Културата изпълни градинката пред „Кристал“ днес в 14, 30 ч. и естествено преля в посока на Народното събрание. Около 1000 театрали, кинаджии, музиканти и писатели излязоха срещу председателя на Комисията по култура и медии в парламента Слави Бинев. Журналистите, дошли да протестират, бяха малко – повечето, които присъстваха, отразяваха чуждия гняв. Липсваше и Слави Бинев. Архонтът обяви, че ще чака протестиращите в парламента. Но залата му остана празна, творците бяха на друго място.
Пред „Кристал“ всички търсеха с очи Александър Морфов. Предишният ден Бинев отказа да подаде оставка, затова вместо него оставката си от Народния театър подаде режисьорът.
„Ще се боря докрай, – заяви Морфов пред „Площад Славейков“ и призна, че никога няма да отиде да се срещне със Слави Бинев. – Културата у нас е поставена в изключително тежко положение. По време на всички правителства след промените тя никога не е била приоритет за България, а назначаването на лица като този човек е просто обидно, унизително и гавра с културата. Всички хора тук споделят това мнение. Това е началото, ще ставаме все повече. Ще се събираме и ще показваме колко сме много. Имаме сили да излизаме всеки ден на площада.“
„Подадох молбата си за напускане на Народния театър, защото не искам да имам нищо общо с управлението на тази държава, не мога да бъда държавен служител като режисьор от държавен театър и да протестирам – има някаква лична морална норма, която искам да спазя“, обясни Морфов.
Когато творците стигнаха пред Народното събрание, на стълбите пред сградата вече се бе изправила стена от полицаи, които очевидно пазеха народните избраници от хората на културата. Освен от Морфов, те бранеха депутатите от професорите от НАТФИЗ Иван Добчев, Маргарита Младенова, Атанас Атанасов, Пламен Марков…, от скулптора професор Велислав Минеков, от журналиста Иво Инджев, от кинорежисьорите Цветодар Марков и Виктор Чучков, от писателите Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Георги Борисов и Гриша Трифонов, от театралните директори Владимир Люцканов и Ириней Константинов, от Иван Попйорданов, от актьорите Йосиф Сърчаджиев, Стоян Алексиев, Досьо Досев, Илка Зафирова, Валентин Танев, Валери Йорданов, Анастасия Ингилизова, Йосиф Шамли, Иван Радоев, Дарин и Деян Ангелови, Теодор Елмазов, Рени Врангова, Славчо Пеев…
„Всичко, което изповядвам като режисьор и създател на театър „Сфумато“, е антипод на онова, което е в Народното събрание, – каза проф. Иван Добчев. – Този парламент непрекъснато внушава, че ние, творците, сме излишни, да си ходим в чужбина или някъде на Луната. Не вярвам, че има човек в Народното събрание, който е извън чалгата.“
Дали този протест би имал силата да прерасне в културна революция?
„Не знам, сега сме в началото, – отговори Морфов. – Аз не съм стратег, нито съм си поставил за цел да организирам бунтове. Този протест бе организиран извън моето знание, а аз съм длъжен да дойда да го подкрепя, защото съвпада изцяло с моята позиция. Не се приемам за лидер, който ще оглави народно движение. Не желая да се занимавам и с администрация – имам един злощастен пример от преди 10 години, когато разбрах, че това не е моят живот.“
„Трябва да се запитаме – къде са нашите зрители, за да защитят културата. Защо ги няма тук, с нас, на площада, с които ние в продължение на десетки години флиртуваме, които идват на театър, – каза проф. Маргарита Младенова. – Отново се оказва, че проблемът на културата се оказва проблем на правещите култура. Моето обяснение за липсата на нашите зрители е, че през годините ние прекалено дълго мълчахме и казвахме „да“ на твърде много неща, с които не бяхме съгласни. Резултатът е този. Нека използваме повода, за да изречем чия е тази култура, от какво се нуждае, за да започнем като през Възраждането да приобщаваме българите човек по човек.“
„Този човек, Слави Бинев, трябва да си отиде, – продължи проф. Младенова, – близките му трябва да кажат и той да послуша тях, ако е загрижен за собственото си самочувствие, да не слуша само лидера си. Но той дори да си отиде и да дойде проф. Стефан Данаилов, тази комисия от десетки години е рудиментарен орган, който не предприема никакви радикални жестове в полза на културата. Тя няма концепция за култура. Мисленето на тези случайно събрани в нея хора обслужват нечии други игри и мотиви. Според мен проблемът на всички мислещи и загрижени за българската култура хора е проблемът на възможното действие.
Ние обаче сме закъснели в това с 25 години. Хубаво, сега ще стоим на площада, ами утре какво ще правим?“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение