Културата – кеч на кича

Добрата новина тази седмица е финалът на ВИП Брадър. Лошата е, че веднага след него започва нов сезон със стари брадъри и систъри. От септември до Коледа Нова телевизия фокусира вниманието на родния зрител в една къща, където животът на т.нар. български елит е тотална цигания.

Ще кажете – не гледаме това шоу! Дори да не го гледате, отровният му език е добре дошъл във вашия дом чрез други предавания, звучи от радиото, носи се от парламентарната трибуна. И постепенно става част от културата на общуването ни.

Като стана дума за култура, разговорите за събития в изкуството най-често липсват в родното публично пространство, тоест в медиите. Защо иначе да си говорим, кой ще ни чуе?! Творците обаче не са желани в телевизионните студия, освен ако не се изложат или не се подготвят подобаващо с арсенал от грубиянски изказвания. От тези диалози вече не изскачат реплики от Шекспир, Чехов и Гогол, най-често ще ни изтърсят дебелашка ирония или най-откровени ругатни. Хората на изкуството са търсени, за да се провалят, да налеят вода в нечия мелница или бъдат насъсквани един срещу друг.

В такива разговори все по-често се налага въпросът кой е най-вреден за българската култура. Вече не търсим кой е най-полезен, въпросът е за вредата и за врага… на народа. Като животно, живяло дълго в тоталитарния зоопарк, българският творец нагази обратно в квадратното, но пък удобно мислене на соцреализма. Вместо да създадем система за справедлива регулация в изкуствата, в която да бъдат ценени всички форми на съществуване в изкуството, ние започнахме да се посочваме един друг, да разгласяваме слабостите си, да рушим всичко човешко в общуването помежду ни, да тъпчем, вместо да градим, да се омаловажаваме и като личности, и като артисти, да говорим произволно за всеки: „Абе, какъв творец, некадърник!”, да се давим в океан от омраза…, в океана на фейсбук. Най-голямата медия – социалната мрежа, сме превърнали в полесражение, на което пауни и хипопотами се кълват и млатят батално – ако не стигнем до кръв, най-малкото ще стигнем до психиатрията.

Фейсбук отприщи болен, безподобен и безпаметен брътвеж. Никъде по площадите или сметищата у нас не е толкова шумно и мръсно като в социалната мрежа. Всеки се чувства длъжен да забие своя пирон на чуждата стена, да се саморазправи с темата на деня и героя на деня, да залепи тук-там някой словесен шамар. Така, в шеги и изтезания, идва краят на работния ден. Убиваме времето, убивайки се един друг виртуално.

В интернет и телевизионния праймтайм границата на морала и патриархалните отношения отдавна са заличени. От тях е останала следа единствено в турските сериали – противна и хлъзгава диря като от гол охлюв, пълзящ по възвишението, наречено рейтинг. След 25 години свобода на словото, медиите са превзели изцяло територията на мисълта у нас. Те разсейват съзнанието от основната му функция, предлагайки му наготово формулирани тези. Всяко ново сътресение, опаковано в лъскав дигитален облик по телевизията или в интернет, предизвиква шок в началото. При следващия скандал границата на приличието отстъпва назад… Крачка по крачка се предаваме, докато не опрем гръб в стената. Великата имагинерна стена на българския морал.

Зидарията на този морал от време оно у нас е била картонена – подобна на тези в Биг Брадър. Най-големите му пазители в годините назад са били комшиите, а сега всеки се вре в чуждия дом, надзърта в чуждото легло и коментира във фейсбук, най-големия клюкарник. Съпричастието е непонятно за българина, апетитът за сеир унищожи всяка останка от човещина към онзи, който навремето го е вдъхновявал.

Вдъхновявал? Какво точно означаваше вдъхновение, спомня ли си някой? А, да – онова, което можем да купим на най-ниска цена – в театъра, в концертната зала, в галерията, в книжарницата. Кули от думи, звуци и образи, все по-ненужни, докато наблюдаваме кеча на кича.

Културата преди беше медията. Днес медията погубва културата.