Левски пръв се усъмни във величието на българския народ, не го е срам!

На 7 ноември имах билет да гледам премиерата на пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“ в Народния театър, но едни диви патриоти, охранявани от десетки полицаи, не допуснаха хората с билети в салона. Не видях пиесата, но видях как е започнал фашизмът. Започнал е като банда обезумели патриоти, които са крещели срещу хората с очила, с книга, с култура. Малко по-късно са започнали да ги бият, малко по-късно са започнали да ги убиват.

Сред няколкото вдъхновители на набезите срещу театъра е Съюзът на българските писатели. Аз, макар да съм самоизключил се негов член, напълно подкрепям неговата позиция пасквилът на Бърнард Шоу, с който той позори българския народ, да бъде забранен. Както някога Съюзът забрани Солженицин, така днес ние забраняваме Бърнард Шоу. Като български националист аз дори предлагам шоу-пасквилът да бъде изгорен заедно с Народния театър.

Никой никъде няма право да се съмнява във величието на най-великия български народ, който, както знаем е по-велик от най-великия македонски народ. Дървото на антибългаризма, което расте в китната ни Родина, трябва да бъде отсечено до корен.

Да започнем с Васил Левски. Тоя човек пръв изрази съмнение във величието на българския народ, тоя, представете си, дори се усъмни, че има такъв народ, като черно на бяло тури не една, а четири въпросителни след думата „народе“. Не, няма на света българин, който може да напише четири въпросителни, това може да го напише само турчин. Е-ни-ча-рин! А защо е ходил дегизиран сред народа? Защото е бил сигурен, че това е народ от велики предатели, затова! Не го е срам!

Васил Левски моментално трябва да бъде изхвърлен от нашата славна история, в която имаме такива личности като Левски и Ботев, тефтерчето му изгорено на клада, а паметниците му да бъдат претопени на ползу роду.

Следващият е Христо Ботев. Бил недоволен, че „свестните у нас считат за луди и глупецът вредом всеки почита“, а като осъзнал, че братята българи не искат свобода, а пари, бил рекъл, представете си нахалството му: „И аз съм тръгнал народ да освобождавам“. Каква гавра, какво кощунство и нахалитет!

Ботев е позор!

Съвсем справедливо неговите четници не са го погребали, а са взели хубавите му ботуши и са оставили тялото му да бъде разкъсано от вълците и лешоядите. Христо Ботев трябва да бъдат изхвърлен от нашата велика литература и славна история, в която имаме такива личности като Левски и Ботев, стиховете му изгорени на клада, а паметниците му – претопени на ползу роду.

Освен това тия двамата трябва моментално да бъдат изтрити от бицепсите на всички героични български мутри.

А Петко Славейков? Докога ще търпим тоя дъртак всеки ден да мърмори на площад „Славейков“: „Не народ, а мърша, не народ, а мърша…“? Каква омраза, какво презрение лъха от всяка негова дума. Безспорно поръчково изказване, написано срещу няколко гроша под диктовката на Великите сили (без Русия).

Книгите му – на клада, а самият той, заедно със сина си германофила – за скрап.

Алеко Константинов. Тоя ни е маскарил, както и Бърнард Шоу не ни е маскарил. Жалък интелигент! Жалък жълтопаветник! Съюзът на българските писатели може само да се гордее, че Алеко никога не е бил техен член.

Абе, на тоя сърцето му трябва да го изхвърлим от стъкленицата с хлороформ, „Бай Ганьо“ – на клада, а паметникът на Алеко, който позори героичната улица „Витошка“ – на ползу роду.

Следващият е Стоян Михайловски, авторът на „Върви, народе, възродени“. Тоя, дето в „Книга за българския народ“ съветва: „За да господаруваш – развращавай! За да робуваш леко – разврати се!“. Какво двуличие! Каква жестока гавра с елита на българския народ, със самата еманация на неповторимия българския манталитет!

Книгите му – на клада! Да се забрани песента му!

Райко Алексиев, продажен карикатурист. Слава богу, убит като куче на улицата от славни български патриоти! Всички като него – карикатуристи, сатирици, хумористи, бърнърдшоумени и всякакви подобна сволоч – ако все още са живи, да бъдат хвърлени за храна на свинете в Белене.

Някога основната задача на писателя може и да е била да създава литература, но днес мястото на съюзния български писател е да брани творчеството от свободата, да бъде в първите редици на онези, които застават срещу човека с книга, с очила, с култура.

А не да цитира поета Самуел Джонсън, който казва: „Патриотизмът е последното убежище на негодника“.

Коментарът е от предаването „Вечерта на Иван Кулеков“ по телевизия „7/8“.