Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Лабораторията за щастие II

Кулинарен оргазъм или пътуване към седмото небе с шест блюда и няколко дребни шоколадови ексцесии

Напуснахме масата зашеметени, кискащи се и плуващи балони, влюбени във факта, че сме живи. В „ашрама“ на храната, където живеят учениците, беше съвсем празно. Всички бяха на „фронта“ да се сражават за малкото човешко щастие. - Лабораторията за щастие II

Напуснахме масата зашеметени, кискащи се и плуващи балони, влюбени във факта, че сме живи. В „ашрама“ на храната, където живеят учениците, беше съвсем празно. Всички бяха на „фронта“ да се сражават за малкото човешко щастие.

(Продължение на „Лабораторията за щастие I“, вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА)

Отваряме менюто в „Консулката“ и още повече се вкисвам. Нямаме избор – има дневно меню накуп, не можем ние да боднем с пръст върху нещо. И то „компле“ от четири блюда. (В течение на процеса ще се окажат шест, с две „изненади“.)

Пускам се по течението и се чудя защо дойдохме в някакво имение във вътрешността, като можехме да си седим край брега. Оглеждам се наоколо: по всички маси елегантни групи, двойки, лъскави бизнесмени. Зяпвам по някаква неописуема жена на 40 и много години, цялата облечена в бяла и кремаво, на 14-сантиметров бежов ток – с видимо много по-млад ухажор.

Защо всичките са се сврели тук? Насред нищото? По селата и гората?

9

11

Сервитьорите и целият персонал са на очевидна възраст до 25, защото всичките са „ученици“. Една хостеса и метр д’ видимо ги надзирават и се намесват във всеки решителен момент.

Първо пристига пъпчиво момче, което ни прави презентация и дегустация на три вида зехтин (!), като ни обяснява качествата, тръпчивостта и вкуса на всеки, както и с коя храна върви, за да си изберем бутиково. Не съм подготвена за такъв фин пилотаж със зехтин, признавам си.

Следва винената перверзия: първото е някакъв тип шампанско, за да отбележим началото, номер две е за следващите няколко предястия, трето за основното. (Нямам сили да разказвам за ликьора с кафето). Абе, пуснахме се по наклонената плоскост и това е.

Преди да тръгне официалното меню, дойдоха изненадите: две неочаквани предястия, на големина колкото щедра супена лъжица. Картофче-соте със сос от фантазия (да кажем, че познах в него единствено вкуса на портокал, в неочаквано смешение с eggnolt), пънче от тиквичка с пълнеж, замаяно със сос, в който се бият карамелизиран и пикантен елемент.

12

Следваха предястия от риба (дорада), надиплена на няколко нива – между които преговаряха орехи, пиперки, увенчани най-отгоре с божествена аспержа. Имаше вермичели с мастило от сепия, яхнати от гигантска скарида в потпури от сос от тиква. Прозрачни „резенчета“ от миди Сент Жак върху „филийки“ от доматче.

15

13

Дойдоха и няколко късчета месо, толкова крехко и с такъв естествен сос (и фина настройка на печенето), че накрая то рефлектираше светлината.

14

Основното ми беше подозрително: бяла пяна някаква. А отдолу излезе зарито най-крехкото месце, с пюре, подправки и още кой знае каква магия, което се оказа легендарната испанска манджа от опашка на бик.

16

Последва симфония. Торта от моркови и ядки. Шоколадово суфле, което те караше да плачеш. Ръчно правени бомбони с кафето…

17

Всяко блюдо беше украсено, рисувано, „илюстрирано“ със сосове, капки, подправки и „елементи“, които – както отбеляза някой тук, ги превръщаха в произведения на Хуан Миро.

Няма достатъчно думи, с които може да се опише този кулинарен оргазъм.

Децата-сервитьори се въртяха край нас като корде балет на Болшой театър. Вътре също толкова младите „готвачи“, надзъртаха дали сме щастливи. Не съм била в ресторант с няколко звезди Мишлен, но така си го представям.

(Да не забравя: колко мислите, че струва това пътуване към седмото небе с шест блюда и няколкото допълнителни дребни шоколадови ексцесии? 27 евро на човек, словом и цифром. Фиксирана цена за компле меню. Понеже приехме щастливо всичките им препоръки за вино, го докарахме по още 12 евро на глава).

Да, знам. Не е истина. Нали е просто училище, ПУЦ, където само готвят бъдещите големи звезди…

Целият този систематичен и стратегически подход вероятно обяснява защо Испания се превръща в една от Меките за гурме, кулинария, буквално творенето на изкуство с храна. Дори след като El Bulli затвори преди 4 години, вълната не е спряла. В момента има точно 3 испански ресторанта в Топ 50 на света и това ми се вижда повече от логично.

Напуснахме масата зашеметени, кискащи се и плуващи балони, влюбени във факта, че сме живи. В „ашрама“ на храната, където живеят учениците, беше съвсем празно. Всички бяха на „фронта“ да се сражават за малкото човешко щастие.

В парка също нямаше никой. Само преминаваха призраците на красивите шпиони…

21


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах