Ленард Коен: Поезията е доказателството на живота

„Реалността – това е един от вариантите на случващото се наоколо, който не мога да си позволя да пренебрегна“, казва Ленард Коен, когото светът загуби в четвъртък. Поетът, писател и певец си отиде на 82 години, само месец след като излезе последният му албум, определян от критика и фенове като брилянтен. Предлагаме ви кратка селекция с цитати на Коен от неговите песни, интервюта, изказвания на концерти – придружени, разбира се, от музиката му.

Не мисля твърде често за смъртта, но в определени периоди от живота става ясно, че твоето време тук не е вечно. Тенеси Уилямс е казал: „Животът – това е чудесна, добре скроена пиеса, с изключение на трето действие“. Вероятно сега аз се намирам именно в трето действие – когато ползваш преимуществото на своя опит, получено през първите две.

Поезията е доказателство на живота. Ако животът ти гори, поезията е неговата пепел.

Чувствам необичайна лекота от това, че не се безпокоя за своето щастие. Има, разбира се, неща, които ме правят щастлив – когато зная, че с децата ми всичко е наред, когато гледам кучето на дъщеря ми. И още – чашата с вино.

Всяко творчество притежава някакъв разрушителен елемент и именно той ни доставя истинско удоволствие. Разрушението е неприемливо само в тези случаи, когато става дума за политика или социален живот. В онова, което ние наричаме изкуство, разрушителността е най-желаното качество.

У всички ни има пукнатини. Само така светлината може да проникне в нас.

От 7 до 11 години – тази част от живота, в която ние постепенно губим дарбата да общуваме с животните, а птиците престават да разговарят с нас от прозорците. Постепенно очите ни привикват към онова, което виждат, и започват да ни предпазват от всички чудеса на живота. Престъпно време на забрава.

Позволете на съдиите да се разочароват от правосъдието – и техните дела ще бъдат по-добри. Позволете на генералите да се откажат от победата – и убийството ще бъде считано за позор. Позволете на свещениците да се откажат от вярата – и тяхното състрадание ще стане истинско.

Не искам да създавам нещо, за да ми плащат. Искам да ми плащат за това, което създавам.

Реалността – това е един от вариантите на случващото се наоколо, който не мога да си позволя да пренебрегна.

Аз съм стар филолог, който днес изглежда по-добре, отколкото на младини. Ето как седенето на задника се отразява на лицето ти.

Никога не съм обичал да се появявам пред хората, затова истински ценя онзи миг, в който затварям зад себе си вратата на хотелската стая, в която живея.

Никога не обсъждам своите жени и своите шивачи.

Последното утешение за онзи, който страда от безсъние – това е чувството на превъзходство в този дремещ свят.

Не се противете на чудото.

На никого не е по силите да избегне долината от сълзи, но болката ще бъде по-малка, ако престане да се счита за главен герой на собствената си драма.

Не бъди магьосник – бъди магия!

Има война между тези, които казват, че има война, и онези, които казват, че няма.

Жената гледа с тревога своето тяло – то е нейният най-ненадежден съюзник в битката за любовта.

Грозни сме, но имаме музиката.

Ако знаех откъде идват добрите песни, бих се старал да бъда там много по-често.

Пия преди всеки концерт, единствено професионално. Няма защо да се пие след концерт.

Когато зарязах цигарите, изгубих възможността да изпявам някои тонове в средния регистър. Но пък се научих да пея други, нови в по-горния. Така че, сега не мога да пея особено ниско, затова пък високо – без проблем.

Още в детството си бях пленен от музиката и одухотворената реч, които чувах в Синагогата – всичко там беше така важно. Винаги съм мислел, че светът е бил създаден с помощта на словото, затова винаги виждах неземна светлина в тези проповеди. И това е нещо, към което винаги съм искал да бъда съпричастен.

Любовта е единственият двигател на оцеляването.

Всички прекрасни творби на света са създадени в самота.