Културен фашизъм във Франция

Още преди инсталацията на сър Аниш Капур във Версай да бъде поругана за втори път, витаеха опасения, че Франция е яхнала вълната на „културния фашизъм“. Огромната модернистична творба, официално наречена „Мръсен ъгъл“, но станала известна като „Вагината на кралицата“, беше обезобразена през юни и след това почистена. Този уикенд беше надраскана с антисемитски лозунги, които Капур обяви, че няма да изтрие, за да останат като свидетелство за човешката омраза.

Както повечето хора биха се съгласили, извършителите вероятно са малцинство в една държава, която иначе цени високо културното и художествено изразяване, но множеството атаки сякаш говорят за друго.
Миналия октомври вандали спукаха 25-метровата зелена скулптура на американеца Пол Макарти, представляваща едновременно сексиграчка и коледна елха, която се извисяваше над площад „Вандом“ – сърцето на парижкия лукс. Повредената творба беше премахната.

Надуваема елха или сексиграчка представляваше творбата на Пол Макарти? Каквото и да беше, вандали го спукаха.

Злосторници не пощадиха и колоните на черно-бели ивици на френския концептуалист Даниел Бюрен, които предизвикаха доста противоречиви реакции още през 1985 г., когато бяха издигнати пред „Пале Роял“. Оттогава те са част от културния пейзаж на Париж, но когато бяха открити, по околните стени се появиха надписи като „Вън социалистическите еврейски колони“. Тогава министърът на културата Жак Ланг от Социалистическата партия беше обвинен, че подкрепя „еврейското изкуство“.

Колоните на Даниел Бюрен в „Пале Роял“, Париж

Фабрис Бусто, главен редактор на списание Beaux Arts и куратор на изложби за съвременно изкуство, смята, че всеки път, когато някоя модернистична творба бъде поругана, това може да има връзка с нарасналата към съответния момент подкрепа за крайно десния Национален фронт във Франция.

„Видяхме такъв вандализъм в края на 80-те с колоните на Даниел Бюрен в „Пале Роял“. Тогава също имаше антисемитски лозунги. Бюрен беше шокиран и заяви, че за пръв път от Втората световна война вижда такива надписи“, каза Бусто пред „Гардиън“.

„Незначителна част от френското население е фашистки настроена към културата и особено към онова изкуство, което е смятано за дегенеративно. Повечето французи уважават съвременното изкуство, но другите смятат, че то е израз на упадъка на Франция.

Аниш Капур заяви, че ще запази надписите и тъй като творбата му е социално изявление, той има пълното право да направи това. „Пале Роял“, площад „Вендом“, Версай: тези места са символични за Франция. Вандалите отхвърлят съвременното изкуство, в което виждат загуба на традиционни ценности. Чуйте Националния фронт и ще разберете, че те възприемат културата само като запазване на наследството. Всеки път вандализмът е насочен срещу модернистични творби на символични места, отворени за обществеността. Това не се случва в музеи“, отбеляза Фабрис Бусто.

Огромната скулптура от метал и камък на Капур е изложена във Версайските градини. Тя представлява дълъг 60 и висок 10 метра тунел, който 61-годишният творец смята, че е „много сексуален“. Малко след като беше открита през юни, т.нар. „Вагина на кралицата“ беше изцапана с жълта боя. После я почистиха.

Тази седмица френският президент Франсоа Оланд заклейми новата атака и нарече антисемитските лозунги „омразни“. Министърката на културата Фльор Пелерен пък заяви, че е „ядосана и потресена“.

„Това отвратително деяние представлява още една стъпка към обскурантизма. Изкуството може да предизвиква дебати, дори да шокира, но никога не бива да бъде унищожавано“, каза Фльор Пелерен.

Фабрис Бусто добави:

„Още по-противното в този акт на вандализъм е, че за времето си Версай е бил модернистичен експеримент. Много съм щастлив от начина, по който реагира правителството. Министърката обяви, че това е културен фашизъм и е абсолютно права. Деянието напомня за унищожаването на културно-историческото наследство в Сирия от ИД. Това е война на възприятия“.

Катрин Пегар, президент на Версай, подчерта, че е „скандализирана“ от хората, които са обезобразили „по най-отвратителния начин“ едно произведение на изкуството, сътворено от велик международен артист.

През юни сп. InRocks написа:

„Тези атаки нямат нищо общо с някакви естетически разногласия. Те са част от продължителна политическа стратегия на крайно десните във Франция. От дълго време Националният фронт и неговите сателити (семейни сдружения, вестникът Minute, няколко уебсайта…) са превърнали съвременното изкуство в своя любима мишена. Тази стратегия е широкообхватна и включва най-различни действия: жалби и съдебни искове, публични протести, изобличителни речи, карикатури и в крайна сметка вандализъм“.