„Лебедово езеро” с умираща в мазут Одета

Постановката на „Лебедово езеро“ в интерпретацията на Анжелен Прежокаж, която имаше втора премиера след края на ограниченията преди няколко дни, разглежда екологичната катастрофа на съвременния свят. Балетната класика, поставена от знаменития хореограф върху музиката на Чайковски, имаше първо представяне през октомври 2020 г., но зрителите имат възможността да ѝ се насладят свободно в Националния театър „Шайо“ едва сега, съобщава сайтът на маестро Прежокаж.

Идеята се ражда през 2018 г. в Санкт Петербург, когато по време на фестивала „Дягилев PS”, посветен на 200-годишнината на Мариус Петипа, Прежокаж поставя миниатюрата „Привидение“ – балетна фантазия как Петип работи над „Лебедово езеро“. Тогава Прежокаж така се увлича от Чайковски, че решава да направи своя версия на великия балет.

Хореографът решава, че подходът му трябва да отговаря на съвременните проблеми. Открива фокуса в заглавието – ако не променим отношението си към околната среда, идните поколения няма да могат да съзерцават нито лебеди, нито езера. Затова Прежокаж пренаписва либретото и поставя балета в двучасов спектакъл без антракт.

Сюжетът изглежда така: Ротбарт и двамата му помощници превръщат момиче в лебед. Сцената изглежда като изнасилване – облечени в черна кожа грубияни разкъсват бялата ѝ рокля, а ръцете и ръкавите ѝ се превръщат в криле. Сцената е придружена от видеоклип: надвисващ облак от дим приема застрашителни форми, като първо се превръща в скелет на лебед, а после и в скелет на човек.

Основната част започва като пъстър празник. В светско общуване се решава въпроса за разработка на нефтена рафинерия на брега на езерото. Сделката е сключена между Краля и Ротбарт. Младият Зигфрид (Леонардо Кремаски), наследник на бащината империя и защитник на природата, е против, но никой не го слуша. В дъното на сцената текат видеоизображения на борсови транзакции. Главорезите на Ротбарт пребиват Зигфрид и го захвърлят до езерото. Там той вижда ятото лебеди и красивата Одета (Изабел Гарсия Лопес).

Третата част е бал на сатаната. Проектът за рафинерията е почти реализиран, принцът вижда любимата си, но в този момент сивата нефтена платформа израства, гигантското дърво край езерото загива, езерото е залято с мазут. Трагичният финал е неизбежен – лебедът умира в ръцете на потъналия в скръб млад човек.

Прежокаж е успял да избегне опасността екологичната тема да се превърне в плакатна, казват критиците. „Лебедово езеро“, въпреки новата си тема, не е публицистика. Хореографът е успял да намери естествената интонация на разказвача и да я преведе на балетен език.

В музиката са използвани откъси и от други произведения на Чайковски, както и произведения на автори на електронна музика.