Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Да Винчи – Шекспир в изобразителното изкуство

Леонардо е титан на културата дори в дигиталната епоха, защото, също като Барда, е артист на народа

Леонардо да Винчи, „Автопортрет“, детайл, 1512 - Да Винчи – Шекспир в изобразителното изкуство

Леонардо да Винчи, „Автопортрет“, детайл, 1512

Леонардо да Винчи е Шекспир на изобразителното изкуство и механиката. И двамата титани на съзиданието са починали преди доста векове, но са толкова живи в модерното ни въображение, сякаш са ни съвременици.

Да се добереш до нов спектакъл по Шекспир не е просто, но тази седмица най-сетне гледах Майкъл Фасбендър в „Макбет“. Реших, че текстът е доста орязан, но все пак е чудо, че в нашия век, който се има за много нов, драмите на Шекспир са все още толкова яки! Същото е и с Леонардо – помним опашките пред Националната галерия опашки за неговата изложба – блокбастър през 2011 г.

Не една, а две омагьосващи изложби на Леонардо отварят врати на Острова тази седмица. Музеят на науката в Лондон ще представи зрелищно изследване на неговите изобретения с реконструкции на някои летящи машини, бронирани коли, часовници с аларма и хидравлични системи, по сложните, великолепно нарисувани схеми, с които са пълни тетрадките му.

Междувременно в галерията Лейнг в Нюкасъл ще бъдат показани някои от най-впечатляващите му рисунки, всяка от тях – шедьовър, създаден от един от най-могъщите умове на човечеството.

Уилям Шекспир

Шекспир, също като Леонардо, събрал повечето от своите знания сам – от книгите, които прочел; от разговорите с колеги като Кристофър Марлоу (който вероятно му е разказал за стария другар на Леонардо, Макиавели); и най-вече от наблюдение на света около себе си.

Какво е това, което Леонардо и Шекспир имат, а останалите ренесансови художници и писатели нямат? Защо не се вълнуваме по подобен начин от Рафаел или Едмънд Спенсър? Отговорът е, защото те са артисти на народа. Никой от тях не е ходил в университет; и двамата в много отношения са самоуки, големите им мозъци не са ограничени от елитистката култура на ренесансовия хуманизъм. Те прегръщат популярната култура, популярния начин на мислене, а това е езикът на нашата демократична епоха.

Ренесансът е бил интелектуална революция, започнала от учени, преоткрили класическите текстове на античните гърци и римляни. Мъдростта на тези езичници им дава право да изследват човека и неговото състояние по нов и по-богат начин. Леонардо е имал само частичен достъп до тази висока култура. Неговото основно образование е на чирак на художник във Флоренция от XV век. Трябвало да научи достатъчно истории от митологията, за да ги изобразява в картините си, без да има нужда да разбира латински или гръцки. И все пак Леонардо е изучавал всичко, което е било около него – включително латински, но и много повече.

Той е наблюдавал строителите и е изучавал механиката на техните кранове; разговарял е с войници за най-новите оръжия; наблюдавал е начина, по който летят птиците. Започва тази самообучителна програма като малък и я продължава през целия си живот. Най-големите художествени постижения на Леонардо не са няколкото стигнали до нас картини, а рисунките и бележките, в които изследва света. Тетрадките му с оригиналните планове на моделите, което ще покаже Музея на науката, може да изглеждат като тайни книги на мъдростта. Но не са това. Те са нещо много по-красиво – записи на продължил цял живот стремеж за познание.

Шекспир, също като Леонардо, събрал повечето от своите знания сам – от книгите, които прочел; от разговорите с колеги като Кристофър Марлоу (който вероятно му е разказал за стария другар на Леонардо, Макиавели); и най-вече от наблюдение на света около себе си. Той слушал езика на улицата. Шекспировото въображение било толкова демократично, колкото Леонардовото. А Леонардо, от своя страна, е толкова универсален образ, колкото Шекспировия Хамлет, чийто неспокоен и тревожен ум би могъл да е портрет на неговия постоянно съмняващ се гений:

„Колко велико творение е човекът!“

Други великани в културата може да ни изглеждат далечни, но Леонардо и Шекспир връхлитат в дигиталното бъдеще с дървена летяща машина, която няма спиране.

„Леонардо да Винчи: „Механиката на един гений“ е в Музея на науката от 10 февруари до 4 септември.


Бел. ред. – заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Защо Леонардо е бил такъв гений? Бил е като мен и теб“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах