Първият път, когато си мислех съзнателно за смъртта на Ленард Коен, беше през 2002 г. Слушах неговия албум от 2001-а Ten New Songs, докато обмислях по моя си начин написването на роман, в който заглавието на всяка глава да е взето от някой стих в „Песни и сонети от Джон Дън“. Спомням си, че слушах с...
Отключете статията и четете всичко в „Площад Славейков”
Абонирайте се за 5,00 лв. / €2.56 на месец
(или 0,16 лв./ден).