Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Лъжата на Даверов

Кой ще си купи негова книга след тази гавра? Ще го нарече ли някой писател?

Владо Даверов ни се присмя: "И аз ви прекарах!" - Лъжата на Даверов

Владо Даверов ни се присмя: "И аз ви прекарах!"

Можеше да мине за критика на обществото, което оставя престъплението без наказание. Но побоят над Владо Даверов се оказа лъжа. Нагло призната от него по телевизията. Ако си бе държал езика зад зъбите и не беше дал интервю за в. „Преса“ с подробно описание на нападението, можеше да приемем поведението му като ексцентричен каприз на един артист. Но думите му пред журналистката Ива Йолова, дадени преди самодоволното признание на т.нар. писател по Нова телевизия, не могат да бъдат приети другояче, освен като гавра. Присмех над журналистическата професия, чието оръдие на труда е истината. Подигравка с читателите, зрителите и всички онези българи, които съчувстваха на уж пребития писател и се питаха: „Дотам ли стигнахме…?“

Даверов очевидно не е от онези творци, които създават фикция, за да уличават и изобличават лъжата. Той използва измама, за да привлече вниманието на обществото с мнимото си страдание, да излезе пред телевизионните камери, за да ни се изсмее: „И аз ви прекарах!“.

„Не мога да говоря хубаво, защото ми е счупен носът. А и устната не ми е зараснала още. Болят ме зъбите, бе, човек.  Ядох боя преди 10 дена, бях като  боксова круша. По-лошо от Кубрат Пулев изглеждах…“, твърди в интервюто Даверов и минава към новите си книги: „В тях има много тъга, има разкриване на престъпленията без наказание, както става в България – никой никого не може да осъди, никой нищо не може да докаже…“. Сега обаче натъженият автор вече може да се надява, че едно престъпление ще получи наказание – неговите лъжи. Защото сам стана свидетел на измамата си. Не се удържа да прикрие позорната си постановка, за да изпита насладата от изумлението на онези, които е излъгал.

Колко трябва да е жалък един писател, за да лови читатели не с литература, а с рекламни трикове, с капани за съчувствие?! Колко трябва да е изгубил връзка с действителността да очаква, че измамените му читатели ще се втурнат да му купуват книгите, да продължат да го наричат писател? А ако не дай Боже, наистина го нападнат, ще му повярват ли в полицията, за която също излъга?

Пред Ива Йолова Даверов говори за личната си драма пред белия лист, за решението си да не докосне компютър: „Защо? Има ли някакво значение. След като написах първата част на „Ягодовите полета“, си казах: „Ще направя все някога втората и после изчезвам, все едно съм умрял, защото няма никакво значение. Никой няма да забележи, че не пиша. Никой не се интересува от интелектуалците, които искам да запазя в паметта на хората в „Ягодовите полета“. А още по-малко кое е красиво и кое грозно в тоя шибан живот, дето ни се падна да го живеем. И се бях отказал напълно от писането. Огнян (бел. ред. – Младенов, издателят му от „Световит“) ме измъкна от диванчето пред телевизора, гледах само мачове и затъпявах прогресивно. Сега съм доволен, че пиша, защото съм отново в живота. Интересно ми е да излизам. Видях колко е прекрасен Лъвов мост. Ето, виждам се с тебе, пия водка, карам се с децата си, отново съм жив. Поне нещо правя. А това е много важно – да вършиш нещо.“

Даверов явно е решил да въздаде възмездие за пренебрежението, което е изпитал заедно с много от интелектуалците, загубили опора след промените, като си отмъсти на читателите, че не купуват книгите му. Той, както и немалко от огорчените като него, може би никога няма да проумее, че неуважението към тях до голяма степен се дължи на усукването, софистиката, номерата на мнозина да оправдаят своето соц минало, на отказа им да заявят позиция по най-болезнените проблеми в обществото, на търсенето на лична изгода и придобивки от всяка власт след 1989 г., на бягството от истината кой какъв е бил по онова време и защо.

Не беше далеч времето на „Вчера“, култовият филм от времето преди 1989 г. Беше ли искрен Даверов в порива към свобода в своя сценарий? Пееше ли и той заедно с всички нас: „Кълна се, никога да не предавам теб…“? Или и тогава се е подсмихвал, играл си е с мечтите ни за по-справедливо общество? Киното е красива илюзия, което често предизвиква силни чувства у нас. Може би „Вчера“ е бил създаден с благословията на онази власт, за да охлаби леко примката на шията ни. Да ни внуши, че затворът ни не е толкова строг, че не винаги ни затварят, когато говорим за свободата. По времето на социализма у нас киното, както и културата въобще, бяха оръжие за пропаганда на партията, буца цимент, опакован в целофан.

Днес съдържанието на всяка стока у нас също е под въпрос. Под опаковката „писател“ открихме сирене, в която няма оригинални съставки, а ГМО.

 

Вижте участието на Владо Даверов по Нова телевизия ТУК.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg