Лечителят на Левски е известен отдавна. Йеромонах Неофит Калчев е една от възрожденските личности, за които рядко се говори, макар приносът му да е сериозен – той е авторът на първата българска енциклопедия по народна медицина. Роден е в Орешак и се учи на билкарство от детските си години. По-късно съдбата го сблъсква с отец Матей Преображенски – Миткалото, с когото заедно успяват да излекуват Левски от незарастваща рана в корема, която Апостола получава след операция.
Отец Неофит му предлага нов метод за лечение. Билките да се приемат през устата по малко прилагания до този момент метод, известен във фитотерапията като „мацарация“, или студено извличане на полезни вещества без варене или запарване. След 10–12 дни от лечението с билки Неофит Калчев получава тайна бележка само с едно изречение, в което пише:
„Хвала на Бога и на двама ви с Миткалото, най-после се отървах от тази поразия“.
На този интересен човек е посветена книгата „Лечителят на Левски“ на журналистите Кристиан Иванов и Борислав Радославов, които от дълго време работят по темата.
Йеромонах Неофит Калчев доживява Освобождението, става учител монах в търновските села. Животът го сблъсква с царски гняв, но и с царски почести. Награждаван е лично от цар Фердинанд, с когото имат и яростен сблъсък, и от руския император Николай II.
Неофит Калчев създава и издава първата българска енциклопедия по народна медицина, част от която е поместена в това издание. В книгата са публикувани рецепти за най-често срещащите се болежки при възрастни и деца, някои видове компреси, бани и др. Отец Неофит пише:
„Здравето действително е богатство: то е сила, то е веселие, то е щастие, то е всичко. То съставлява могъществото, благоденствието и напредъка на един народ. Без здраве всичките съкровища на света са нищо за човека“.
Енциклопедията на здравето, която Калчев събира, е преиздавана много пъти, но след преврата на 9 септември 1944 г. за комунистическата власт книгата става неудобна. Социалистическата идеология се стреми да изкорени всичко, което не се вмества в доктрината на официалната медицина. Допълнително натежава и това, че човекът, събрал рецептите, е духовник. На няколко пъти в Преображенския манастир се правят срамни аутодофета. Горят се книги, от които режимът се бои. Сред тях е и енциклопедията на народната медицина, събрана от Неофит Калчев.

Книгата на Неофит Калчев е преиздавана многократно след Освобождението
Предлагаме ви два откъса от „Лечителят на Левски“, предоставени от издателство „Труд“.
Битката за живота на Левски
Животът на Васил Левски виси на косъм и неговата историческа мисия е под огромна заплаха. Апостола страда от рана в областта на корема, която не зараства. Изглежда, сякаш е въпрос на време това да пречупи желязната воля на българския революционер. Тогава съдбата изпраща на пътя му младия йеромонах Неофит Калчев и един от неговите учители в билкарството Матей Пребраженски. Двамата успяват да спасят Левски. А вероятно и идеята за национално освобождение, която няма как да бъде същата без своя основен идеолог.
(…)
…Ето какво се случва с Апостола, преди той да потърси за помощ Неофит Калчев и Матей Преображенски.
„Животът на Левски е поставен в смъртна опасност през 1868 г. по време на Втората българска легия в Сърбия – разкрива доц. д-р Христо Темелски, директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. – Той е легионер в Белград, когато започва да получава жестоки стомашни кризи. Прегледан е в местна болница. Лекарите установяват, че трябва да му се направи операция – има гнойно образувание в коремната област. Левски отказва. Неговите приятели също са против Апостола да влиза в болница, защото е опасно за общата мисия. Затова наемат къща и срещу заплащане извикват двама лекари хирурзи от белградската болница. Докторите извършват операцията при домашни условия. Интервенцията е успешна, но раната не зараства.“
Доцент Темелски, който е автор и съставител на над 35 книги и има повече от 600 статии и студии в областта на българската църковна история, черпи сведения за този период от живота на Левски от различни източници. Позовава се и на записаните спомени на Христо Иванов-Големия, известен съратник на Левски, който доживява Освобождението.
…Христо Иванов пише с емоцията на близък съратник на Апостола.
„Разболя се Левски и за малко да умре, но сполучихме и найдохме голям чиляк (човек), който ни намери особа (специална) къща. …От една стая махнахме всите мебели, та я варосахме и напръскахме с отрова против насекоми. Викахме доктор, който рече, че болестта е много лоша и ще трябва голяма операция, при която болният може да умре от сърце. Затова се наложи да търсим много добри доктори срещу достатъчно голямо заплащане. Намериха се двамина, на които рекох да пипат много внимателно, щото да не умре чиляка, а ако той умре, вместо пари ще получат куршум в главата. Те се заеха, че го разпраха.“
(Христо Иванов-Големия не е употребил думата „срязаха“, която е била в обръщение, а „разпраха“, което недвусмислено показва, че раната ще е била твърде голяма, нехарактерна за апендицит или язва – бел. авт.).
Големия чака повече от час и по-нататък казва:
„Не издържах твърде много и поисках да видя що става вътре. Изглежда, че бая съм ги уплашил докторите, та рекоха да си туря една манта, а на обувките да си сложа калцуни (в случая се касае за големи плетени терлици – бел. авт.). Като са пригласих, та влязох и видях Левски да лежи спокойно, беше леко зачервен и потен, но докторите казаха, че това е нормално и че операцията върви добре. Излязох от стаята по-спокоен.“
Михаил Петров прави сериозни проучвания и неговото заключение е, че Левски вероятно е страдал от гнойно септично възпаление на коремната стена или същото възпаление вътре в корема. Тогава на сцената излизат двамата български лечители от Пребраженския манастир.
„Миткалото се безпокои за здравето на Левски – разкрива Петров. – Тук трябва да кажа, че Неофит е бил в течение на революционното движение, но не се включва пряко и активно в него. Та отчето много се тревожи за раната на Апостола от операцията, която не заздравява добре, въпреки мазилата и мехлемите.“
Тогава Калчев предлага нов метод за лечение. Билките да се приемат през устата по малко прилагания до този момент метод, известен във фитотерапията като „мацарация“ или студено извличане на полезни вещества без варене или запарване.
(…)
Това, което е било нужно и на Левски. За да се потвърди написаното дотук, Михаил Петров отново се позовава на Христо Иванов-Големия:
„Той си носеше (Левски) едни бурени в дисагите и като слези от коня, щъ ги натроши на дребно, докато са нагорчат и след това ги пиеше от едно шише с голямо нежелание, щот бяха много горчиви. Знаех имената на тез буренаци, но ги забравих. Шъ трябва да отида до Ловеч, там ги знаят.”
Тук искам да коригирам съществено Големия, защото той не е разбрал, по-скоро не е видял какво точно става. Левски би трябвало да е имал две шишета. Като слезе от коня, нарязва билките на дребно, слага ги в шишето, налива вода и по този начин си осигурява билковата настойка за следващия ден. След това вади второто шише, което е приготвил от предишния ден, и пие от него“.
Михаил Петров задълбочава своите проувания, черпейки от многобройни източници. Цитира и народния лечител Петър Димков, който години по-късно е запитан каква ще да е тази билка, която е пиел Апостола. Димков, гадаейки точната рецепта, предлага, без да е много сигурен, че една от тях може да е била хайдушкото биле или както е разпространено сред народа – ранилист.
„Нека кажем няколко думи за тази билка – пише в своето изследване Петров. – Още през 63 г. пр. Хр. Антоний Муса – лекарят на император Август, твърди, че тя може да излекува 47 различни заболявания. Започвам изброяването, та докъдето стигна: главоболие и възпаление на лицевите нерви (фациалис); възпаление на бъбреците; при нервно изтощение и виене на свят, при епилепсия; атеросклероза; ревматизъм и жлъчни заболявания; подагра, радикулит и синузит; астма, кашлица и ухапване от вле- чуги; срещу паразити в стомаха; при слаба памет, като помощно средство при рак на гърдата и т. н.
Защо обаче билката се казва „хайдушко биле“? Защото счукани листа, леко сварени, се налагат като лапа върху рани за бързо заздравяване. Всички хайдути са имали задължително по една пунгийка (кожена торбичка) от тази билка. Тя е известна още от времето на Възраждането като едно от десетте най-лековити лечебни растения по Българско. Още при изброяване на болестите, които лекува, осъзнах, че антисептичното действие на билката е едва на 19-о място, което породи известни съмнения, че не би могло само с нея да премине лечението.“
(…)
Отидохме до тях, извади една книга от някакво мазе, разгърна я и онемях. Разкази, случки и билкови рецепти на Неофит Калчев и начини да налучка някои рецепти, които дотогава не са съществували. На 48-а страница открих това, което търсех – продължението на разказа за лечението на Левски след студено извличане на полезните вещества от билките.
За ранилиста изобщо не става и дума за спор. Двамата свещеници са на еднакво мнение и билката се приема, както сега се казва, “още на първо четене”. Започва спор кое лечебно растение да се използва за подсилване на антисептичния ефект. Миткалото предлага широколистия жиловлек, докато Калчев предпочита сухите корени на черния оман. Тук и двамата се сещат, че след по-дълга употреба той има леко токсичен ефект, като може да се получат главоболие, виене на свят и др.“
Разкритията на Михаил Петров продължават с още интересни факти за лечението на Левски.
„Като кръвоспиращо средство Неофит предлага белия равнец и Миткалото веднага се съгласява – пише той. – Белият равнец неслучайно се нарича „мъжка билка“, защото войниците по време на войни са я носили със себе си както ранилиста, защото имала свойството да спира както вътрешни, така и външни кръвоизливи, а проявявала и болкоуспокояващ ефект.“
Като погледнали дотук рецептата, стигнали до извода, че не стига, че ще е горчива, но и ще мирише твърде лошо, затова взели решение да сложат една билка за благоухание. Миткалото предложил липов цвят, но Неофит не се съгласил и настоял това да е индришето, което се намира във всяка къща през цялата година. След разразилия се разгорещен спор най-накрая надделял здравият разум и се възприело становището настойката да се ароматизира с индришето.
Когато вече рецептата е сглобена, Миткалото я носи на Левски и той започва да я пие с отвращение, защото наистина била много горчива. През април 1871 г. Дякона пише писмо до Неофит Калчев, в което казва:
„Брате Неофите, тъз горичилка, дето ми я дадохте с Матея, май щъ свърши работа, щото туй, дето го имах, вече го няма. Обади ми се кога шъ свърши тъз теглилка, щото имам и други важни даятелности“.
Калчев веднага му отговаря само с едно изречение:
„Шъ пииш бурените до Нова година и после шъ додиш в манастира да та видя и тогаз шъ решим какви шъ ги вършим от после“.
Събитията след това са проследени от Михаил Петров с началото на 1872 г. През януари Левски тайно посещава Преображенския манастир и „Доктора“, както са започнали вече да наричат отец Калчев, преглежда раната на Апостола. Остава доволен.
Из „Златните рецепти за малки и големи на дядо Даскал“
Предварително съм длъжен да дам на читателите си следните съвети за запазване на здравето им от външни и вътрешни болести. За възрастни и малолетни, както и за домашните животни:
1. Главата трябва да се приучи на студено още от младини до старост.
2. Краката да се пазят от студено, защото заболяват и се появява ревматизъм (слаб и остър).
3. Стомахът да не се претоварва с много и трудносмилаема храна.
4. Да се пази всеки от нечист въздух и от нечиста вода.
5. Да се пази всеки от пресилване с тежка работа, защото убива силите на човека.
6. Сън, ядене и пиене – умерено.
7. На ядосване, нервозност да не се поддава никой.
8. Да се отбягва блудство.
9. Да се пази умерен ред в женитбата.
10. Всеки да си избира занятие според силите си.
Всекиму е известно, че здравето е извор на сила и богатство, както за отделната личност, така и за цял един народ, а болестта е нещастие и сиромашия.
Здравето действително е богатство: то е сила, то е веселие, то е щастие, то е всичко. То съставлява могъществото, благоденствието и напредъка на един народ. Без здраве всичките съкровища на света са нищо за човека.
1. Болен човек и да го облечеш в златни дрехи – няма полза; и да лежи на златен креват – няма полза; и да се вози на златен файтон – няма полза.
Забележка. Срещал съм много хора, оперирани външно и вътрешно: едни – останали без крака, други – без ръце, трети – без пръсти, четвърти – без очи. С една дума – осакатени до смърт, неспособни на никаква работа, малки и големи проклинат медицината. Но, забележете, МЕДИЦИНАТА НЕ Е ВИНОВНА ПО НИКАКЪВ НАЧИН. Виновни са самите болни, които са чакали дълго време без медицинска помощ, докато болестта се e усилвала и е станала неизлечима.
Забележка. Ние, особено българите, имаме много лош обичай при лекуването. Когато вземем за някоя болест едно лекарство, като го употребим веднъж-дваж и не получим помощ, оставяме го; втори път вземаме друго лекарство, което също като употребим веднъж-дваж, пак го оставяме; търсим трето, но и от него като вземем две или три дози, и него оставяме и т.н. Това не трябва да се върши така, а трябва да се взема 10–20 и повече дни и тогава ще има полза.
2. Ленивите хора, щом ги срещне едно препятствие, оставят своето намерение, а мъжествените – следват го до края.
3. Който много хитрува, нищо не струва, а само нанася загуби на себе си.
4. Здравето продължава живота, а болестта го скъсява.
5. Човек има голямо старание, за да спечели нещо на този свят, но като се помине (умре), трудът му остава не за него, а за другите след него. Лъжовен е животът.
Забележка. Нервните човеци страдат повече от ума си, защото искат и мислят всичко да постигнат. Това не е така. Човек трябва да е благодарен на малкото, да не се тревожи за нищо и никакво, да усвоява този лъжовен живот. Трябва да се води мирен и тих живот. Спокойният живот продължава годините, а който се от слънцето крие – сам себе си бие – губи червената кръв, от ден на ден отслабва и кръвта избелява, усеща голяма слабост.
Който спази горните правила, той ще бъде завинаги здрав. Пази си здравето, като че ще живееш хиляди години.
Безсъние
Който страда от него, при лягане вечер да взема по 1 лъжица мед и 1 глава червен лук (арпаджик). Лукът да бъде счукан и смесен с меда наедно. Вечер не бива да пие нито кафе, нито чай, че раздразня нервите. Медът и лукът са за ядене след вечеря, за успокоение на нервите.
При незаспиване също се счуква питомен пелин и се смесва с кисел квас. Да се налага всяка вечер на слепоочията. Вечер човек да се къпе в топла вода и това докарва сън.
Най-доброто лекарство да се добие добър сън е да се работи денем тежка работа, а вечер да се храни с лека храна. Денем да не се спи, а само нощем.
Който не може да спи спокойно, той трябва вечер да се храни с лесносмилаема храна и да лежи на дясната си страна, а не на лявата. От лявата страна стои сърцето, стомахът, а също така и далакът, та, ако лежи човек на лявата си страна, не могат да работят спокойно сърцето и стомахът.
Главоболие
А. Взема се каменна сол, счуква се на прах, пресява се със сито. Взема се малко с масурче, вдъхва се с носа или се разтопява с 1 лъжица оцет и се смърка през носа, веднъж или дваж на ден.
Б. Възварява се вода, натопява се дебела кърпа в нея, отцежда се и се налага много пъти на челото.
В. За главоболие (мигрена) се взема 1 чаена лъжичка сол, смесва се със 150 г студена вода и се изпива. Същата болест кара човек да повръща храната. Лимонената сол (лимонтузу) се взема малко, разтапя се със 150 г студена вода. Взема се много пъти и от нея минава.
Г. Вземи едно калъпче сапун. Настържи го на дребно, смеси го с белтъка от две яйца и 150 г силна ракия. Раздроби го да стане на пихтия. Сложи го на кърпа и наложи върху челото и на слепоочията. Това ще слагаш, като усетиш, че ще дойде главоболие, и ще полегнеш да заспиш, докато мине главоболието. Да не се нервираш, да имаш спокоен живот – без тревога.
Мазоли
А. Вземат се 150 г силен оцет, 20 г нишадър, 20 г чериш. Смесват се наедно, налага се на памук и се слага на мазола вечер преди лягане. Налага се 5–6 вечери и мазолът се маха. След като оздравее, трябва да се носят широки обувки.
Б. Една глава чесън, счукана на пихтия, смесена с малко сол и малко оцет, се слага на памук и се налага върху мазола 3–4 вечери. И това помага. След като падне мазолът, налага се със свинска мас 5–6 дни мястото.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение