Лъжата е мерзка, но истинският ни враг е истината

Прочетохме, оценихме и можем спокойно да обявим: Йоаким Зандер се гмурка блестящо. Пък и епиграфът на книгата звучи злободневно:

„Лудостта на империите около нас продължава.“

Действието в „Плувецът“ започва през юли 1980 година в сирийската столица Дамаск. Още първите редове приковават вниманието с емоционалния, задъхан разказ от първо лице, единствено число:

„Ти ме гледаш с очи, бистри като обещание за дъжд, и аз знам, че ти знаеш. От толкова отдавна, отколкото и аз. За моето предателство. Тази вечер то е така близо, че и двамата можем да доловим вонящия му дъх, тътнещия, неравен ритъм на сърцето му… Малката проплаква в кошарката си. Ти ставаш, но аз стигам до нея първи и я вземам на ръце. Притискам я до гърдите си. Усещам дишането ѝ, препускането на сърчицето ѝ през тънката светлосиня пелена, изплетена от майка ти. Това сърце е мое сърце и няма убедителен начин, по който да обясниш изоставянето на собственото си сърце.”

Какво може да те принуди да изоставиш собственото си дете? Възможно ли е липсата на ценности да спаси нечия душа? Лъжата е лепкава материя, предупреждава сюжетът – веднъж оплетен в мрежите й, рискуваш доживотния си покой.

А иначе нашият герой знае всичко за оцеляването – той е човекът с парите. Истинското му име е хамелеон, хамелеон, който разпознава знаци (особено знаците на смъртта). Грижи се парите да попадат в точните ръце – тези на лицата, чиито интереси защитава. Единственото, за което живее, е следващото действие, следващият рунд. Но един ден завърта ключа за стартера и…

Докато пепелта след експлозията се разсейва, действието прескача в 2013 година, само че мястото е Упсала, Швеция. Запознаваме се с Махмуд Шамош, рационален тип, който вярва в простите обяснения (и презира конспиративните теории). Махмуд току-що е приел покана да говори на конференция в Брюксел, когато започва да получава смущаващи есемеси, подписани с „решимост, кураж, издръжливост”. Думи от друго време, от друг живот. Излиза, че някой знае за него неща, които той самият почти е забравил. Паниката, която го застига, става повод да научим за съществуването на Клара Валдийн. И ето че завръзката е налице.

Понякога е много трудно да решиш кое е праведно и кое не е. Кое е истина и кое лъжа. Кое ще те спаси и кое ще те погуби. Междувременно серията от предателства расте. Първо ти спестяват истината, защото си твърде малък, за да я разбереш, пък и може да те травмира. А после е късно. После истината може да те убие. Така може да се обобщи впечатлението от развоя на събитията.

Зандер е създал проницателен и ефектен роман, богат на напрежение и уловки. Майсторски завършен политически трилър за чувството за вина, отмъщението и изкуплението. Особено сполучлива като персонаж е Клара Валдийн. Ще усетите стегнатата атмосфера в Брюксел, ще уловите духа на изолирания шведски архипелаг. Авторът няма проблем с плеоназма – писането му е трескаво и ритмично, но фразите му са наситени с емоция…

Ударният финал навежда на мисълта, че творческата кариера на юриста Зандер едва сега започва.