„Ла Ла Ланд“ – захарна пръчица за начало на кинофестивала във Венеция

Пред нас е мюзикъл-романс, който ни води от първата ни любов до болка в сърцето със саундтрака си от любовни песни и джаз. Всички роли са очарователно изпълнени. „Ла Ла Ланд“ е мила мелодрама, пълна с ентусиазъм.

Сезоните на една любовна история са подкупващо разказани в тази необичайно сладка, тъжна, умна лента от Деймиън Чазел („Камшичен удар“), така че Венецианският филмов фестивал не можеше и да си пожелае по-добра захарна пръчица за начало. Филмът е открито романтичен реверанс към класическите филмови мюзикъли, разливащ плакатно шарено добро настроение и мечтателен оптимизъм по екрана.

„Ла ла ланд“ дръзко търси мястото си между „Пея под дъжда“ и „Всички казват, че те обичам“, с нещо от класическата „Слава“ за подправка: още в началото група хлапета започват да танцуват в пътно задръстване. Тук, честно казано, публиката може и да се почувства подложена на прекалено сладка диета. Аклиматизирането изисква малко време, но пък за това помага отличната музика. Великолепното изпълнение и плавно течащата сюжетна линия скоро ще ви омагьосат. Ема Стоун е прекрасна и когато погледът й е остро интелигентен, и когато в очите й има сълзи, а Райън Гослинг е майстор на късите реплики, едновременно прикриващи и разкриващи чувствата на героя му.

Двамата се срещат в задръстване. Героинята на Стоун иска да стане филмова звезда, точно както и всяко друго момиче. Всъщност е тръгнала към прослушване. Невероятният начин, по който тя звучи зле, когато репетира репликите си сама пред огледалото и страстната й рецитация пред продуцента, смущаващо напомнят за един съвсем различен филмов разкош: изпълнението на Наоми Уотс в „Мълхоланд Драйв“.

Разбира се, Миа, героинята на Стоун, веднага се скарва на пътя с досадния Себ, изпълняван от Гослинг и двамата се влюбват, докато си разменят обиди. Малко по-късно двамата пак се срещат, защото той трябва да свири ужасно скучна музика по време на социално събитие. Това е съдба.

Зимата преминава в пролет, а пролетта – в лято, а аферата им се разгорещява. Двамата се подкрепят в амбициите си, но успехът изяжда времето им заедно. Кариерата пречи на любовта им.

Музиката е изключителна, а изпълнението й тук, както и в самата актьорска игра, е забележително – още по-добро, защото и двамата не са професионални певци. А те не само пеят, но и танцуват с неподозирана, вълшебна грация.

„Ла ла ланд“ е щастлив, сладостен филм – нещо, което ще ви зареди с витамин Д като цял слънчев ден на плажа.