Лео ще играе Орце, за когото мечтаеше Чочо Попйорданов

Актьорът Леонид Йовчев, когото публиката познава като Хамлет от постановката на Явор Гърдев, се подготвя за солунски атентатор. В представлението на Стоян Радев в Народния театър по пиесата на Георги Данаилов „Солунските съзаклятници” Леонид ще играе Орце Попйорданов – водача на гемиджиите, взривили Отоманската банка и френския кораб „Гвадалкивир” през 1903 г.

Йовчев получава ролята, за която приживе мечтаеше Чочо Попйорданов. Орце е негов прачичо. Премиерата на спектакъла е през ноември, когато трупата ще чества 110-годишнината си тъкмо със „Солунските съзаклятници”.

Чочо Попйорданов не доживя да изиграе образа на прачичо си Орце – водач на гемиджиите. Актьорът загина нелепо, падайки от стена на 5 май миналата година.

За последно софийската публика е гледала Асен Блатечки като Орце в спектакъла на Красимир Спасов в театър „Сълза и смях” преди седем години. Тогава Асен успя да излезе от амплоато си на секссимвол и да разработи образа на младежа-анархист, венчан за „църната земя”.

Със сигурност Леонид Йовчев ще търси различен подход и нищо чудно и ролята на Орце да стане знакова за кариерата му, както тази на Хамлет. При всички случаи и като солунски съзаклятник Лео ще разсъждава над пътищата за промяна, както беше и при датския принц.

„Има достатъчно Хамлетовци в България. Въпросът е какво разбираме под образа на Хамлет. Аз не мисля, че това е един идеален образ на човек, който иска да промени света, – твърди в интервю актьорът. – Неговата гледна точка е една от многото. Не е задължително да е най-хубавата, най-голямата. Човек мисли за себе си, че винаги избира най-правилните и справедливи решения, че той е най-добрият, най-справедливият, най-примерният. Но много често се оказва, че не е така. Така е и в пиесата. Не може толкова лесно да се даде отговор на въпроса дали това, към което се стреми Хамлет, е абсолютно вярно и дали трябва да бъдат така. За това си мисля, че в България и не само тук има достатъчно много Хамлетовци, но въпросът е дали знаят каква промяна искат да направят. Въпросът е дали разбират, дали оценяват, че пътят, който трябва да се извърви, е доста дълъг. Много често се случва, че хора с много ентусиазъм, много жар тръгват да правят нещо, но нямат поглед в бъдещето. Казват си: „Нека да направим това, а по-късно ще видим“. Така е много трудно. Става дума за социални процеси, а много пъти това води до катастрофи. Не става дума за съдбата само на един човек, защото когато се поставяш в ролята на решаващ фактор за много хора, отговорността става страшно голяма. Тогава решението дали да направиш крачката не идва толкова лесно. Това е много важно условие за всеки един бъдещ Хамлет, не само в театъра, а в живота”.