Днешната провинциална Русия е стара, уморена от живота жена, която вече нищо не иска, в нищо не вярва, на нищо не се надява и повече от всичко иска да я оставят на мира. Така започва анализът за съвременното руско общество, написан от политика, общественик и психолог Леонид Гозман за „Новая газета Европа“.
Леонид Гозман е един от най-силните гласове в руското антивоенно общество. Съпредседателят на политическата организация „Съюз на десните сили“, приятел и съратник на Егор Гайдар и Анатолий Чубайс, е последователен в позициите си. Още през 2014 г. Гозман подписва обръщение против анексията на Крим, разобличава руската военна и материална подкрепа за сепаратистите. След началото на войната на 24 февруари 2022 г. напуска Русия. През май същата година е обявен за „чуждестранен агент“, но през юни се връща в Русия, като нарича този акт „нравствен, а не политически избор“. Само два месеца по-късно е арестуван и обвинен за „отъждествяване на действията на СССР и нацистка Германия“ в пост във Фейсбук, написан година преди подобно поведение да се криминализира.
Гозман е съден заради думите си:
„Те не бива да се сравняват. Хитлер е абсолютното зло, но Сталин е още по-лош. СС са престъпници, но НКВД са още по-страшни, защото чекистите са убивали своите. Хитлер е започнал война срещу човечеството. Комунистите обявиха тотална война на своя собствен народ“.
Осъден е на 15 дни арест. В момента, в който е освободен, го арестуват отново по същия член от Наказателния кодекс, този път за статия в „Жив журнал” от 2013 г. След като излиза от ареста, заминава за Германия.
Леонид Гозман като психолог и политик наблюдава внимателно руското общество и процесите, които текат в него. Затова анализът на ситуацията днес, публикуван в „Новая газета“, е изключително точен и обективен.
Гозман казва, че Путин е създал фашистка държава, но „уморените старци, от които – независимо от биологическата им възраст – се състои тази страна, не искат нито паради, нито завоевания, нито мисии. Началниците говорят за това, а народът се отегчава“. Той сравнява ситуацията със социализма – „никой не възразява (ще му струва скъпо, а и за какво му е), но всички гледат настрани и чакат момента да се разотидат. Точно като на политсъбранията в съветските времена“.
Сравнението на Русия със застаряваща жена е дълга метафора, която Гозман разгръща убедително.
„Тази жена някога е била млада, имала е планове, надявала се е на успех. Тя е обичала, включително и Путин, но е обичала преди много години, сега всичко е минало. И сиромашко лято е имала тази страна – зимата на 2014-а, Олимпиадата в Сочи и анексията на Крим. Но и това отдавна е отминало. От Олимпиадата не остана нищо, дори скандалите с урината са изтласкани от паметта от следващите събития, а от Крим остана само гневът срещу целия свят, а радостта си е отишла.“
Гозман използва термина „атомизирана“, тоест – разпаднала се на отделни частици, за да илюстрира дълбокото разцепление в руското общество.
„Това е атомизирана страна. В нея никой не съчувства на другия. Тоест близките, разбира се, са съпричастни, съпреживяват своите неща, но това, което става в една част от страната, не вълнува останалите. Бомбардировките на Белгород например, оставят равнодушни жителите на Тюмен. Това се е случвало вече много пъти по време на регионални катастрофи и сътресения. Никакво усешане за НИЕ не е останало в тази страна.“
Гозман не е оптимистичен за развитието на събитията и реакцията на руснаците към тях.
„Когато бъде засипана с бомби, тази страна ще се крие в убежища, ще проклина бандеровци, Путин и Байдън, но това ще се случва само там, където падат снаряди. На останалите територии няма да им пука. Никакво „Ставай, огромна страна!“ в масов мащаб няма да има.“
Леонид Гозман е забелязал и друга страна на разцеплението.
„Страната не е просто атомизирана, но и разделена на взаимно отхвърлящи се слоеве и класи. Такава сепарация, такава липса на приемане на „чуждите“ вътре в собствения си народ не е имало от времето на Гражданската война. А елитът като цяло се приема като нещо враждебно. Ако дроновете се бяха взривили на Рубльовка (предградие на Москва, където са именията на властващите – бел. прев.) и Ново Огарьово (резиденцията на Путин – бел. прев.), накъдето явно летяха, останалите хора само биха се зарадвали.“
Следва изводът – бъдещето на Русия е под въпрос.
„Тази страна, като всеки много стар човек, няма бъдеще, тя не е способна да мисли за него. Има само минало. И като нещастен стар човек, страната не вижда миналато си като нещо успешно. Тя не гледа с гордост на плода на своите усилия, на делото на собствените си ръце, не си казва, че не е живяла напразно. Тя (цялата страна, не индивидите) има усещане, че е живяла безсмислено. Нейното минало не е конвертирано в бъдеще, условно – в деца и внуци. Те са си сами за себе си, а днешната страна е сама. Тя не може, а и не иска да си каже, че да, всичко е лошо и тежко, но пък осигурихме живота на следващите поколения.“
Русия, смята Гозман, страда от недостиг на герои.
„Тази страна, като всеки древен старец, поразен от глобален скептицизъм, няма герои. Нищо не я възхищава и не я вдъхновява, зад всички постъпки, дори зад най-благородните, тя вижда само корист. И парите, събирани за политзатворници, ще бъдат откраднати, и на Украйна западните страни помагат, само за да завземат нещо. Но и държавно определени герои няма. Телевизорът се опитва да ги измисли: първо, донецките разбойници, сега – войниците, загиващи в Украйна. Обаче не се получава. Цяла Москва е окичена с еднакви портрети на загиналите – и на никого не му пука. Цялата пара е в свирката.“
Психологът говори за пълната апатия, обхванала обществото.
„Тази страна не иска това, което държавата прави от нейно име. Не я интересуват измислените от Путин забрани да се говори на руски в Донбас, не я интересуват „разпънатото момченце“ и биологическите лаборатории, заети да правят руските жени безплодни. Всичко това не намира отклик. Възприема се като бял шум. „Бандеровските зверства“, за които говори телевизорът, дори не гъделичкат нервите, не стават предмет на обсъждане във вътрешни кръгове. Гледаме и отиваме да спим.“
Разминаването между власт и народ е дори на полето на пропагандата, твърди политикът.
„Тази страна не иска империя. Руското имперско съзнание е мит, за разлика, разбира се, от имперската политика на държавата. Национална солидарност в по-голямата част от това население също не съществува. Тази страна няма лидер, има разпоредители. Лидерът предизвиква ако не любов, то поне интерес. Думите му са важни. Радиообръщенията на Рузвелт са били слушани от 60 милиона души в 120-милионната тогава Америка. А отдавна никой не гледа пресконференциите и преките линии на Путин, освен тези, на които това им е работата. Няма никой, който – ако е изпуснал негова реч – да пита съседа си: „Какво каза той?“. Не е интересно. Да му се присмива страната също вече не иска. Само равнодушие. Няма и идентификация с президента. Никой, освен, разбира се, биещите се в гърдите телевизионни „експерти“, не се почувства оскърбен от заповедта за арест – имаше само безразличие и понякога злорадство. А когато Песков обяви, че атаката на дроновете срещу Кремъл е покушение срещу Путин, никой не се развълнува. Голяма работа, покушение, какво ни пука?“
Вътрешните противоречия в Русия стават все по-дълбоки, твърди Гозман.
„Тази страна, както често се случва със старите хора, има много ниска самооценка. Тя вярва, че свободата ѝ вреди. Тя вярва, че с нея трябва да се отнасят твърдо, като Петър Първи или Сталин, съгласна е, че нито сега, нито в миналото не е била способна да произведе нещо конкурентоспособно (но пък с удоволствие компенсира сама себе си със своята „духовност“). Но тази страна повярва – и това е много сериозно, и има ужасни последствия – че всички я ненавиждат и искат гибелта ѝ. В контекста на това светоусещане на нея ѝ беше лесно да повярва, че я е нападнало НАТО, и че „ние“ ги изпреварихме буквално с няколко часа. Но това е също вяло, без ентусиазъм, без енергия. Страната вече няма нито сили, нито желание да реагира на реални или въображаеми заплахи.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение