Лайпцигският процес, поставил началото на тоталитарния нацизъм

Казват, че нацизмът в Германия започва с Лайпцигския процес и завършва с Нюрнбергския.

Делото за подпалването на Райхстага, в което обвиняеми са Маринус ван дер Любе, председателят на комунистическата партия в Германия Ернст Торглер и тримата българи Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, започва на днешната дата – 21 септември – преди точно 90 години.

Райхстагът, където заседава парламентът, е подпален през февруари 1933 г. Само няколко дни по-късно предстоят извънредни парламентарни избори, на които НСДАП на Хитлер не била сигурна, че ще получи резултатите, които очаквала. Затова подпалването на знаковата държавна сграда било чудесен „подарък“ за нацистите – те започват разчистване на сметки и окончателно утвърждават автократичния стил на управление, който ще доведе и до зверствата на Втората световна война.

Съдът започнал да заседава на 21 септември. Тъй като хората на Хитлер и Гьоринг преследвали най-вече пропагандни цели, заседанията били отворени. Лично Гьоринг поел ролята на обвинителя. Неопитността на нацистката партия обаче проличала в лошата режисура на процеса. По-късно в „големите московски процеси“ от 1937-1938 г. Сталин отчита именно грешките на Гьоринг в Лайпцигския процес.

Ван дер Любе не отричал вината си, но твърдял упорито, че е действал сам. Българските комунисти имали алиби, а обвинението срещу тях се основавало само на познанството им с холандеца, за което твърдял полицейски информатор.

Танев и Попов не знаели немски, но Димитров владеел езика свободно и постоянно влизал в спорове с Гьоринг. 36 пъти му отнемали думата и 5 пъти го извеждали извън съдебната зала. В историята останала репликата му:

„Вие се страхувате от моите въпроси!“.

Димитров не скривал, че е сътрудник на Коминтерна. В България той имал смъртна присъда за участие във въоръжения метеж от 1923 г.

В защита на подсъдимите се изправили Алберт Айнщайн, Ромен Ролан и Анри Барбюс.

В крайна сметка съдът осъдил само Ван дер Любе, който бил екзекутиран няколко месеца по-късно. Торглер, Димитров, Танев и Попов били оправдани, но властите ги оставили под стража, докато два месеца по-късно ги екстрадирали в СССР, който ги направил свои граждани.

Някои историци твърдят, че само международната слава от Лайпцигския процес е спасила Георги Димитров от репресии в годините на Големия терор на Сталин. До 1943 г. Димитров е ръководител на Коминтерна. Умира през 1949 г. край Москва и до днес витаят съмнения, че е бил отровен по заръка на Сталин.

В дневника на българския комунистически вожд, дълги години държан в секретност, е описан интересен факт около неговото спасяване. През 1937 г. той разказва за един свой разговор със съветския посланик в Турция Карахан:

„По време на пауза на пленума на ВКП/б/ другарят Карахан ми каза, че пътувал случайно в един влак с българския цар. Запознал се с него благодарение на турски министър. Цар Борис тогава му заявил: „Ние българите се гордеем с Георги Димитров. По време на процеса получих покана да посетя Германия, но аз заявих: „Не мога да направя официална визита, докато Димитров не бъде освободен. И действах за неговото освобождаване.„

Торглер е бил изпратен в концлагер. През 1934 г. подписва заявление за отказ от политиката и е освободен. Забранената Германска комунистическа партия го изключва от редовете си, като го обявява за ренегат. След Втората световна война живее във ФРГ и умира през 1963 г.

Благой Попов е хвърлен в лагер в СССР през 1937 г. по време на Големия терор. Обвинението срещу него е, че като активен член на троцкистката контрареволюционна организация сред българската политическа емиграция подготвял убийството на Георги Димитров и Васил Коларов с цел да завладее ръководството. Изкарва почти 16 години в каторгите в Сибир. Освободен и реабилитиран е едва през 1954 г. след смъртта на Сталин.

Васил Танев е един българите, събрани на стадион „Динамо” в Москва през лятото на 1941г. Зачислен е към една от групите парашутисти, които трябва да бъдат прехвърлени нелегално у нас. Пуснат е над казармата в с. Лахна в Северна Гърция през октомври и без да установи връзка с останалите, е убит при престрелка с немски части край селото.

След Лайпцигския процес нацистите си взимат урок и прехвърлят всички политически дела в новосъздадена Народна съдебна палата, която произнася присъди, без да разрешава защита на подсъдимите. Нейният председател Роланд Фрайслер, когото Хитлер нарича „нашият Вишински“, след Първата световна война е бил в руски плен и до 1920 г. е бил член на Руската комунистическа партия (болшевики). Като комисар се е занимавал с продоволствията.

Повече открити политически процеси в нацистка Германия не са провеждани.