Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Културата им е тясна

Изобилие от хора от сцената в кандидат-депутатските листи, но защо почти никоя партия не предлага решения на наболелите въпроси в културата?

Хора, популярни от културата и шоубизнеса, ще премерят сили за депутати. Колаж: Площад Славейков - Културата им е тясна

Хора, популярни от културата и шоубизнеса, ще премерят сили за депутати. Колаж: Площад Славейков

„На 04.04. ме правите депутат! На 05.05. ставам шеф на Комисията за култура. До 24 май всички култ-трегери крадци заминават за разследване в прокуратурата! Това е планът ми до 2 юни!“
Максим Генчев, Фейсбук

Не усетихме кога политиката спря да бъде сблъсък на идеи и се превърна в битка между личности. Отдавна ще да е било, защото отдавна чуваме онова „Бих ги и ще ги бия“, което напомня за хвалбите на водач на улична банда, ступал здраво ония от другата махала.

Вече нито икономическите, нито социалните, нито външнополитическите програми са важни, въпрос на надвикване е, мерят се мускули и харизма. А културата е забравена изцяло.

В социалните мрежи водим натрапчиво „културни“ дебати – Мария Бакалова като контрапункт на Иван Добчев и Копринка Червенкова, естетиката на публичните изяви на кралски особи – но в сферата на политиката самите ние, като нейни обекти и субекти, забравяме за културата, освен в ограничения смисъл на показна естетика и обсъждане на личности.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Пропуснахме реалната възможност да дебатираме със същия ентусиазъм, с който се отдаваме на „Борат 2”, закона за киноиндустрията, който обещава да превърне българското кино в сапунен сериал. Подминахме със слабо декларирано отвращение липсата на критерии и реална помощ за хората от всички изкуства в истински трудни за тях времена. Само позлорадствахме „остроумно“ за възнаградените музиканти и дотам.

Тънкият ни естетически нюх не пропусна да отбележи появата на разни имена от културата в изборните списъци. Но с интелигентско пренебрежение не се и замислихме какво всъщност се случва.

На тези избори политиката реши да всмуче малко култура в себе си директно – шоуто на Слави, символ на чалга естетиката, стана политическа партия. Би било интересно да се наблюдава как този феномен можеше да повлияе на културния живот в България. Но едва ли ще имаме тази възможност – програмата на новоизлюпената партия „Има такава държава“ в областта на културата набляга на „повишаване на административния капацитет в културните институции“. Това е вирусно политическо заболяване – културата като цяло е непонятен за политиците феномен, дори преди това да са били част от нея. Ако е управляема, не е култура, а ако е неуправляема – вреди на статуквото. Затова те избягват да я поставят на фокус, упорито се стремят да не обещават нищо в тази област. Водачите на листи от „Има такъв народ” – сценаристи-поети – „надраснаха“ себе си. Културата им е тясна. Вече се виждат като следващите Рашидов, Будинов и Вельов, но с повече телевизионен опит зад гърба си.

А културата би трябвало да е по-голяма, по-широка и по-всеобхватна от политиката. В самото начало на младичката ни демокрация в Народното събрание влязоха имена като Йордан Радичков, Валери Петров, Петър Слабаков, Георги Константинов… Валери Петров дори написа преамбюла на българската Конституция. Но тези хора, чиито имена и до днес тачим, бързо избягаха от политическото блато. Иначе ги чакаше участта на Александър Йорданов, който също влезе в политиката като човек от културата. Всъщност и в по-скорошни времена се случи почти същото – някой да помни културна изява на Андрей Слабаков, откакто стана политик? А сега и съпругата му Ернестина Шинова потегля към същата дестинация… Не че ще бъде избрана – тя е на последно място в листата на ВМРО. Но ще бъде добре използвана.

Днес ролята на имената от изкуството и културата е същата като ролята на маймунката за латернаджията. Те трябва да си изиграят номера, да очароват хората и да съберат тълпа пред непрекъснато виещата едно и също до полуда латерна, зад която потрива ръце алчният латернаджия. Маймунката после получава захарче и малко почивка до следващия номер.

В листите на политическите партии от всички партийни нюанси има поне по едно име, което може да се асоциира със сценичните изкуства. Някои от тях дори са водачи на листи като Стоян Михалев (Демократична България) например, когото обаче като певец помнят по-скоро младежите на 90-те. Но ако Михалев отдавна е политически деец, то напълно необяснимо стои името на прославения тенор Калуди Калудов начело във варненския списък на партията на Александър Томов. Бившият ректор на НАТФИЗ, талантливият оператор и писател Любомир Халачев пък придава интелигентски привкус на АБВ като водач на листа. В Пловдив за избираемо място в парламента се състезават музикологът Андрей Андреев („Ние, гражданите“), легендарен директор на Пловдивската филхармония, актьорът Веселин Плачков (АБВ), превъплътил се в една от екранните версии на Левски, издателят Манол Пейков (Демократична България), певецът от „Хиподил” и вече печен политик Светльо Витков („Глас народен“), сценаристът на Слави Тошко Йорданов („Има такава държава“) и самият Вежди Рашидов (ГЕРБ). Начело на листата в Кърджали стои режисьорът на филма „Дякон Левски” Максим Генчев („Изправи се! Мутри вън!“).

В София изобилието от дейци на културата от всички нива е най-видимо. Тук сред първите места в листите изпъкват имена като това на Горан Благоев („Републиканци за България“), дълги години водещ на културно-религиозно предаване в БНТ, на Иван Гранитски (БСП), издател и литератор. Но повечето едва ли имат шанс да влязат в парламента. „Агент“ Тенев, автор на текстовете на много български естрадни песни, и Искрен Пецов, попизпълнител от недалечното минало, са в листата на ВМРО, актрисата Нона Йотова отново е кандидат на БСП, театралният режисьор Борис Панкин върви с новото обединение „Изправи се! Мутри вън!”, певецът и зъболекар Коцето-Калки е в листата на малката партия на Десислава Иванчева, поетесата Анжела Димчева е в листите на ГЕРБ заедно с Калин Вельов и с оставения едва на 7 позиция в листите Евгени Будинов, актьорът Георги Низамов, познат от риалити шоупрограми, е издигнат от „Воля“ и НФСБ. Художничката реставратор, сестра на Христо Комарницки, Йорданка Комарницка-Главева, е в списъка на ПП „Пряка демокрация”.

Това съвсем не е преставителен и пълен списък на хората от културата, участващи в политическия маратон. Би било чудесно, ако те бяха повече, ако бяха на по-избираеми места или поне бяха по-опитни в тази нечестна и дори нечестива игра.

Защото имената не правят политики. Партиите – с малки изключения, най-вече от извънпарламентарните сили – не предлагат особено конструктивни решения на наболелите въпроси в културата. Въпреки че хората на изкуството пострадаха първи и ще страдат най-дълго заради пандемията, те вероятно ще изстрадат още един, два или повече мандати, независимо кой е на власт, защото практически никой – освен тези, които отдавна са поставили културата във фокус – не знае какво трябва да бъде свършено. Не става дума за раздаване на пари на калпак, това не е точно реформа или реконструиране на културните реалии. Парите не решават всичко, каквото и да си мислят политиците, които по презумпция трябва да имат първо идеи, а после да търсят финансовите им решения.

На тези избори, освен клиентелистки, както обикновено, ще се гласува с естетическа емоция, не с рационално мислене. Кампанията вече набляга повече на тръпката, отколкото на разума. Псевдотрадиционалното мислене е представено като политическа култура, а естетиката на стилизирания псевдоисторизъм е водеща в политическото говорене. Вече се появиха дори призиви за „България над всичко“, публично одобрени, въпреки злокобния исторически товар на тази фраза. Културата на общуване е заменена с надвикване и електоратът явно го одобрява, шом подхваща същия тон.

Още в самото начало на тази предизборна кампания стана ясно – отново ще спорим в социалните мрежи по естетски теми, докато край нас се вихрят страсти, които са далеч от културата. Отново ще присъстваме, без да участваме, защото ни е отредена ролята на публика. Политиците, дори най-културните сред тях, дори хората на изкуството, понякога така разбират обществото – като голям театър, в който те играят ролята на живота си.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах