Курс за Кобра от старата българска школа

Бедният Пулев, той така и не разбра къде точно е проблемът

„Аз си осъзнах грешката, тя дали ми вярва или не, не мога да ѝ се извинявам постоянно. Аз все пак си имам своето достойнство и на колене няма да ѝ падам, нито ще им целувам ръцете, аз ръце не целувам. Аз съм си аз, приемам си грешката, но в крайна сметка нито съм извършил убийство, нито съм направил нещо подсъдимо“, коментира Кубрат Пулев след като чу наказанието си за нежеланата целувка. Снимка: Стопкадър - Курс за Кобра от старата българска школа

„Аз си осъзнах грешката, тя дали ми вярва или не, не мога да ѝ се извинявам постоянно. Аз все пак си имам своето достойнство и на колене няма да ѝ падам, нито ще им целувам ръцете, аз ръце не целувам. Аз съм си аз, приемам си грешката, но в крайна сметка нито съм извършил убийство, нито съм направил нещо подсъдимо“, коментира Кубрат Пулев след като чу наказанието си за нежеланата целувка. Снимка: Стопкадър

Историята, придобила известност като „Целувката на Кубрат Пулев“, полека навлиза в сферата на журналистическия жанр, успешно наречен някога от вестник „24 часа“ просто „Оживление“. Оживяваме се някак, когато стане дума за онази неотдавнашна победа на Кобрата над румънеца Дину. Ама не заради самия мач, ами заради емоционалния порив на нашия боксьор да целуне в устата американската журналистка Дженифър Равало, позната най-вече като Джени Суши.

Много се изписа и каза за тази целувка. Логично историята около нея набъбна тогава, когато въпросната млада дама осъзна, че има право и може да се възползва от неочакваната публична нежност на българина. Разбира се, че водещите мотиви в нейния случай вероятно са преди всичко финансови. Но дали госпожица Суши е искрена в признанията си за почувстван сексуален тормоз и човешко унижение, нито има значение, нито е наша работа да отсъждаме, нито пък реално може да промени факта такъв, какъвто всички го видяхме – Пулев лепна устата си върху устните на американката неочаквано, без разрешение. Това, което има значение и за което всъщност трябва да се говори, е ето този вътрешен порив да интимничиш с един човек, когато и както сам решиш, само защото този човек е жена. И тази тема не е просто „оживление“.

Истината е, че чисто човешки някак съчувствам на Пулев. Защото той така и досега не разбра точно къде е проблемът.

Нищо не разбирам от бокс, нито съм от хората, които смятат, че боксьорите априори са глупаци. Знам обаче, че за да постигаш успехи (спортни или каквито и да е други) трябват усилия, дисциплина и лишения и способността да ги държиш под собствен контрол заслужава уважение. Предполагам и че емоционалността след една трудна победа, каквато беше тази с Дину, замъглява донякъде самопреценката за действията. От друга страна обаче точно в един такъв краен момент, в една ситуация, в която задръжките се топят под напора на чувство, на преден план излизат най-дълбоко вкоренените манталитетни особености. В случая с нашия спортист на световната сцена се изтипоса във възможно най-изчистен и ненапудрен вид една много типична родна българска черта на мачовщината – тоталната липса на каквото и да е съмнение, че ако един мъж намляска една жена, това може да ѝ бъде неприятно. И ето това е, с което аз – като човек от женски пол – не мога да се примиря. Защото това отношение провиждам не само в изказванията на Кобрата, който така или иначе ще си понесе наказанието и може пък и вследствие на наказателната мярка да посещава специални обучения за сексуален тормоз, за да разбере кое не е наред в постъпката му. Целокупният български народ обаче, който почти се засегна на чест, че американката ни обижда момчето, не ни ще целувките и следователно и българщината – няма.

Преди години, трябва да съм била на не повече от двайсет, на входа на един магазин се сблъсках с някакъв мъж. За да влезе вътре, безцеремонно помете мен и още две жени на възраст. Обърнах се и му направих забележка, че можеше да изчака да минат дамите, имайки предвид най-вече възрастта им.

„Ти к’во искаш, ма – извика той, – да ги цунем… защото са жени ли?!”

Няма да прецизирам къде точно каза, че може да ги „цуне“, но вие се сетете. Грозна картинка, откъдето и да я погледнеш. За въпросния мъж обаче неговата лична целувка явно имаше особено висока стойност, която я правеше някакъв висш, почти божествен акт на внимание, снизходителен евентуално до двете възрастни дами, които премаза на входа на магазина.

Съвсем наскоро, двайсет и няколко години след този случай, попадам в подобна ситуация. На ескалатор на излизане от метрото едно младо момиче е застанало отляво и е блокирало възможността на бързащите да изтичат нагоре. Мястото е метростанцията на университета, където обикновено винаги има една група от търчащи нагоре студенти, закъснели за час. Млад мъж, добре облечен, със слушалки в ушите и книга на Тери Пратчет в ръка, прескача по две-три стъпала наведнъж по ескалатора и едва не забива нос в гърба на момичето. При което, вместо някак по човешки да я помоли да се отдръпне, той изтърсва:

„Аре, ма, селянко, какво си се настанила на целия ескалатор! Земи мръдни!“

Не се стърпях и репликирах:

„Добре, неправилно е застанала, но защо просто не я помолите да мине вдясно, вместо да я обиждате?!“

Мъжът ми отговори така:

„Е ти ся кво – още малко и ще искаш да я целуна по…”.

Предложението за място на целуване беше същото като онова от първата история. Явно доста мъже го считат за върховната точка на щастие, до което могат да докарат една жена с безценната си целувка. Без изобщо да допускат, че въпросните жени могат например силно да се гнусят изобщо от присъствието им, камо ли от някакъв вид близост с тях.

Ето това е онази много специфична черта в българския (а може би и в световния всъщност) мачизъм – абсолютната убеденост, че всяко физическо действие, идващо от тяхна страна, е „подарък“ за жената. Липсата на какъвто и да е намек за съмнение, че близкият контакт с телата им може да е неприятен, пък камо ли ужасяващ за една жена.

Зад този наглед безобиден детайл стои вкоренената убеденост, че тялото и душата на мъжа са по-важни от тези на жената. И че в този смисъл всяка близост, която те осъществяват с нея, е въпрос на „уважение“, както казва старата българска традиция. Или на „снизхождане“, както бих казала днес аз. Основният проблем се крие тук, защото това мъжко усещане за превъзходство над телесното и емоционалното у жената, дава вътрешната, натурална и неподправена свобода на човека от мъжки пол да неглижира човека от женски. Един вид „к’во се прави тая – трябва да се радва, че съм я (или би могъл) да я целуна!”.

Не знам какво точно ще изучава Кубрат Пулев-Кобрата в двата обучителни курса, които съдът в Америка му присъди. Знам само, че вторият е специализиран върху тормоза на жените в медиите, което означава, че този проблем там е осъзнат и дори изведен като отделна образователна програма, следователно определено не е преодолян. Чрез този курс лично аз се надявам българският боксьор наистина да осъзнае какво не беше наред с тази негова прословута целувка и защо всичките прозрачни финансови интереси на госпожица Суши нямат никакво отношение към постъпката му.

Смисълът на целия шум около случката за мен е именно в това – да се разбере колко вкоренена в манталитета ни е убедеността, че физическия допир на един мъж до една жена е нещо като подарък свише от негова страна, като манна небесна. И в този смисъл всякакъв неин бунт срещу него е нелеп и жалък. Или е само опит да се вземат някакви пари. Важно е да се разбере и приеме напълно фактът, че хората, независимо от пола си, имат еднакво право да НЕ изпитват удоволствие от нежностите на другите и да ги съдят за това, че са ги проявили без позволение или ясно изразено желание.

Та затова си мисля колко полезно би било една огромна част от българския народ – мъже и жени включително – да вземе също като Кобрата да ги посети тия два образователни курса за сексуалния тормоз. Белким тогава осъзнае, че никой и по никакъв начин няма право да предполага удоволствията на някой друг и да му насажда това, което сам разбира като проява на нежност, спонтанност, емоция или каквото и да е. Просто защото Другият винаги има значение. По единствената причина, че е човек като теб.


Вижте още: ПУКАЖИ НА ТАЯ ЖЕНСКА, КОБРА!

ДС