„Лешникотрошачката“ в Софийската опера, предвестник на Коледа

Коледното настроение в Софийската опера и балет по традиция звучи с „Лешникотрошачката“. Приказният балет на Чайковски се завръща в афиша всеки сезон по същото време, публиката ще се потопи в света на оживелите играчки с хореографията на Мариус Петипа и Лев Иванов. С „Лешникотрошачката“ започва обратното броене до Коледа и в Софийската филхармония с концертно изпълнение, дирижирано от Василий Петренко.

В Софийската опера и балет спектакълът ще се играе още през ноември – на 29-и (от 19 ч.) и 30-и (от 11 и 19 ч.). След това представления ще има на 22 (от 11 и 19 ч.), 23 (от 11 и 19 ч.) и 26 декември (от 11 ч.). „Лешникотрошачката“ е с участието на Марта Петкова, художествен ръководител на балета на Софийската опера, Никола Хаджитанев, Боряна Петрова, Емил Йорданов, Цецо Иванов, Катерина Петрова, Матю Уитъл, Вяра Иванчева, Людмила Илиева, Кристина Чочанова, Марина Маринова, Еленко Иванов, Георги Банчев и други. Участва и оркестърът на Софийската опера и балет.

Принос днес да свързваме „Лешникотрошачката“ с Коледа има княз Феликс Юсупов, който живее в изгнание в Лондон и Париж. Той е горещ почитател на Чайковски и е решен да запознае западния свят с вълшебната му музика. За целта инвестира солидна сума, за да се поставя „Лешникотрошачката“ години наред по Коледа във Великобритания и Франция.

„Няма друг гений като Чайковски. Аз мога и трябва да бъда винаги на страната на неговите велики произведения“, пише Юсупов на любимия си композитор.

Либретото на „Лешникотрошачката“ е по приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата се състои в Мариинския театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г., заедно операта на Чайковски – „Йоланта“. Произведението не постига успех мигновено. Пълната версия на „Лешникотрошачката“ постига огромна популярност едва от средата на ХХ век насам и днес звучи на Коледа по най-престижните сцени по света.

За балета Чайковски работи с Мариус Петипа, с когото си сътрудничи и за „Спящата красавица“. Материалът, който Петипа избира, е адаптация на разказа на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките“от Александър Дюма-баща, наречена „Приказка за лешникотрошачката“. Сюжетът на приказката на Хофман (и адаптацията на Дюма) е до голяма степен опростен за целите на балет в 2 действия.

Петипа дава на Чайковски изключително подробни инструкции за композирането на всяка част от произведението, включително темпото и такта. Завършването на произведението се забавя поради факта, че Чайковски посещава САЩ за 25 дни, за да дирижира концертите по откриването на „Карнеги Хол“.

Премиерата в България на „Лешникотрошачката“ е през 1962 г. в Русенската опера. Хореографията е на Асен Манолов. Диригент тогава е Христо Станишев.

Емблематичният Танц на Захарната фея, в който звучи инструментът челеста: