Ларгото. Въпрос за 1 млн. златни монети

Разкопките и възстановъчната работа на софийското Ларго, пред Президентството и при хотел „Балкан“ (бивш „Шератон“) породиха остри въпроси за опазването и отговорността към материалните следи от историята. Оправданото възмущение от институционалните грешки, допуснати особено на Ларгото, доведе до серия публикации и повдигане на крайно неудобни въпроси, които няма да отшумят безболезнено с края на изборния ден, защото забележителните останки от късната Античност принадлежат на всички ни. Тук обаче искам да се спра именно на вълнуващата страна от това неочаквано потапяне в миналото.

Сердика, столица на… Дакия

В началото на ІV в. сл. Хр. римският град Сердика е провинциална столица. По времето, когато Константин Велики започва издигането си към императорския пурпур в далечната префектура Галия, градът на неговата младост е център на диоцеза, наречен Дакия. Само по себе си това е интересна история, защото Дакия първоначално е името, с което римляните наричат териториите на север от долното течение на Дунава.

Образцовият владетел и идеал за добър римлянин, император Марк Улпий Кринит Траян (царувал в 98-117 г.), завладява тази Дакия и с това поставя началото на основанията на нашите съвременни румънски съседи да претендират за част от културното наследство на Римската империя. Но тези земи не остават много дълго под римска власт. След кризата от ІІІ столетие император Аврелиан се принуждава да изостави левия бряг на Дунава. Като един вид утеха и донякъде с пропагандна цел (за да не се налага римската администрация да признава, че се е оттеглила от една вече завладяна земя) част от областта Мизия е преименувана „Дакия“. Така към 272 г. Сердика се оказва център на диоцез от две малки провинции, разположени, общо взето, на днешна българска територия и носещи съответно имената „Крайбрежна Дакия“ (по южния бряг на Дунава) и „Вътрешна Дакия“, тоест район, разположен във и около Софийското поле. Да се надяваме, че Румъния няма да има претенции към София. Все пак, днес отново всички сме част от нещо като нова Римска империя и няма граници помежду ни.

Лагер, град и квартира на командуването

Тази провинциална столица не е точно представата ни за беломраморен античен град с много статуи, сложни фигурални мозайки и изискани граждани. Климатът тук не го предполага, така че по-скоро си представете голяма крепост. Римляните са имали за задача да превърнат главното селище на древното тракийско племе серди в истинска военна колония. Сердика има предимството да е на важен маршрут и да разполага с топли минерални извори, които дават възможност за издигането на удобни градски терми.

Находки започват да „излизат“ още в първите дни на обекта, на половин-един метър под земята.

Можем да си представим главния декуман на града (основната улица изток-запад) като част от дългия Диагонален път между Византион и Сингидунум (Белград). Но това не е старият елинизиран Филипопол, а сурова военна квартира. Тукашните антични сгради са строени от местни, валчести речни камъни, с тухли, почти без едри квадри и почти без мраморни облицовки. Мозайките са рядкост. Сградите са завършени най-често с мазилка. Почти няма свободно стоящи колони, а най-често – декоративни полуколони, пиластри.

Форумът на Сердика, може би

Това е строгото лице на късната Античност, маркирано с масивни постройки за нуждите на командването на граничните части на късната имперска армия. Водещите лица на града най-вероятно са не толкова изискани куриали, тоест сенатори в тога, произнасящи речи или разискващи гръцката литература, а по-скоро офицери в тежки наметала, издаващи къси заповеди на войнишкия латински език.

Този град или няма истински форум, или има малък площад, израснал около претория на първоначалния военен лагер. Разбира се, дори и такъв град е далеч по-важен център на римския урбанизъм в сравнение с миниатюрния Наисус (Ниш), за да може младият Константин да смята Сердика за „свой Рим“.

Парчета от теракота от центъра на Сердика

Изменящият се свят

В ІV в., по време на покръстването и временното възстановяване на империята след предишните й кризи, римска Сердика се свива в по-тесен крепостен пояс, за да стане по-лесна за отбрана. Този процес се наблюдава навсякъде из римския свят – дори самата Атина се принуждава да използва старинни надгробни камъни за градежа на нова, по-къса крепостна стена. Призракът на гражданските войни и варварските нашествия тегне над земите, отбранявани от непрекъснато пътуващите легиони. Това е и времето на постепенното отмиране на класическото езичество, тоест на замяната на старите храмове с нови църкви. Започва ерата на големите църковни събори и първите значителни християнски ереси.

В V в. западната част на Римската империя рухва под ударите на хуни, франки, вандали и готи. Сердика временно е граничен град в периода, в който страховитият Атила забранява на римляните да стъпват на север от Хемус и превръща Мизия в опустошена буферна зона между своите владения и остатъците от европейските владения на империята. След края на Хунския съюз източните императори от Константинопол започват нещо като реконкиста на Балканите. В VІ век градовете, сред тях и Сердика, са украсени с нови църкви и стените са ремонтирани. Но Античността си е отишла. Това вече е началото на дългото Средновековие.

Поглед към една тясна Сердика. Изчезналият град

Когато започнаха дебатите около Ларгото, получих възможността да хвърля поглед към друга част от археологическата работа. Между хотел „Балкан“ и катедралата „Света Неделя“ част от площада е разкрита и текат разкопки на две нива. Пластът от шести век е буквално под стъпките на минувачите. Мястото, според думите на археологическия екип, е послужило за каменоломна през османския период, така че стратиграфията е объркваща. Но в късноантичната и ранносредновековна епоха тук е била част от двореца на сердикийската градска управа.

Археолози в търсене на двореца на сердикийската градска управа.

Притежания на древните сердикийци

Градежът, който консерваторите днес се опитват да наподобят.

Личат основите и ниска част от стените на масивни сгради, част от улица, настлана с широки плочи, фрагменти от хипокауст, тоест римско подово отопление и нещо като пасаж или тясна алея към скромен двор. Той може и да е имал представителни функции, но размерите на обекта и на улицата позволяват да се прецени, че мащабите са били много далеч от тези на внушителния Константинопол (където почти по същото време, когато тук е преустройвана голямата базилика „Св. София“, тече гигантският строеж на огромната катедрала със същото име). Монетни находки на нивото на уличното платно позволяват да се датират останките от шести век – и може би до самото начало на седми. Улицата е преустройвана веднъж, нивото й е станало по-високо и тя е стеснена.

Край зидовете се виждат плочи от централна улица на римския град.

След 600 г. почти всякакви следи от живот стават все по-неразличими и на практика не е ясно къде и как функционира чисто средновековният град. Знаем, че в 809 г. българският владетел Крум превзема Сердика, но не сме сигурни точно откъде минават нейните стени и дали това е точно късноримският град на Аврелиан, Константин и Юстиниан или селище със съвсем друг вид… някъде наоколо. Знаем, че около началото на седми век жителите на града са зазидали западната порта (зад католическата църква „Св. Йосиф“), вероятно от страх пред аварските нападения. Най-близките познати ни средновековни обекти са малките подземни църкви: двете, наречени „Св. Петка“, остатъците от храм под „Булбанк“ и преупотребената в Средновековието древна ротонда „Св. Георги“. Те обаче са от периода на Второто българско царство и въпросът за един милион златни безанта си остава този: къде точно е Сердика, Средец или Триадица между седми и дванадесети век? И всъщност къде е дори Средец на севастократор Калоян, на „средешкия кефалия“ от Рилската грамота на цар Йоан Шишман и на т. нар. бан Янука, полулегендарния „Янко, софийски войвода“, който трябва да се е сражавал срещу османския сердар Лала Шахин?

Къде точно е Сердика, Средец или Триадица между седми и дванадесети век?

Вълнуващият поглед към атмосферата на тесните улици „изчезването“ на града през археологическия обект пред хотел „Балкан“ поставя още по-остро въпроса за опазването на историческото наследство под стъпките ни. Древността смирява наблюдателя. По отношението ни към нея личи не само отговорността, но и цивилизоваността ни. Със сигурност идващите дни ще бъдат изключително важни за бъдещето на античните руини.