Легендите Клинт Истууд

Днес Клинт Истууд празнува (или не празнува, защото работи) своя 90-и рожден ден. За разлика от други големи личности, той не е просто легенда, а няколко кинолегенди. Първо стана уестърн легенда, но преди това игра десетина години в телевизионни сериали.

Дебютира на големия екран през 1955 г. (на 25) с малка роля в хоръра „Отмъщението на чудовището“, но следващото десетилетие се изявява предимно на малкия. Цели шест години е звездата в каубойския сериал „Rawhide“ и точно там го забелязва Серджо Леоне, който е решил да снима спагети уестърн и търси залязващи и изгряващи американски звезди (тези, които са в апогея си, не може да си позволи). Така с ролята на мъжа без име в трилогията „За шепа долари“, „За няколко долара повече“ и „Добрият, лошият и злият“ в средата на 60-те години името Истууд става световноизвестно.

В „За шепа долари“ (1964)

Световноизвестно става и лицето му, въпреки че повечето зрители могат само да предполагат какъв цвят са очите му, защото никога не ги виждали. Това са превърналите се в цепки очи на стрелец, който постоянно се прицелва, при това с двете едновременно. Както казва за него Серджо Леоне:

„Като актьор Клинт Истууд има две изражения – с шапка и без шапка“.

В „Добрият, лошият и злият“ (1966)

Така се раждат легендите, поне в уестърн филмите. За другите си роли по-нататък Клинт ще усвои и други изражения.

С още няколко роли на суров, но справедлив самотник с револвер, Истууд вече е уестърн легенда, готов да стане и полицейска легенда с образа на Мръсния Хари. Истууд играе Хари Калахан – ченгето, което влага лични чувства в работата си и поставя справедливостта над закона в пет филма. Актьорът ще се връща към подобни образи и в следващите години, независимо дали ще стреля по бандити от Дивия Запад, нацисти, съвременни американски психари или ще краде съветски изтребители.

През 1971 г. в „Пусни ми „Мисти“ за първи път Истууд играе нещо по-различно – бохем, който се интересува от джаз (а не от огнестрелни оръжия и кънтри енд уестърн) и става жертва на опасна жена. По-важното е, че филмът е режисьорският му дебют (който изненадващо не е уестърн) и е първата стъпка към превръщането на легендарния актьор в легендарен режисьор.

В „Мръсния Хари“ (1973)

Следват години трупане на режисьорски опит в различни жанрове: уестърни, романтични филми, трилъри, екшъни, комедии – и все по-често драми – военни, криминални, спорни, любовни и биографични…

През 1982 г. за първи път филм на Истууд взима „Оскар“ (за звук), а като режисьор е награден със „Златен глобус“. „Бърд” разказва драматичната история на джазмена Чарли Паркър (много добра роля на Форест Уитакър).

Така стигаме до 1992-а, когато вече прехвърлилият 60-те актьор и режисьор прави най-добрия си филм – „Непростимо“.  Той получава 9 номинации за „Оскар“, от които печели 4. Две от златните статуетки – за най-добър филм и за най-добри режисьор са за Истууд.

В „Непростимо“ (1992)

Следва няколко трилъра, любовната драма „Мостовете на Медисън”, едно екшън приключение в космоса и през 2001 г. Истууд отново печели оскари за най-добър филм и режисьор, а неговата спортна драма „Момиче за милион долара” печели общо 4 статуетки от 7 номинации. Така на 70 Истууд вече е легенда и като режисьор.

През последните 20 години той направи още 13 филма, като няколко от тях: „Звездни каубои”, „Реката на тайните”, „Знамената на бащите ни”, „Писма от Иво Джима”, „Подмяната”, „Американски снайперист” и най-новият „Случаят „Ричард Джуъл” от есента на 2019 г. са получили общо над 30 номинации за „Оскар“. Девет от тях спечелиха статуетки.

През 2018 г. Истууд обяви, че ролята му в „Трафикантът“ е била последната в кариерата му и оттук нататък само ще режисира. Подобно изявление направи и преди 10 години, когато каза, че „Гран Торино“ ще бъде последният филм, в който той се появява пред камерата.

„Иска ми се да се откажа, докато все още означавам нещо в моята професия. Няма смисъл да задържаме на ринга боец, който вече не е в състояние да бъде конкуренция на противниците си“, каза тогава Истууд.

В „Трафикантът“ (2018)

Ако съдим по последните му филми, той все още означава нещо в професията си и е сериозна конкуренция на противниците. Ако държи на думата си и е в добро здраве, значи трябва да продължи да прави филми, дори и само от едната страна на камерата.

Честит рожден ден, Клинт!