Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Лайкове за смъртта на Димитър Гочев

Димитър Гочев (1943-2013) - Лайкове за смъртта на Димитър Гочев

Димитър Гочев (1943-2013)

Хиляди лайкове получи във фейсбук новината за смъртта на режисьора Димитър Гочев. «Опечалени» медии цяла неделя заливаха интернет с некролози, за да предизвикат тъга, която трае 2-3 минути, колкото да направиш «добро» впечатление в онлайн обществото. Защото дори да не си гледал неговите «Перси» и «Битката на негъра и кучетата» на «Дойчес театър», играни в Народния, дори да си пропуснал присъденото му през 2011 г. най-високото театрално отличие на Берлин, да не знаеш, че е ключова фигура в съвременния театър в Германия, да не си мярвал мрачния му поглед иззад цигарено-жълтия перчем…, смъртта му по стените на «приятелите» ти те е «трогнала» дотам, че да «споделиш» «скръбта» им.

Впрочем, и от това има полза, ако прочетеш някое от малкото интервюта на Гочев. Мълчаливецът казваше: «Никак не обичам да давам интервюта, това не е моят свят. Предпочитам да се намирам в движение, да се втечнявам в театралните пространства и да се бъхтя заедно с моите хора. Тогава възниква нещо. Написаното слово приключва една мисъл, понякога за съжаление само привидно – и това предизвиква у мен пристъпи на задушаване. Аз съм човек, който никога не свършва нещо окончателно…» Тези думи могат да затъркалят камъни, но не и да разтревожат безгрижието във фейсбук.

Аз не съм от познавачите на Димитър Гочев. Позволявам си да пиша за него като зрител, защото изкуството не е само за специалисти, а и за публиката. Виждала съм го на живо 2-3 пъти, гледала съм едно негово представление – «Битката на негъра и кучетата». Попитах го чувствал ли се е негър в Германия, където го оцениха повече, отколкото в България. «Да, – погледна ме иззад стената от коса режисьорът, – чувствал съм се негър в Германия. Чувствал съм се така и в България…» Той бе негър за Държавна сигурност, която се опитваше да възпира неговата култура.

Димитър Гочев прави «труден театър». За него няма лесно в това изкуство: «Ако го направиш лесно разбираемо, значи има нещо гнило в тази постановка». Твърди, че от години мъкне със себе си теми и пиеси, които го вълнуват. С времето изоставя театралните хватки, концентрира се върху същественото. Той не се хвърля да поставя всичко, което би му донесло овации, популярност, богатство може би. Има текстове, към които не посяга десетки години. Такъв е «Тит Андроник, падането на Рим – Шекспир, коментар» от Хайнер Мюлер. Страхува се да го постави – нещо немислимо за ширпотребата в родната режисура. Успехът му в Германия – страна, където не празнодумстват така шумно като у нас – според Гочев бил и въпрос на време и издържливост.

Страстта му към театъра възниква в ГДР, където през 1963 г. пристига заедно с баща си, ветеринарен лекар, за да учи същото. Запознанство с Хайнер Мюлер в берлинска кръчма го поразява и отказва завинаги от ветеринарната медицина. По думите му, от идеализъм през 1979 г. се връща в България. У нас е бил забраняван, не са му позволявали да поставя определени пиеси. Оказва се, че Гочев успява да стопи студенината на немската публика, но не и цензорите на Държавна сигурност. Това го прогонва в Германия през 1985 г.

Там поставя «Филоктет» на Хайнер Мюлер. Като видял представлението, авторът му написал писмо, което завършва така: «Когато дискотеките бъдат напуснати, а академиите опустеят, мълчанието на театъра – основата на неговия език – ще бъде чуто отново». Гочев твърди, че разбира тези думи… понякога.

Не съм сигурна, че съм разбрала театъра на Гочев. Красотата в неговото изкуство не беше широко достъпна като статус във фейсбук. Но и от там понякога си личи, че изкуството през неговите очи караше театъра да се върти.

Може би е по-тежко да ти «убият» с донос страницата във фейсбук, да те затрият в онлайн културата, отколкото да предизвикаш скръб с новина за смъртта на личност от високата култура като Димитър Гочев. Но на кого от натисналите бутона «Лайк» за сбогом му пука! Загубата вероятно е огромна за германците, зрители на неговия театър. Така е може би и за неколцина българи. Ако останалите прочетат думите на директора на «Дойчес театър» Улрих Куон за невероятната дарба на Гочев, вероятно ще се ударят гордо в гърдите. И толкоз!

«Безразлично ми е какво правят другите, – казваше режисьорът. – И без това няма полза, ако им крещя.»

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg