Лъвът и лешоядите: гняв за Васил Левски

Искаше ми се този текст да е за софийската черница, която „помни“ Левски. Но няма да е за нея. Два пъти започвах материала си и двата пъти не можех да продължа. Хубавото старо дърво ще почака още малко. Някои неприятни неща трябва да бъдат казани. И то с имена, защото ако човек не говори, накрая камъните ще викнат.

В навечерието на годишнината от обесването на Васил Левски един ректор на така наречен „университет“ даде на един човек почетен знак на името на Стефан Стамболов. Ден-два по-късно услужливи сайтове на така наречени „медии“ разпространиха статия на амбициозна авторка, според която награденият човек е едва ли не новият Васил Левски. Не много време преди тези почти незначителни събития някакъв ласкател нарече кандидатурата на едно лице за висок международен пост „национална кауза като Ботев и Левски“. Разбира се, че говоря за Стоян Денчев, Ахмед Доган, Звездомира Мастагаркова, Кънчо Стойчев, Слави Трифонов и Ирина Бокова. Гнусно е, че такива имена изобщо стоят на една и съща страница с имената на старите ни бунтовници, но нека пишем това на сметката на наглеците. Тези хора омърсиха паметта на Васил Левски. Безразличието на обществото пред такава явна подигравка е смразяващо.

Пак ли политика, ще си каже някой. Не, това не е политика. Става дума за Апостола в деня на неговата самотна и честна смърт. Хората, които споменах по-горе, си позволиха да ползват името на нашия наистина най-чист национален герой по дълбоко нереден начин. Те едни други се сравняват с него. Взимат лъвското му прозвище за евтина титла, с която могат да се кичат. Същото правят и с имената на Стамболов и Ботев. Тези или подобните им хора утре могат да се самонарекат и нови Иисусовци. Всякакво чувство за мяра е изгубено. Сякаш не е останал никакъв ориентир за редно и нередно. Отнета ни е елементарната възможност да почетем паметта на Васил Кунчев без върху всички нас да се изсипят някакви нечистотии. Още повече, че точно имената на Левски и Стамболов съвсем не могат да се ползват по адрес на някого, който открито работи в руски интерес. Не, това все още не е политика. Това е въпрос на историческа култура. Отношението на Левски и Стамболов към тази северна сила е повече от добре известно.

За мъжа с лъвския скок трябва да се говори. Но трябва да се говори почтително. Никой не може да си позволява лошия вкус, всъщност не може да си позволи светотатството да сравнява себе си или другиго с Дякона. И, разбира се, такива грозни изхвърляния трябва да са направо немислими за хора, лишени от какъвто и да е морал. Би трябвало човек да осъзнава някои табута на приличието. Опитвам се да смекча изразите, които ми идват в момента, защото след словесното безсрамие, след вакханалията със светлите, но беззащитни имена на националните ни революционери бих казал и доста по-жестоки думи. Само че работата вече не опира до думите. Срамът е непознато чувство за позволилите си да си играят на „новия Левски“. Думите губят сила. Как го беше казал Апостолът? Дела трябват.

За щастие, Васил Левски не е Ганди. Бил е духовник, но е оставил расото и не само е взел кама и револвер, а е успял и да ги съчетае в един символ, в една обща емблема със самото Евангелие. Това е необходимият пример за противене срещу злото. И то съвсем не в някакъв преносен смисъл. Както и през 1873-а, днес свободата е засенчена от сарайски зидове.

Е, след като тези неприятни, но непремълчими неща вече са казани, мога и да завърша с няколко думи за дървото на Левски в София. Тя не е някаква тайна. На ул. „Искър“ и „Сердика“, точно след гърба на старата Минерална баня и покрай линията на трамвай 20 се издига голяма черница, над двестагодишна. Не само че е била вече доста голяма по времето на Апостола, но той е отсядал в хаджи Мановия хан или „Мануват“, построен наоколо; черницата се е падала в двора на хана. Така че Левски е минавал покрай същото това дърво, виждал го е с очите си. Кой знае, може дори понякога да се е облягал на него или да е ядял от плодовете му. Прекрасно е, че в града ни има нещо живо и свързано с такъв човек. Мисля, че знам къде ще оставя цвете тази година.

Вековната черница на ул. „Искър“ и „Сердика“ в центъра на София. Снимки: Емил Георгиев