Ленард Коен: Да дадеш Нобел на Боб Дилън е като да закачиш медал на Еверест

Присъждането на Нобеловата награда за литература на Боб Дилън разпали спорове сред музиканти, писатели и фенове. В четвъртък вечерта, в деня, в който новината обиколи света, неговият колега и приятел Лeнард Коен сподели какво мисли по този въпрос.

„За мен – каза той, – това е все едно да връчиш медал на Еверест, защото е най-високият връх.”

Коен се срещна с журналисти в Лос Анджелис по повод предстоящото излизане на новия му албум, You Want It Darker. В скорошно интервю за „Ню Йоркър“ за ужас на феновете си той обяви: „Готов съм да умра.“

Вижте още: ЛЕНАРД КОЕН ГОТОВ ЗА СРЕЩА СЪС СМЪРТТА

Въпреки това, в четвъртък вечер, Коен изглежда бе преразгледал позицията си, съобщава „Билборд“.

„Мисля, че това беше преувеличение – каза Коен пред репортерите. – Винаги съм бил склонен към прекалено драматизиране. Всъщност имам намерение да живея вечно.”

В края на събитието, на което Коен разкри плановете си да пусне още два албума след You Want It Darker, авторът на песни каза на публиката:

„Надявам се, че ще можем да направим това отново. Възнамерявам да изкарам до 120.“

Междувременно музикантът се върна и към темата за Дилън и начина, по който той пише песните си.

„Мисля, че Боб Диблън знае това много по-добре от всички нас: песните не се пишат как да е – каза той. – Така че, ако имате късмет, можете да поддържате творческите си инструменти в добро състояние през годините. Въпрос на късмет е – собствените ви намерения имат много малко общо с това. Можете да се грижите редовно за формата си, но дали ще бъдете в добро състояние дълго време – наистина не е ваш избор.“

Песните идват бавно при Коен, разказа той:

„Появават се капка по капка. Някои хора са благословени и песните им идват като поток; при други капе едва-едва. Аз съм от вторите.”

И добави:

„Но това, че ми трябва повече време, за да напиша песните си, не е гаранция за тяхното качество.”

Като ръкоположен дзен будистки монах, който въпреки това все още се придържа и към юдаизма, Коен отдавна изследва религиозни теми в работата си – както и Дилън. Независимо от това, Коен направи следното признание пред публиката:

„Никога не съм мислил за себе си като религиозен човек. Не разполагам с никакви духовна стратегия. Аз един вид куцукам в тези сфери, като повечето от нас. Понякога ми се е случвало да усетя благодатта на друго присъствие в живота си. Но това не е довело до развитието на някаква духовна структура.“

„Библейският пейзаж ми е много познат и е естествено аз да използвам неговите зебележителности като отправки. Някога тези отправки бяха универсални и всеки ги разбираше и познаваше. Днес вече не е така, но това все още е моят пейзаж и аз все още правя същите отправки. Опитвам се да не съм много неясен. Но извън това, не мога да кажа – не бих се осмелил – че нещо в тази духовна сфера е мое.”