Филмът „Възвишение“ на режисьора Виктор Божинов оглави Топ 10 на събитията в културата през 2017-а. Заглавията в десетката бяха определени след гласуване от читателите на „Площад Славейков“ в продължение на последния месец на миналата година и първите 10 дни от началото на 2018-а. „Възвишение“, който след „Мисия Лондон“ стана вторият (засега) най-гледан български филм след 1989 г., зае първо място в класацията с 15% от гласовете.
Киното през 2017-а преживя не един и два скандала, но и те са белег за някакво раздвижване. То не донесе непременно по-добри филми, но поне вкара много повече зрители в киносалоните. „Възвишение“ обаче съчета и двете: и зрителски интерес, и високо качество.
Вторият филм в Топ 10 – „Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев – е произведение на българин, но не е продукт на българската кинематография, затова и не можем да го мерим с български аршин. Интересът към него бе предизвикан от номинацията му за „Оскар“ и участието в създаването му на още двама известни българи – писателят Георги Господинов и музикантът Котарашки.
Третото филмово заглавие в класацията – „Посоки“ на Стефан Командарев – тепърва ще доказва качествата си и пред българските зрители, след като бе оценен от селекционерите на фестивала „Златна палма“ в Кан.
За разлика от 2016-а, театърът през 2017-а произведе много по-силни спектакли. Два от тях дори попаднаха в нашата класация, при това постановките са на жени: „Ревизор“ на Нина Димитрова в Сатирата, и „Саломе“ на Диана Добрева в Театър „Българска армия“.
Демонтажът на паметника пред НДК предизвика един от най-острите дебати в публичното пространство през 2017-а – защитниците на монумента ограничиха своето несъгласие само до протести и до една акция в партизански стил – запалване на крана за демонтажа. А вероятно можеха да направят и нещо по-рационално, за да запазят паметника – да съберат пари за възстановяването му. Не че мнозинството граждани на София щяха да го харесат повече, но лошото му състояние бе основният мотив на Столична община за премахването му.
И тази година изложба на Софийска градска художествена галерия се нареди сред най-харесваните от публиката събития в културата на 2017-а – ретроспекцията на Иван Милев. Това е една от малкото галерии в страната, която не спира да търси нови и интересни начини да разказва за българското (и не само) изкуство.
Изследователите на родната история рядко могат да развълнуват широката публика така, както се случи с откриването на новата най-стара история на България от Петър Богдан. Учените все още проучват ръкописа и тепърва ще чуем разказа на средновековния просветител. Ще цитираме само едно изречение от Петър Богдан:
„Защитата на честта, още повече тази на родината, надминава всичко, тъй като животът и честта са равнопоставени“,
което говори, че и в онези тъмни за България времена тук са живели българи със светли умове.
Най-често повтаряното име в литературата на 2017-а бе Милен Русков – не само заради филма „Възвишение“ по едноименния негов роман. Новата му книга „Чамкория“ стана едно от най-обсъжданите произведения през годината, особено когато авторът оповести, че работи над по-къса нейна версия, а в края на годината излезе не само съкратеният вариант, а и театрален спектакъл за приключения на един шофьор в София и околностите през 20-те години.
Класически, а не попконцерт влезе в Топ 10 на арт събитията. След като 30-ина години не бе излизал пред българската публика, голямата знаменитост от световната симфонична сцена Валери Гергиев отново гостува у нас. При това не веднъж, а с два концерта на знаменития Мариински театър. Възторгът от изпълненията им не се измерваше само с аплодисментите на зрителите, а и с дългата тишина след петминутното затихване на финала на четвъртата симфония на Шостакович.
Имаше и други впечатляващи събития в културата на 2017-а. Техните номинации не събраха достатъчно гласове да влязат в Топ 10, но заслужават да бъдат посочени: Александрина Пендачанска в „Тоска“ на Софийска опера; „Калигула“ от Албер Камю – постановка на Диана Добрева в Народния театър; „Редки тъпанари“ – постановка на Теди Москов в Русенския театър; спектаклите на Явор Гърдев „Чамкория“ и „Пияните“; романът „Хавра“ на Захари Карабашлиев; концертът за 80-годишнината на зала „България“; ретроспективната изложба на контракултурата XXL в Националната галерия; концертът за 50-годишнината на „Щурците“ в „Арена Армеец“; филмът на Адела Пеева „Да живее България“.
И този път Ви предложихме да гласувате и за не-културно събитие. В Топ 3 попаднаха едно скандално разрушение на къща – паметник на културата, повредени картини в Националната галерия и закриването на последния културен вестник.
За да се избегнат злоупотреби, поставихме ограничение да се гласува само по веднъж от един IP адрес – за първата класация можеше да се посочат до пет събития, а за втората – до три.
Предлагаме ви финалната подредба на двете класации:
2017: Топ 10 на събитията в културата*
1. Филмът „Възвишение“ на Виктор Божинов – 15%
2. Новата най-стара история на България от Петър Богдан – 12%
3. Филмът „Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев – 11%
4. Участието на филма „Посоки“ на Стефан Командарев на фестивала в Кан – 8%
5. Романът „Чамкория“ на Милен Русков – 8%
6. Демонтажът на паметника пред НДК и връщането на лъва на неговото място – 8%
7. Ретроспективната изложба на Иван Милев в Софийска градска галерия – 8%
8. „Ревизор“ от Николай Гогол, постановка на Нина Димитрова в Сатирата – 7%
9. Спектакълът „Саломе“ на Диана Добрева в Театър „Българска армия“ – 6%
10. Концертите на Валери Гергиев и оркестъра на Мариинския театър в София – 5%
***
2017: Топ 3 не-културни събития
1. Събарянето на Двойната къща – 30%
2. Повредените картини след авария в Квадрат 500 – 22%
3. Закриването на вестник „Култура“ – 20%
* Някои от събитията са с еднакви проценти, подредбата им е според бройката на гласовете.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение