Лека постмодерна престрелка между музиканти в Русия

Известният руски музикант Сергей Шнуров („Ленинград“) разкритикува в Инстаграм още по-известния си колега Юрий Шевчук (ДДТ) – в отговор на казаното от лидера на ДДТ за група „Ленинград“. Шевчук сподели мнението си в телевизионното шоу „вДудь“.

На въпрос на водещия не завижда ли Шевчук на „Ленинград“, музикантът отговори отрицателно. Той отбеляза, че не харесва работата на бандата, включително и факта, че в песните им често се използва ненормативна лексика.

„Никога не съм ги харесвал. От доста време свирят, но не съм чул много музика. Малко рок, повече поп. Но, както казва Николай Бердяев, нашият народ е склонен към оргии и танци. (…) Аз търся в музиката други неща, по-интелектуални“, критично, но конструктивно коментира Юрий Шевчук.

Шевчук продължи, че ако културата се дели на два типа, дионисиевска и аполоническа, то „Ленинград“ се отнася към първия тип.

„Дионисиевското начало, това е вакханалия, ужасът на битието, мрак, това е телесност, това е стихията на  живота“,  уточни той.

Вместо да отговори по същество на критиката, Шнуров приложи наложената още от съветската пропаганда тактика „какнасчётизм“, когато отговорът на всяка критика от Запада започваше с „А, вие защо…“ (което на руски може да се преведе като „А как насчёт…“), известна у нас като „А вие защо биете негрите?“.

В Инстаграм Шнуров пита риторично защо в песента на ДДТ „Дождь“ стиховете „…пели и плясали, черт возьми“ (пели и играли, дявол да го вземе) по-късно са заменени с „…пели и плясали как могли“ (… пели и играли, колкото могли). Според лидера на „Ленинград“, Шевчук така и не се е освободил от желанието „да прати по дяволите“ „веселите и забравили срама“.

Освен това Шнуров нападна песента „Осень“ с твърдението,  че нейният мотив е идентичен с песента „Голуби летят над нашей зоной“.

„Ако Ю.Ю. (Юрий Юлианович Шевчук. — бел. ред.) се изказва от позицията на постмодернист, бихме могли да помислим над думите му. Но не е такъв, защото нали рокът – това е той. Ако пък говорим за неговите нови песни, то по-добре да помълчим, защото величието изисква тишина“, завършва иронично, обиденият Шнуров.