Раззеленяване, вместо замразяване (снимки)

И през третия ден падането на зидове изглежда толкова далеч от действителността, колкото през втория. „Римската кула“ упорито продължава да стърчи. Също като руините на оня паметник в парка на НДК, който тези, които взеха решение да го премахнат – не смеят, не могат, не знаят как или не искат. Надяваме се, че уж античната кула ще падне далеч по-бързо, но знае ли човек?

Иначе работата по обекта изглежда вече е съсредоточена главно в облагородяването на околните площи – те се лъскат, боядисват, озеленяват – но каквото и да им се случи, няма как да изглеждат по-нови от римските руини с тяхната лего-естетика на бяло-червени райенца.

Някои експерти вече заявиха, че с времето всички зидове ще придобият еднакво автентичен вид, но на нас не ни се чака 300-400 години. А и въпросът за какво ще бъдат употребени големите количества тухли, плочки, вар, цимент и т.н., струпани из целия обект, продължава да виси притеснително. Също както и въпросът как са похарчени онези 13 431 690 лева и 76 стотинки пари от Европа.

Вижте резултата от разходката ни в Ден 3 след обещанието на зам.-министъра Боил Банов да падат зидове:

Античността на Ларгото – преди и след консервацията