Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Културата на 2016: Между плаващите кейове и горящите складове

Топ 10 на най-доброто и най-лошото на арт сцената, според читателите на „Площад Славейков“

„Плаващите кейове“ на Кристо е съвкупност от пейзажа, хората, миналото и бъдещето. Снимка: Емил Георгиев - Културата на 2016: Между плаващите кейове и горящите складове

„Плаващите кейове“ на Кристо е съвкупност от пейзажа, хората, миналото и бъдещето. Снимка: Емил Георгиев

Най-голямото събитие в българската култура през 2016-а не беше в България. Но сигурно бе посетено от повече българи, отколкото публиката на всяко едно от събитията у нас. И все пак българите не бяха най-голямата група сред онези 1,5 милиона посетители на „Плаващите кейове“ на Кристо в Италия, а и те не бяха просто посетители, а участници в самото произведение. Защото хората бяха съществена част от произведението, заедно с пейзажа, шума, предисторията и спомена от него. 1,5 милиона души (по последни данни от януари 2017-а) за 16 дни!

„Кейовете“ оглавиха много световни класации, както и първата анкета на „Площад Славейков“ „Събитие на годината в културата“. Нашите читатели класираха Кристо на първо място, той излезе начело с огромна преднина – 23% от всички гласове бяха за него. Всеки желаещ можеше да даде гласа си за максимум 5 събития. Трябва да отбележим, че пристрастията на читателите ни съвпаднаха почти изцяло с мненията в екипа на „Площад Славейков“ – което е напълно естествено.

Заради „Плаващите кейове“ през годината Кристо бе и най-обсъжданата фигура в социалните медии – най-често дебатът започваше културно: със спорове за ролята му в съвременното изкуство, и приключваше нелепо: с „доводи“ около неговата националност – какъв българин е Кристо, щом „не иска да си дойде в България“ и „не иска да говори български“. Странен аргумент, който никога не е използван към други „прочути българи“ като Джон Атанасов и Гриша Филипов, да речем.

Името на Кристо се появи и в една изложба, класирана от нашите читатели на осмо място сред най-интересните събития в културата на 2016-а – „Форми на съпротива“ в Софийска градска галерия. Там за първи път бяха извадени публично доноси за Кристо, събирани преди промените. Изложбата изследва творческата съпротива срещу тоталитарното завладяване на изкуството и почти пълното му превръщане му в лакей на господстващата БКП. Историята бе разказана чрез оцелелите платна, скулптури, карикатури, но и с много текстове, както и документи от архивите на Държавна сигурност, които изясняват пейзажа в културата след 1944 г. у нас.

Америка за България
Картина от изложбата с изгорени платна след пожара в ателието на Георги Баев.

Георги Баев, „Подпалена картина“

В изобразителното изкуство се случиха много от значимите събития в културата на 2016-а. В Топ 10 попадна и още една изложба от Софийска градска галерия: мащабната експозиция „Между модерното и канона“, наредена заедно с галерия „Лоранъ“, посветена на 120 години от рождението на Цанко Лавренов. Живописецът за първи път бе представен толкова пълно, с всички периоди от творчеството му.

Цанко Лавренов, „Старият Пловдив“

Цанко Лавренов, „Старият Пловдив“

СГХГ представи още необичаен поглед към изкуството – чрез онова, което може да ни разкаже за близкото минало. „Следобедът на една идеология“ изследва дали и как художниците от времето на социализма биха могли да пресъздават искрено живота на платното под заплахата от цензура и репресии – или той винаги намира начин сам да се промъкне в картината. Куратори на изложбата бяха личности от други изкуства – журналистът-философ Георги Лозанов и писателят Георги Господинов.

Читателите на „Площад Славейков“ класираха и още една изложба за Топ 10 на събитията в културата – „Иван Мърквичка и новата българска живопис“, експонирана в Националната галерия. Проектът, посветен на 160-годишнината от рождението на художника чех, свързал съдбата си с първите стъпки в изграждането на следосвобожденската българска култура, показва и нещо доста по-голямо: как в рамките на не повече от 3 десетилетия нашите художници успяват да наваксат вековното изоставане от европейското развитие. А Мърквичка е сред главните катализатори и участници в този процес.

Иван Мърквичка, „Задушница“

Иван Мърквичка, „Задушница“

Краят на 2016-а настъпи с няколко номинации на българи на най-престижни световни награди. Соня Йончева и Веско Ешкенази попаднаха сред претендентите за „Грами“ в класиката. В категорията „Най-добър запис на опера“ отличието се връчва на диригента, продуцентите и основните солисти в произведението, а сред номинираните е и творческият екип, записал „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт за „Дойче грамофон“. Това са канадският диригент Яник Незе-Сеген, солистите Томас Хампсон, Кристиане Карг, Лука Писарони и българката Соня Йончева, както и продуцентът Даниел Зале. Второто българско участие е в категорията „Най-добро оркестрово изпълнение“. Сред номинираните, наред с Нюйоркската филхармония и Симфоничните оркестри на Бостън и Сан Франциско, е и Кралският Концертгебау оркестър с диригент Марис Янсонс – за Симфония № 5 от Сергей Прокофиев. Наградата се връчва на диригента и на оркестъра, в който нашият цигулар Веско Ешкенази е концертмайстор от 1999 г. Дали ще получат грамофонче – ще стане ясно на 12 февруари.

Веско Ешкенази, концертмайстор на Концертгебау - Амстердам

Веско Ешкенази, концертмайстор на Концертгебау – Амстердам

Българин влезе и в дългия списък преди номинациите за „Оскар“ – Теодор Ушев със своя филм „Сляпата Вайша“ е сред десетте най-добри в категорията за късометражно анимационно кино. Творбата е по едноименния разказ на Георги Господинов. Със свои награди през годината и с новата си поетична книга „Там, където не сме“ Господинов също влезе в Топ 10 на събитията в културата.

Един-единствен концерт е класиран сред десетте най-важни събития на 2016-а, в който цигулката на Найджъл Кенеди се срещна с гъдулката на Георги Андреев в зала 1 на НДК. Двамата си партнираха съвсем равностойно и бисът на финала продължи поне половин час, слезли от сцената, пред самата публика.

Един от няколкото български филма, които направиха добро впечатление през годината, бе „Слава“ на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, получили куп международни награди. Мнението на нашите читатели, на световната критика и на журитата по международни фестивали съвпадна. Филмът е поредната „малка“ история, вдъхновена от истински случай за „нормалните“ абсурди на времето, в което живеем.

Стефан Денолюбов в кадър от филма „Слава“

Стефан Денолюбов в кадър от филма „Слава“

Четвъртото място на Поли Генова на „Евровизия“ е голям успех за нас – и логично се нареди и в нашата анкета… Независимо дали харесваме този фестивал – всички знаем, че класирането там зависи от геополитически фактори и от междусъседски отношения, все извънмузикални фактори, на които България няма как да разчита. Заради цялата тази сложна среда можем единствено да поздравим Поли Генова, като не пропуснем, разбира се, и авторите на нейната песен – If Love Was A Crime: един българин (Борислав Миланов) и двама шведи (Себастиан Арман и Йоаким Бо Персон).

2016: Топ 10 събития в културата

1. „Плаващите кейове“ на Кристо – 23%

2. Соня Йончева и Веско Ешкенази в номинациите за Грами – 12%

3. Георги Господинов – награди и нова книга – 10%

4. Изложбите за 120 г. Цанко Лавренов – 7%

5. Теодор Ушев в краткия списък за Оскар – 6%

6. Четвъртото място на Поли Генова на „Евровизия“ – 5%

7. Изложбата, посветена на Мърквичка – 4%

8. Изложбата „Форми на съпротивата“ – 4%

9. Концертът на Найджъл Кенеди и Георги Андреев – 4%

10. Филмът „Слава“ – 3%

Между възхищението и възмущението в българската култура понякога има само една крачка. Но за първото място в класацията „Топ 10 на не-културните събития“ през 2016-а няма две мнения – гледката на горящите тютюневи складове в Пловдив беше като гроб на една отиваща си епоха, заедно с всичко, което Димитър Кудоглу – един добър човек – е направил за своите съграждани. Красивите тютюневи складове бяха завещани от него на пловдивчани – около пожара в тях обаче научихме, че общината отдавна се е отървала от този дар, и днес те са нужни на новите си собственици единствено като празно място, на което да построят молове. Така бе овъглена и идеята, с която Пловдив спечели титлата „Европейска столица на културата“ – далеч преди 2019-а година; тези тютюневи складове бяха част от онова, с което градът под тепетата можеше да се гордее.

Пожарът в тютюневите складове в Пловдив през август 2016-а

Пожарът в тютюневите складове в Пловдив през август 2016-а

Орденът „Златен век“, даден от Министерството на културата на бившия шеф в Държавна сигурност Димитър Иванов, дълго ще отеква. От непримиримите позиции след това „отличие“ разбираме, че 27 години след падането на режима на Живков все още няма обществено съгласие какво точно е било значението на ДС в българската култура. Заради Димитър Иванов „Златен век“ бе отказан първо от дългогодишната директорка на Народната библиотека Константинка Калайджиева, а след това и от писателя Стефан Цанев. Вежди Рашидов изглежда ще си отиде от Министерството на културата, оставяйки прощален подарък, от който дълго ще се разнася неприятна миризма – усетена дори от хората, които никога не са имали някакво специално мнение за него.

Министър Вежди Рашидов окачва ордена „Златен век“ на Димитър Иванов.

Министър Вежди Рашидов окачва ордена „Златен век“ на Димитър Иванов.

Няма министър като Рашидов, на когото оставката е искана толкова често. Няма и министър, изкарал толкова дълго начело в културата. Почти всяко негово излизане в публичното пространство бе съпроводено със скандал. Дори премиерът Бойко Борисов посъветва Рашидов да гледа пиесата „Език мой, враг мой“. Министърът успя да предизвика грозни страсти дори около безспорния успех за България с изложбата „Епопея на тракийските царе“ в Лувъра. Освен безумното решение да награди с орден за култура шефа на отдела, репресирал културата, Рашидов се прочу през 2016-а и с препоръката към критичен към него журналист от БНТ да внимава какво говори, защото държавата му плаща заплатата. Последваха дежурните извинения, но министърът в оставка продължи със същия стил дори през новата година, когато вече никой не може да му поиска оставката, тъй като той и без това е в оставка – барабар с цялото правителство.

Вежди Рашидов е свързан директно с четири от анти-събитията в класацията на „Площад Славейков“, за разлика от анкетата за положителните събития, където трудно можем да го свържем с някое от тях. Като че ли през 2016 година той се прояви не толкова като министър на културата, колкото министър на не-културата. Успя да влезе в класацията за анти-събития и с бутафорията на Ларгото – което и до ден-днешен е една от най-големите му гордости като министър.

Слави Трифонов е човек от шоубизнеса, по-точно от долния му край, който дълги години ни залива с музикална и актьорска чалга, през 2016-а вкара политическата чалга и в телевизора, и в парламента. Подкрепян от телевизия, както никой политик, той почти всяка вечер агитира за промяна в държавната система, опитвайки се да компрометира и малкото останал здрав разум в държавните институции. Затова метаморфозата на шоумена от един към друг вид (още по-опасна) чалга се нареди на трето място в Не-културните събития на „Площад Славейков“.

Слави Трифонов на концерта-агитация за референдума

Слави Трифонов на концерта-агитация за референдума. Снимка: БГНЕС

Другата голяма частна телевизия също намери начин да се настани сред не-културните събития на година – при това с гръм и трясък. Нова телевизия спря договора на Чавдар Николов след излъчването на видео-карикатура с премиера Бойко Борисов, а карикатурите на Николов бяха заличени от сайтове на медийната група. Това бе поредното доказателство защо България е на 113-о място в класацията на „Репортери без граници“.

Кино „Сердика“ не блестеше със своята архитектура, но за софиянци то бе емоционален спомен за мястото и времето, в което са ходили на кино. То бе затворено заедно с повечето софийски кина в края на 90-те, след като бяха приватизирани. Уж трябваше да запазят дейността си, но в никое от тях повече не бе прожектиран филм, а сградите бяха оставени да рухнат. След като дълги години стоя като паметник на българското кино, „Сердика“ тази година бе изравнено със земята.

След като цар Самуил освети с поглед площада пред „Александър Невски“ и вкара България в световни класации на най-нелепи скулптури през 2015-а, Александър Хайтов доразви идеята си първо с паметника на Йоан Срацимир във Видин, а после и стигна още по-далеч, като прибави и звук. Добрич вече има национална забележителност – статуя на генерал Колев на кон с пеещо копито. И тук трябва да признаем, че Вежди Рашидов направи един от най-точните си коментари през годината: „Утре ще видим паметник, който ще ни псува на майка“. Трудно ни е да кажем дали това действително ще се случи, но знаем кой е готов да го направи.

Паметникът с пеещото копито в Добрич

Паметникът с пеещото копито в Добрич

Царските конюшни тази година преминаха изцяло в частни ръце. Възмущението, че още един символ на културното ни наследство се е запътил в небитието, трая може би по-малко от три дни. Покрай тях изникна и фантастичната по своето естество идея държавата да си върне парцела и да построи на него нова концертна зала.

В българската култура има един почти изцяло частен сектор – книгоиздаването. Въпреки че книгата е обложена с един от най-високите данъци в Европа – 20%. Тази година държавата отново не намери мотивация ако не да премахне, то поне да намали този данък. Не намери и желание да организира добре и своето участие на Франкфуртския панаир – в резултат родните щандове зееха празни, за разлика от преливащите от книги родни книжарници.

Прави впечатление, че и в двете класации липсват събития от театъра – изкуството, за което отива повече от 50% от държавния бюджет за култура. Нека всеки сам да прецени дали това е хубаво, или лошо.

2016: Топ 10 не-културни събития

1. Изгорелите тютюневи складове в Пловдив – 16%

2. Орден „Златен век“ за Димитър Иванов – 11%

3. Метаморфозата на Слави от шоумен в политик – 11%

4. Бутафорията на Ларгото – 8%

5. Вежди Рашидов срещу журналист от БНТ – 6%

6. Заличените карикатури на Чавдар Николов – 6%

7. Краят на кино „Сердика“ – 6%

8. Пеещото копито и светещият Йоан Срацимир – 5%

9. Продажбата на Царските конюшни – 5%

10. Българският щанд на Франкфуртския панаир – 4%

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3