Културата прави усмивките на политиците

Как и колко се усмихват политиците, зависи най-вече от начините за себеизразяване, възприети в културата на съответната страна. В Съединените щати усмивките на държавните мъже обикновено са големи и широки, в източноазиатските страни като Китай и Тайван са много по-умерени, сочи проучване, публикувано в списание „Емоушън“.

Причината за тези разлики е, че ако една нация харесва големите широки усмивки, нейните лидери винаги имат точно такива усмивки, обяснява Джийн Цай – доцент по психология в Станфорд и водещ автор на научния труд.

„Често хората си мислят, че когато гледат официалната снимка на кандидата, научават нещо за неговите уникални характеристики – казва Цай. – Но нашите изследвания показват, че те научават може би дори повече за културата на кандидата и емоциите, които тя цени.“

„Този ефект на усмивките може да има последици в света на политиката – продължава Цай. – Културно различаващите се емоции и изражения могат предизвикат недоразумения между лидерите от различни нации при преговори или кризи.” 

Джийн Цай ръководи Лабораторията по култури и емоции в Станфорд и наскоро публикува проучване върху склонността на американците да се отдават на положителни емоции, докато китайците – не чак толкова; как хората от различни култури изразяват съчувствие; и за културата като причина да харесаме или не определени хора.

Вълнение срещу спокойствие 

В изследването си Цай сравнява емоционалните изражения на лидерите от различни нации. Главното й откритие е, че колкото повече определена нация цени вълнението (както е в Съединените щати), толкова повече нейните лидери показват развълнувани усмивки. От друга страна, колкото повече дадена нация цени спокойствието (както са източноазиатските страни), толкова повече лидерите й демонстрират сдържани усмивки.

„Причината е свързана с националния идеал, който се дефинира от ценените в културата емоции и как хората искат да чувстват –  отбелязва тя. Различни страни като Китай и САЩ, се различават и в идеалите, които харесват – или какви емоции предпочитат да изпитват“.

„Показателно е, че макар и демократичните, развити страни е по-вероятно да имат лидери, които се усмихват на официалните си снимки, в крайна сметка дали лидерите ще се вълнуват, усмихват или ще остават спокойни, зависи най-силно от националният идеал“, казва Цай.

Като част от изследването, Цай и нейните колеги провели три проучвания. В едното сравнявали усмивките от официалните снимки на американски и китайски политици, директори на компании и университетски ръководители. Открили, че във всички изследвани области американците демонстрират по-развълнувани усмивки от китайските лидери.

Във второто поучване сравнявали усмивките на спечелили срещу загубили избори политически кандидати, директори на високи позиции срещу директори на по-ниски позиции и университетски ръководители в САЩ, Китай и Тайван.

„Американските лидери показаха по-възбудени усмивки от тайванските и китайски лидери, независимо от изборния резултат или позициите си“, отбелязват Цай и съавторите й.

В третото проучване студенти от десет различни нации описали сами своя идеал за изражение.

Осем години по-късно Цай и екипът й сравняват усмивките от официалните снимки на законодателите от тази нации. Наблюдението им отново е, че колкото по-ценени от нацията са положителните емоции и вълнения, толкова по-щастливи физиономии демонстрират нейните лидери. И обратното.

Цай обяснява, че възбудените положителни състояния са емоции, които носят добро настроение и енергия. От друга страна – изразените по-сдържано позитивни състояния носят също добро настроение, но и успокоение.

Културни ценности 

Цай била изненадана, че тези резултати се повтаряли при всички професии извън политиката – независимо дали лидерите били на високо или ниско ниво.

„Мислех, че разликите ща са по-изявени в професии, които събират повече обществено внимание, като управляващите политици“, казва тя.

Цай очаквала още, че откритията ще важат повече за по-издигнатите лидери, защото те би трябвало да са по-запознати с отношението към усмивката в своята култура. Но нямало такова нещо – всички споделяли една и съща склонност към усмивки според националната култура, а не според позициите.

„Фактът, че културните различия се проявяват независимо от професията или обществената позиция, показва колко дълбоко проникват в обществото културните нагласи, свързани с изразяването на емоциите“, казва тя.