Лъвовете от моста тежат по 1 тон, разчленяват ги на 10

Огромни лъвски статуи се издигат като тотеми на три ключови места в столицата – Лъвов мост, Съдебната палата и Огъня на незнайния воин. Най-стари са четирите величествени хищници над Перловската река, където обитават градския пейзаж вече 125 години. Голямата котка на площад „Александър Невски“ се е родила от метала по царско време, а двете страшилища пред храма на магистратите на бул. „Витоша“ са изваяни преди около преди 30-ина години.

Майсторите на четирите звяра от Лъвов мост са останали неизвестни за историята. Създадени са от австрийската фиpма „Ваагнер Биро“ по поръчка на братята Прошек, които вдигнали съоръжението над реката. Мостът е бил замислен като част от мемориала “Обесените за свободата”, а лъвовете трябвало да символизират четиримата софийски мъченици, обесени на 15 ноември 1877 г. като участници в Бунта на книжарите: Георги Стоицев Абаджиев, Стоян Недялков Табаков, Никола Крушкин-Чолака и Киро Спасов Геошев. По онова време това място било накрая на града.

Лъвовете са били изработени по метода на „виенско леене“. Ваят се като фрагменти, които се сглобяват с механична връзка. Всеки от бронзовите лъвове тежи по един тон. Реставраторът им – скулпторът Марин Марков, ще разчлени всяка от статуите на 10 къса, за да подмени изгнилите им болтове.

Страховитите зверове пред Съдебната палата са лишени от своето мъжество. Снимка: Румен Добрев

Двете бронзови животни пред Съдебната палата са дело на акад. Величко Минеков. Създал ги е с техниката восъчно леене.  Те също като „събратята“ си от Лъвов мост са кухи отвътре. Изваяни са от месинг и в тях има поставена стабилна стоманена конструкция, иначе биха се огънали от собствената си тежест, обяснява проф. Велислав Минеков.

Всеки от двата лъва тежи по около 2 тона. Излезли са от леярната в град Генерал Тошево през 1981 г.

Генералите и преди, и след 9 септември не харесвали тъжния лъв на Андрей Николов. Снимка: Румен Добрев

Лъвът от Паметника на Незнайния воин на площад „Александър Невски“ има почти епична история. Създаден е през 1931 г. от проф. Андрей Николов. Хищната котка първоначално никак не се харесала на царските генерали, защото не изглежда никак свирепа и има кротък човешки поглед. Затова дълги години все още неоткритият паметник бил скрит зад високи дъсчени тараби. Иззад този параван го извел Борис ІІІ, царят останал много доволен от свой скулптурен портрет, дело на Андрей Николов, и дал благословията си лъвът да бъде показан наяве.

Колеги на Николов пуснали слух в София, че преди да извае лъва майсторът бил специално командирован до Африка, за да наблюдава животното в естествена среда. Той обаче уж прахосал парите, затова изобразил царя на животните с човешко лице.

Ген. Христо Луков не харесал паметника и от центъра на София лъвът отново бил скрит – този път на брега на Искър край Горубляне. По-късно ген. Иван Винаров, министър на строежите и пътищата, го вдига на кръгъл постамент край пътя за Пловдив точно пред входа на царската резиденция „Врана“. Когато започнал строежът на магистрала „Тракия“, зализаната буржоазна котка отново била преместен – в двора на Военноисторическия музей.

След 1944 г. в ЦК на БКП решили да изградят в центъра на София Пантеон, за да има къде да бъдат полагани цветя по празници. Така пак се сетили за лъва на Андрей Николов и през септември 1981 г. тъжният звяр бил върнат отново на площад „Александър Невски“, този път не като главен елемент на Паметника на Незнайния воин, а изместен встрани.