Културата по време на Рашидов – нямаме място, нито думи!

По негово време славата на марката „Български художник” толкова нарасна, че обърна с главата надолу и тъмната страна на търговията с изкуство

Вежди Рашидов е председател на Комисията по култура и медии към 44-ото Народно събрание от май 2017 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Културата по време на Рашидов – нямаме място, нито думи!

Вежди Рашидов е председател на Комисията по култура и медии към 44-ото Народно събрание от май 2017 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Има няколко световно прочути художници с български корен, но знаменитостта на нито един от тях не е цъфнала и вързала на родна почва. Освен, разбира се, Вежди Рашидов — първият българин от България с изложба в най-престижна лондонска галерия по време на българското европредседателство. Вярно, изложбата се оказа платена с държавни пари, тоест от българския народ, но това не прави Рашидов по-малко знаменит, даже напротив. Впрочем на Микеланджело, с когото (както писа „24 часа”) английската критика сравнява Рашидов, също са му платили държавни пари, за да издялка тавана на Сикстинската капела, тоест пари на ватиканския народ.

Вежди Рашидов е и първият българин със свои творби в Лувъра – написано е черно на бяло:

„Президентът на световноизвестния музей „Мартинез“ изпрати специално писмо до бившия министър на културата, в което удостоверява, че той е единственият българин в историята на страната, чиито произведения са притежание на Лувъра“.

(Съзнаваме, че това изречение звучи малко объркващо, но то е цитат – така са го написали в „Блиц”, един от най-четените сайтове.)

Америка за България

Вярно, на другия ден се оказа, това не е съвсем вярно, даже обратното, но писмо от президента на световно известния музей наистина имаше (макар и в него пишеше друго), а пред фактите и медиите мълчат.

Вежди Рашидов има изключителни постижения не само като производител и виден представѝтел на българската култура. Той е още и виден ръководител, строител, покровител, освободител, дарител, вдъхновител, утешител, разпоредител и телевизионен говорител – един истински съвременен будител. Първо като министър на културата и после като председател на Комисията по култура и медии той направи така, че един ден в учебниците по история нашето (негово) време ще бъде наричано „Златната ера на българската култура“ или Рашидовите години.

По негово време рекорден брой българи влязоха в кината, за да гледат българско кино (най-вече филмите на Ники Илиев и Максим Генчев). По негово време български писатели оглавиха класациите по продажби на книжарниците, като Мария Лалева изпревари Георги Господинов, а Вената Райкова – Милен Русков. И пак по негово време българското знаме гордо се развя над холивудските хълмове, а български артист вдигна в ръцете си оскара за най-добър филм. А пък ролята му за развитието на българската археология, частното колекционерство и културното наследството е толкова голяма, че за нея нямаме нито място, нито думи.

Но може би защото самият той е художник, по негово време най-много и най-рязко скочи репутацията на българския художник. Ще повторим, защото се забравя – съвременна българска скулптура влезе за първи път в Лувъра, където изобщо не приемат съвременна скулптура, а лондонската критика за първи път сравни български скулптор с Микеланджело. Така българският художник не просто се изравни с най-големите световни майстори на четката и чука, ами ги прехвърли и оттатък.

Славата на марката „Български художник” нарасна толкова, че обърна с главата надолу и тъмната страна на търговията с изкуство. Ако по света измамници и фалшификатори се опитват да пробутват работи на ученици и непознати автори за неизвестни творби на известни майстори, България първа в света започна обратния процес. Миналата година в галерия „Структура“ бе направен първият в света опит познати произведения на известни западни автори да бъдат представени за неизвестни творби на по-слабо познати наши художници.

Този месец имаше втори подобен – в каталог за търг рисунки на Пикасо бяха представени от собственика им като сериграфии на българския скулптор Боян Райнов. Надяваме се да няма да има изненадани утре, когато се окаже, че някои картини, които сега се смята, че са рисувани от Рембранд, се окажат късни творби на Боянския майстор или ранни платна на Станислав Доспевски — и цените им хвръкнат до небето. Тогава българското изкуство най-сетне ще заеме мястото, което му се полага и ще знаем на кого да благодарим.


Източник: „Прас-прес“. Заглавието е на „Площад Славейков“.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3