Лейди Гага без грим, само по талант

В седмицата на фестивала на българското кино „Златна роза“ по екраните тръгват два американски филма, на които българската публика ще отдели много по-голямо внимание. Единият е хубав, другият не е, но и двата ще съберат повече зрители от който и да е от филмите с награди от „Златна роза“ – най-вероятно дори и у нас. Двата филма, дебютиращи този уикенд в киносалоните – „Роди се звезда“ и „Венъм“, са колкото еднакви в холивудския си произход, толкова и различни като творчески постижения.

Венъм

Първо да отхвърлим (колкото се може по-набързо) „Венъм“. Основното, което трябва да знаете за историята е, че Еди Брок (Том Харди) без/принципен журналист (не се притеснява да задава неудобни въпроси, не се притеснява и да работи по слухове). След опит за интервю с маниакален учен-бизнесмен, кръстоска между Илон Мъск и родна мутра, остава без работа, жилище и любима. Когато все пак се заема да проведе сериозно разследване, в тялото му се настанява извънземен демон, значително по-голям и по-решителен от него, който говори с глас като на Джоко Росич.

Необичайното съжителство между почти мижитурка и паразит-чудовище създава редица драматично-комични ситуации, което води до известно объркване сред зрителите. (В една сцена, напомняща за Шипченската епопея, Брок-Венъм отхапва главата на един злодей, а след това в стил „Грабвайте телата“ пребива останалите с трупа му.)

Проблем на филма е, че в първата му четвърт нищо не сочи, че той ще се превърне в (беззъб) опит за черна комедия. Друг проблем е, че на фона на почти всичко, излязло наскоро на голям екран с марката „Марвел“, „Венъм“ отчетливо лъха на евтинийка. И май никой, освен Харди, не си дава особен зор, но на него все пак му се налага да играе две в едно.

Роди се звезда

У нас има особено отношение към мюзикъла. Изказвания като „Не харесвам комедии“ или „Мразя трилъри“, се чуват рядко за разлика от „Не понасям мюзикъли“. Не знам дали това е свързано с американския произход на музикалните филми, или с почти пълната липса на такава традиция в българското кино. Но поляризацията на мненията около „Ла Ла Ленд“ от миналата година може да се повтори тази есен с „Роди се звезда“ (а в края на зимата могат да се повторят и някои от оскарите). Въпреки че строго погледнато „Роди се звезда“ дори не е мюзикъл, а филм за музиканти, с песни.

Застаряващ артист, преминал зенита на кариерата си, среща талантлива млада певица-автор на песни и докато ѝ помага да реализира потенциала си, между тях се появява любов… а след това и други проблеми.

По тази история вече снимани три филма (1937 г., с Джанет Гейнър и Фредрик Марч, през 1954 г. – с Джуди Гарланд и Джеймс Мейсън, и през 1976-а – с Барбра Стрейзанд и Крис Кристоферсън). Всеки от тях има поне по четири номинации за „Оскар“ и куп други награди.

В новата версия Брадли Купър е Джаксън Мейн, фолк-рок звезда с трудно минало, засилваща се зависимост от алкохола и влошаващ се слух, а Лейди Гага – Али, е неуверена в качествата си жена в началото на 30-те си години. Тя знае, че има талант да пише песни, но няма кураж да ги изпълнява, защото твърде често са ѝ казали, че гласът ѝ е чудесен, но не изглежда достатъчно добре. Срещата с Джаксън, любовта и доверието, което той събужда в нея, ѝ дават крила.

За разлика от предишните версии, в новата и режисьорът, и звездата са дебютанти – той застава за първи път зад, а тя – пред кинокамерата (но все пак през 2016-а Гага спечели „Златен глобус“ за играта си в тв сериала „Зловеща семейна история“, няма да броим малката ѝ роля в „Мачете“). Зад стандартния мелодраматичен сюжет се крият и още пластове, които отличават „Роди се звезда“ от повечето приятни, но по-повърхностни романтични филми. Важна сюжетна линия е конфиктът между Джаксън и неговият брат и мениджър (Сам Елиът).

Още по-интересна тема във филма е жанровото противостоене по оста фолк-(рок)-поп като синоними съответно на музика за душата и сърцето, в която честността на артиста е задължителна – и музика за долницата, в която задължителни са тежкият грим, лекомислените текстове, русата перука и танцьорките по сцената. Змиите-изкусителки, които съсипват райската идилия на влюбените, са алкохолът и един продуцент, който предлага на Али (Ева), да я направи попзвезда – цената, разбира се, е искреността и съобразяването с пазара.

Песните на превърналата се в звезда Али са по-скучната в музикално отношение част от филма. Но ироничното тук е, че траекторията на Гага е по-скоро обратна на тази на Али. Лейди Гага отдавна е звезда, в която единственото истинско нещо, което познава широката публика, вероятно е гласът ѝ. Всичко останало е скрито зад ексцентрични костюми, перуки, маски, провокации, танцьори, танцьорки и хитове с текстове като:

Ра ра а-а-а!
Ро ма, ро-ма-ма!
Гага о-ла-ла!

Но дори и в тези песни личеше, че Лейди Гага може да пее. От 2014 г., с излизането на съвместния ѝ с Тони Бенет албум с евъргрийни „Cheek To Cheek“, това става ясно на всички. (А в един ранен момент е била и в група, изпълняваща кавъри на „Лед Цепелин“). Сега го виждаме отново в „Роди се звезда“. Тя е и съавтор на някои от песните във филма, други са написани от кънтри-рок звездата Лукас Нелсън (син на Уили Нелсън). Лейди Гага надали ще се откаже от песничките, които я превърнаха в звезда, но дано по-често пее и друг материал.

В интервю пред Стивън Колбер попзвездата подчерта, че между нея и Али има много съществени разлики. Една от тях е, че още съвсем млада Лейди Гага е била достатъчно дръзка и самоуверена, за да си пробие сама път към успеха. В „Роди се звезда“ имаме редкия шанс да я видим без грим и с естествения цвят на косата ѝ. Но за нея това е роля – „това не съм истинската аз, това е Али – каза тя в интервюто, – истинската аз съм тази с перуките и многото грим“. За да влезе в образ, тя започнала да ходи без грим и с естествения цвят на косата си месеци преди старта на снимките.

„Беше много освобождаващо, защото никой не ме разпознаваше“, казва тя.

Лейди Гага е доста убедителна в повечето сцени, като съумява да изглежда и красива, когато се налага.

Брадли Купър е успял да разкаже емоционално и с някои оригинални режисьорски решения една затрогваща, тъжна и едновременно въодушевяваща история. Песните във филма не само изглеждат страхотно на екрана, но повечето и звучат много добре. Ако съдим по първите реакции, на това мнение са и зрителите, и критиците.