Културно слово за Слави Бинев

Помните ли как наричахме някога в училище часовете по спорт?

Физкултура. Съкратено от физическа култура. За вид култура ставаше въпрос в тия часове, искам да кажа, не за някакво си там прескачане на кози, хвърляне на топки и колективни игрички! Култура си е било това от най-чист вид – нищо, че на нас ни се е струвало, че просто прекарваме едни четиридесет и пет минути на двора или в потния училищен салон.

Еми, ето ви я културата в биографията на новия шеф на Комисията по култура и медии г-н Слави Бинев! Присъствала е активно в целия му четиридесет и седем годишен живот, така да се каже, тъй като той си има има няколко дипломи от учебни заведения за усвояване на някакъв вид физическа култура. Неговата такава е свързана с две особено различни и много богати по наследство физически култури – тази на тениса и тази на таекуондото. Едната произхожда от британската аристократична действителност, а другата носи в себе си дълбочинната мъдрост на Изтока.

Така че, моля ви се, спрете с това “ма спортист бил, ма на театър не бил ходил, ма културтрегер не е”! Е, че що му трябва непременно да ходи на театър, за да е в културата?! И как пък така да не е културтрегер, като, както виждате, тя културата си е в него и той в нея от най-ранната му детска възраст, при това направо чисто физически!

Културата и Слави Бинев са едно цяло още преди той да се роди. Ми че знаете ли вие, господа с театрални и кино премиери, изложби и книги, че малкият Славчо е расъл в семейство с дядо детски писател? И че баща му е известен учен, а майка му – журналист? Ами, ето ви я връзката не само с културата – ето ви го цялото единство на култура, наука и медии, инкарнирано в биографията на този човек. Това доказва, че влечението му към сферата на културата не просто е трайно и е не само осъзнат личен процес и стремеж – то е закодирано в ДНК-то му и рано или късно трябва да получи заслужено поле на изява.

След като ви доказах, че културата е естествена част от личността на Слави Бинев, ще ви докажа, че чрез него тя осъществява така нужния и отдавна разбит мост между себе си и религията. Защото какво по-добро обстоятелство за българската култура от това за нейните закони и права да се грижи коскоджамити и архонт! Религиозната му отдаденост е гаранция за светлите му помисли и ангелските му намерения, така че ние, затъналите в калищата на българската културна безпътица, най-после можем облекчено да въздъхнем и да си предоставим мърлявата култура на г-н Бинев да я очисти.

Пък и европейски човек е депутат Бинев! Хич да не е, поизкара няколко годинки по трасето Брюксел-София – цял свят в разпръскване на културни послания от всякакъв вид. Понаучил се е на това-онова европейско и дипломатическо, така че направо трябва да сме щастливи, че ще ни представлява достойно и културно на всякакви световни форуми, когато това се наложи.

В биографията на новия председател на Комисията по култура и медии се казва също, че владее четири чужди езика. Сред тях, господа културтрегери и медийни експерти, френски (с френска гимназия!), руски, английски и италиански (говоримо)! Че не са ли това езиците на световната култура, питам аз?! Ей ви го френския на поезията, балета, шансоните, басните и дипломацията! Ей ви го английския на театъра, интелигентния спор и бизнеса! Заповядайте и руския – езикът на Петър Велики, Достоевски, Толстой, Пушкин и Лермонтов! Прибавете към целия този културен езиков коктейл и италианския – езика на операта и ренесансовите художници и ето ви го на тепсия културния речник на цялото човечество! Та, хайде, моля ви се, прост бил! Че как ще е прост човек, който спокойно си говори на четири световни езика, пък вие сте се захванали да опявате, че българският му е на ниво нощен чалга клуб!

Като казах “чалга клуб”… Ми ето в още една заблуда относно този тип ъндърграунд културни форуми. Създадени в годините на ранната демокрация, този тип заведения, чийто родоначалник бе изтъкнатата чалга платформа БИАД на г-н Бинев, отпушиха изключително много канали на българската културна действителност! Спомнете си, дами и господа, как изведнъж телесната долница на обществото се отприщи и разкърши, благодарение на новата сцена на изява и как хиляди, да не кажа милиони, неуспели да се докоснат до културата българи успяха за първи път да се допрат да основните изкуства – музиката, танца, поезията, театралното преобразяване! Заключени до този момент в комунистическото разбиране за културата като затворена система, тези хора от народа запяха рефрени за любов, изневяра, любовни трепети (наричани в текстовете за по-лесно асимилиране “свалки”), отношения между хора (припомнете си само класиката “само да те гепна, дънките шти цепна…”). Господин Бинев не само предостави на тези пренебрежително гледани от културата ни хорица свободата да се волеизявят, но и за да го направи, жертва години от съня си и личното си спокойствие.

Каквото и да отречете по негов адрес, няма как да пренебрегнете факта, че хиляди чалга фенове днес знаят кой е Дали отново благодарение на г-н Слави, тъй като той нарече така един от своите клубове и така ненатрапчиво и елегантно предаде едно знание на своята аудитория. Нищо, че повече от половината смятат, че става дума за чалга изпълнителя Борис Дали, а не за онзи мустакат художник, дето е модерно да го имаш на фанелка.

Та така, дами и господа културни и медийни деятели. Ние не просто не трябва да въставаме срещу новия ни председател и защитник на интересите ни в Народното събрание – ние трябва на ръце да го носим, шапки да хвърляме и гъзовете си в тавана да удряме от щастие. Защото господин Бинев не е просто идеалният за българската култура – тя културата ни е идеалната за господин Бинев!