Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Културната френска революция на една фаворитка

300 години от рождението на мадам Помпадур

Портрет на мадам Помпадур от Франсоа Буше, 1750 - 1758 г. Илюстрация: Уикипедия - Културната френска революция на една фаворитка

Портрет на мадам Помпадур от Франсоа Буше, 1750 - 1758 г. Илюстрация: Уикипедия

Тя е първата жена, която няма монархическа титла, а успява да промени света само със силата на волята си и с безбройните си таланти. Това е един от вечните ѝ приноси за хуманистичния свят. Мадам дьо Помпадур, една от най-блестящите фаворитки на френски крал, е родена на днешния ден преди точно 300 години. Тя оставя сериозна следа в историята, участва в политиката, превръща се в символ на своето време и става част и от съвременната култура, която я включва във филми, книги и други произведения, като запазва завинаги паметта за нея.

Родена е под името Жана-Антоанет Поасон на 29 декември 1721 г. в семейство на финансисти. Баща ѝ Франсоа Поасон само 5 години след раждането ѝ става жертва на сложна политическо-икономическа интрига за доставки на зърно и през 1727 г. е принуден да напусне Франция. Антоанет през това време учи в манастира на урсулинките в Поаси. През 1730 г. се връща при майка си и нейния любовник Шарл-Франсоа льо Норман дьо Турем. Говори се, че всъщност той е биологичният ѝ баща. Именно той ѝ предрича бъдеще на кралска фаворитка.

В разцвета на младостта си, през 1741 г., Жана-Антоанет се омъжва за племенника на Льо Норман и става Мадам д’Етиол. Съвременниците ѝ я описват като красива млада жена, макар и не блестяща красавица, с изразително лице. Тя не се отличава с добро здраве и поддържането на красотата ѝ цял живот ѝ отнема много усилия. Но била надарена с изискан вкус, тънък ум, здрава воля, кипяща енергия и много, много силни амбиции. Скоро след омъжването си и след като със съпруга ѝ се установяват в Париж, мадам д’Етиол създава свой приемен салон, посещаван от впечатляващи личности като Волтер, Бернар дьо Фонтенел, абат дьо Берни и др.

Първото ѝ дете се ражда през декември 1741 г. и умира след няколко месеца. Три години по-късно на бял свят се появява дъщеря ѝ Александрина, която умира от апандисит на 10-годишна възраст. Това е най-голямата лична трагедия на Жана-Антоанет, която няма други деца и всичките ѝ бременности завършват със спонтанен аборт.

Представят я на крал Луи ХV през 1744 г., когато умира фаворитката му херцогиня дьо Шатору. През февруари 1745 г. тя е поканена на кралски бал-маскарад по повод сватбата на дофина с Мария-Антоанета Австрийска. 23-годишната Жана бързо очарова краля и скоро той я кани да отседне във Версай, в апартаментите на мадам дьо Ментенон. През май същата година Жана се разделя със съпруга си.

Няколко месеца по-късно тя вече има лична титла на маркиза и имение. На 14 септември официално е представена в двора. Това е първата кралска фаворитка с буржоазен, а не с аристократичен произход. Титлата си маркиза дьо Помпадур съхранява до края на живота си, независимо, че отношенията ѝ с краля прекъсват в началото на 1751 г. Но тя успява да стане „незаменим приятел“ на Луи ХV, като при това съхранява и чудесните си отношения с кралицата Мария Лещинска.

Мадам дьо Помпадур става модна законодателка – тя въвежда модата жените да пушат лули, да пият горещ шоколад. Значима е нейната намеса в политическите дела на Франция. Луи ХV бил доста по-безволев от дядо си Луи ХІV, от когото наследява трона. Всички историци признават, че именно маркизата оказвала решаващо въздействие върху политиката на Франция. Тя настоява за сближаването с Австрия, което води до Седемгодишната война, заради нея Франция губи Канада и владенията си в Индия. Смята се, че до голяма степен последиците от нейните действия водят до Великата френска революция.

Тя не била капризна и своеволна и се образовала непрекъснато. Приемала посланици и главнокомандващи, инспектирала докладите до краля, водела преписки с много политически дейци от цял свят. С нея се съобразявали дори монарси. Пруският крал Фридрих ІІ я ненавиждал и нарекъл кучето си с нейното име.

Все пак сред успехите на маркиза дьо Помпадур се нареждат реформирането на данъчната система във Франция, победата във Фландрия, франко-испанският договор от 1761 г. и Парижкият мир, с който завършва Седемгодишната война. Благодарение на маркиза дьо Помпадур Волтер става кралски поет, историограф, придворен камерхер и получава пенсия.

Маркиза дьо Помпадур обзавежда многобройните си домове първоначално в стила „рококо“, който завинаги се свързва с нейното име, но по-късно се обръща към строгостта на класицизма и става искрена почитателка на този стил. Най-изявените архитекти, художници и резбари работели за нея. Любимият ѝ живописец бил Франсоа Буше, негово дело са много от интериорите в замъците ѝ. Скулпторите Адам Ламбер, Жан Батист Пигал и Етиен Морис създавали специално за нея скулпторни композиции.

Много художници я рисували, разчитайки на щедро възнаграждение. Жан-Марк Натие, Франсоа Буше, Морис дьо Латур, Франсоа Друе, Жан Етиен Лиотар и др. пресъздавали облика ѝ. Тя осъзнавала, че ролята на изкуството в създаването на нужния ѝ образ е незаменима. Всички нейни портрети я представят като знойна красавица, каквато тя не е била заради здравето си.

След като отношенията ѝ с краля вече остават само приятелски, тя започва истинска кампания, която трябва да помогне да се разработи символиката на приятелството в живописта. И успява. В множество картини, гравюри и скулптори през 1750-те години именно маркиза дьо Помпадур е нарисувана като алегоричен образ на вечното приятелство.

Маркизата поддържала с особен ентусиазъм дизайнерите на мебели в Париж, особено Франсоа Ебен. Мадам дьо Помпадур е причината да се появи прословутият севърски порцелан, като тя лично участва в разработката на някои от най-интересните дизайни. Редкият розов оттенък, който майсторите успяват да постигнат, е наречен в нейна чест „розов Помпадур“.

В салона ѝ продължават да се стичат най-видните умове на епохата – Дени Дидро, Волтер, Шарл Дюкло… През 1765 г. тя създава общество за финансиране на първото топографско описание на Франция. Именно тя подкрепя и благодарение на нея се появява първата Енциклопедия, замислена и осъществена от Дени Дидро. Маркизата става една от най-важните фигури в историята на културната революция, довела до зараждането на европейския либерализъм.

Мадам дьо Помпадур отделя 8 милиона ливри за меценатство, основно за покупка на картини и скулптури, за обзавеждане на дворци и библиотеки, за оформяне на столичните площади и булеварди. Тя се занимава със строителството на Малкия Трианон, с днешния площад „Конкорд“, с благоустройството на Елисейските полета, с реставрацията на Лувъра. Благодарение на нея в Люксембургския дворец през 1750 г. е открита постоянна експозиция на шедьоври от кралските колекции. Помпадур е своеобразен „министър на изящните изкуства“ и практически всичко, за което тя е харчила разточително, днес се смята за френска и световна културна ценност.

Самата маркиза също имала талант. През 1750 г. тя замисля и сама рисува серия офорти. Поставяла театрални спектакли и играела в тях. Свирела и пеела превъзходно, композирала собствени произведения. Но се смята, че тя е авторът на фразата „След мен и потоп“, изречена след новината за загубата на френската армия при Росбах през 1757 г.

Мадам дьо Помпадур умира млада, едва на 43 години, съхранила приятелството на краля до смъртта си. Погребана е на площад „Вандом“ до майка си и дъщеря си в мавзолей, построен по нейна поръчка. През 1804 г. останките ѝ са пренесени в парижките катакомби и са смесени с хиляди други анонимни останки.

Но тя завинаги остава в паметта на творците. Анри Матис и Модилияни са пресъздавали лика ѝ. Мадам дьо Помпадур се появява като образ в киното още през 1938 г. във филма „Да се върнем в Елисейските полета”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах