Триумфът на Цанко Лавренов

Невиждано по мащабите си представяне на Цанко Лавренов предстои в Софийска градска художествена галерия. Изложбата, посветена на 120 години от рождението на живописеца, стъпва върху изследване на целия архив на художника, притежаван от семейната фондация.

Експозицията в момента е в процес на подготовка. Все още на купчини покрай стените и колоните, в трите зали на първия етаж са подпрени стотици картини – от най-различни жанрове, стилове, периоди, техники…

„Цанко Лавренов – обяснява Лаврен Петров, внук на художника и председател на фондацията, кръстена на неговото име, – това, което е познато и това, което е непознато… след толкова много години сега имаме шанса да покажем всичко, върху което той е мислил, работил, изживявал. В изложба, която е резултат на труда на много голям екип.“

Цанко Лавренов в ателието си

Идеята за изложбата „Между модерното и канона” е на фондация „Цанко Лавренов“, а екипът е основно от СГХГ, като домакин на събитието. Голяма част от произведенията са предоставени от Градската художества галерия в Пловдив. Кураторите са Анелия Николаева – изкуствовед от Националната галерия (от страна на фондацията) и Станислава Николова (от страна на СГХГ).

Изследването на архива на художника ще бъде представено в огромна монография, „която, за съжаление, типично по български, няма да е готова на време за откриването“, твърди Лаврен Петров. Но все пак ще премиерата му ще се състои в СГХГ в рамките на изложбата, която ще остане в София до 14 август, а после се мести в Пловдив.

Паисий Хилендарски (края на 20-те години)

Монографията ще включва всичко от Цанко Лавренов, изложено на 400 страници, което не може да бъде показано в рамките на една изложба.

„Тук ще покажем около 300 творби, в залите на СГХГ няма място за повече“, казва Петров. Тези 300 творби включват живопис, графика, рисунки, приложни проекти, театрални декори… представят изкуството на Цанко Лавренов в неговата пълнота и цялост – от първите му ученически рисунки във Френския лицей и карикатури (1915-1917), през ранните творби, когато се самообразова старателно и изпитва различни влияния (Иван Милев, Николай Райнов, после във Виена – Климт и др.), до съвместните изложби с Бабаков и Данаил Дечев…

„Старият Пловдив“

Ще бъдат показани и много картини, познати на всички любители на българската живопис. „Старият Пловдив“ от 1930 г. е първата картина в познатия му стил, за която самият Лавренов казва: „Станах художник“. През 1934-а тя печели награда за най-хубава картина с пловдивски сюжет и е откупена от Народния музей.

„Старият Пловдид“ сега се съхранява в Националната галерия, но за мен съдбата й винаги е била някак не много радостна – по депа, не в постоянни експозиции – последно беше в президентството“, разказва Петров.

Друга почти непозната наивистична творба на останалия без академично образование художник е „Поет и природа“. Тя е избрана от кураторите за рекламните материали за изложбата и представлява разказ на художника за времето и природата му, приказка за твореца, който не спира да търси.

„Поет и природа“

Експозицията има ретроспективен характер, показани са творби, непознати на широката публика, и такива, които досега са били познати главно от репродукции. Такава една картина е „Рилският манастир“, рисувана през 1932 г., тя винаги е била известна по репродукции, но много малко хора са я виждали. Сега, благодарение на екипа на СГХГ, е било открито, че се съхранява в Богословския факултет на Софийския университет. За да бъде взета за участие в изложбата, е било поискано разрешението на Светия Синод.

„Рилският манастир“

Подобни открития, разказва Петров, има както в ранните работи, така и в произведенията от 30-те и 40-те години, които вече определят Цанко Лавренов като знаков за българското изкуство художник. За първи път се показват картини от всички големи музеи и картинни галери у нас, които имат негови произведения, и от много частни колекции. С най-голямо участие е на ГХГ-Пловдив – с 65 живописни работи. Другата значителна като обем колекция е тази на Фондация „Цанко Лавренов“. Участват и частни колекционери.

„Търново по време на Второто българско царство“

За пръв път Цанко Лавренов ще бъде представен и в контекста на 20-те и 30-те години на ХХ в., чрез контактите му с близки негови приятели художници като Данаил Дечев, Витко Бабаков, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Владимир Рилски – техни творби също са включени в експозицията. Забележителен и голямо признание за присъствието му в българската култура е портретът му, нарисуван през 30-те години от друг голям художник – Давид Перец, който вероятно ще посреща посетителите на входа на галерията. Перец е изобразил Лавренов през неговата знакова картина с жертвите на Септемврийското въстание.

Изложбата ще бъде открита на 7 юни и ще продължи до 14 август 2016 г. в залите на СГХГ. За незрящите посетители са изработени тактилни карти на някои от произведенията, придружени с обяснителни текстове в аудио гидовете.

Последната картина на художника от Стария Пловдив – „Делегатите на втория конгрес на социалистическите дружинки пристигат в Пловдив“

„Куршум хан“

Рисунка от престоя на художника във Виена, в която ясно личи влиянието на Климт.

„Малка нощна музика в Стария Пловдив“

„София по време на бомбардировките 1944 г.“