Леонардо, който се опита да излекува хората от чумата

Преди 568 г. на 15 април е роден недостижимият Леонардо да Винчи. Неговият талант не само като художник, но и като мислител, изпреварил времето със столетия, би бил полезен и днес – в условията на световна пандемия. Още повече, че Леонардо е живял по време на тежки епидемии.

Да Винчи е очевидец на шествието на бубонната чума из Европа. Художникът се сблъсква с нея два пъти – през 1479 г. във Флоренция, където е овладяна за няколко седмици, и през 1485 г. в Милано, където положението е трагично. Чумата покосява около една трета от населението на града. Умират над 50 хиляди души.

Леонардо се опитва да предложи на херцог Сфорца решение. Обяснява му, че причината за бързото развитие на болестта е пренаселеният град, тесните улици и мръсотията. Смята, че градът трябва да се сведе до 30 хил. жители, разпределени в 10 района с ново стриктно планиране на улиците и канализационна система. Сфорца отхвърля предложението.

По това време Леонардо работи върху известната си картина „Мадоната в скалите“ и остава в Милано. Още преди идването на чумата, геният е известен с почти вманиачено отношение към чистотата. Той постоянно миел ръцете си с розова вода, не можел да понася зловония. Роптаел срещу тълпите, които разнасяли инфекцията, обвинявал ги за ниската им хигиена, напълно осъзнавайки, че именно тя сее смърт.

Сред бележките на Леонардо е намерена рецепта за лекарство срещу чумата:

„Вземи семена от глухарче. Намокри ги с памук, потопен във винен спирт, сложи малко буника, малко бъз, семена и корен от самакитка. Изсуши всичко това, а после смеси праха с камфор. Лекарството е готово“.

Именно в този период се ражда идеята му за „идеалния град“, вероятно вдъхновена от проблемите на Милано с епидемията. По същата тема е мислил и римският архитект Витрувий, на когото Леонардо се възхищавал. Рисунките и записките му от този период представят въздушен, геометрично точен, футуристичен град с площади, улици, тунели и канали. Идеалният град на Леонардо се разполагал на две нива. Горното било предвидено за пешеходци, за общуване, за среща с красотата. В подземните нива бил пренесен целият транспорт, складовете на търговците и домовете на бедните. Улиците били широки, височината на сградите била стриктно регулирана. Интересното е, че Леонардо е предвидил високите фабрични комини, рисувайки ги като част от домовете с идеята да отвеждат дима високо в небето, за да не пречи на чистия въздух в града. Художникът особено държал стълбите от долното към горното ниво да бъдат спираловидни, защото при обикновените стълбища има тъмни ъгълчета, които гражданите биха могли да използват за уриниране.

Най-важни за Леонардо били санитарните условия – напълно естествено, като се има предвид, че вилнеела чума. Той размишлявал над устройството на съвършената тоалетна. Макар и да не успял да измисли водната тоалетна, той изобретил нещо много интересно:

„Седалката на нужника трябва да се върти като прозорец на монах и да се връща в предишното си положение чрез противовес. Покривът над нужника трябва да има много отвори, за да излиза въздухът“.

По време на чумата Леонардо мислел и как хората да полетят. Тогава изобретява парашута. Затворен в студиото си, където цари хлад, пред красотата на все още недовършената „Мадоната в скалите“, във фантазиите си за идеалния град с чисто небе, Леонардо все пак се поддава на общото трагично настроение, обхванало болния град. Той създава цикъл алегорични рисунки, в които се преплитат две теми – болката, която идва след насладата, и завистта към добродетелите.

Всички творби на Леонардо от това време са посветени на дуализма на житейския опит, на негатива във всеки позитив, на неизбежността на злото, което се скрива зад доброто.