Левски в Рая

Тази сутрин тук дойде едно хубаво момиче, българка, реве с ей такива сълзи, че са направили лош филм за мен. Аз й викам, не реви за глупости, бе! По-лошо е, че теб те е ударил шофьор на пешеходна пътека, можеше повечко да си поживееш, да се омъжиш, деца да родиш, а тая още по-силно ревна. Писна ми да живея, вика, добре, че тоя кретен ме бутна, мъжете са станали по-суетни от жените, с последното ми гадже се блъскахме пред огледалото, ползваше ми и пинсетата и пилата за нокти, не иска да си купи негови, защото не било мъжко, а аз искам да се оженим и да имам детеееее! Успокоих я, че тук ще й е по-добре, защото тук е само любов, браковете и децата нямат значение, тук всичко е любов…хубав филм беше този… Да не се притеснява, от вселенска любов няма да се отърве. А и да не й пука за някакъв тъп филм, защото всеки е свободен да прави каквито филми иска, аз и за тази свобода съм се борил.

Сигурно се чудите откъде знам какво е филм и как така говоря на съвременен жаргон, ами от момента на обесването ми доста българи дойдоха, и те ми разказват за живота в България… Гледам обаче, че напоследък нещо много не ги пускат в Рая. Навъдили са се и някакви страшни нахалници, които се пазарят с ангелите и даже и подкуп им предлагат…. Вие не сте добре, честно. Как ангел ще вземе подкуп, бе?! Адът е пълен с такива идиоти като вас!

Лошото е, че наистина броят на българите тук намалява с всеки изминал ден. Тези, които ги пускат, са най-често бедни, окрадени, безпомощни да се борят с българските бейове и паши, аз така ги наричам вече…, пристигат объркани, наплашени… Докато ги убедим, че тук никой няма да им направи нищо лошо, все се озъртат, стряскат, подскачат от страх при всеки новодошъл. Отнема им доста време, докато повярват, че в Рая пускат само истински добри хора.

Ей това най ме ядосва. Какво направиха сънародниците ми, че в такъв страх да живеят? Как така допуснаха българи да се държат с българи като османлии? Ето сега чувам, че цената на петрола е паднала до рекордни нива, ама момичето ми вика, че по бензиностанциите си е същата. Кой – напоследък много обичат този въпрос „кой“, ама не виждат, че „кой“ са всички, овце загубени…, кой е този българин, който не сваля цените, а граби от сънародниците си? Тя ми вика, знаем ги по име, но не смеем да им произнасяме имената.

Дотам ли я докарахте, бе, тъпанари, на какво прилича това в такъв страх и примирение да живеете? Най-малкият ви проблем е тъпият филм за живота ми. Добре, че не съм долу, че щях да ги изколя всичките, и режисьори, и тия с бензина, и тия дето грабят народа. Ама и народът си е виновен, май за нищо не става…

А аз няма за какво повече да крия. Бях си написал в тефтерчето една-единствена дума от възмущение, но вече няма кого да щадя, и сто пъти да ме обесят, и сто некадърни филма за мен да направят, и хиляда години да минат от смъртта ми, този народ е калпав.

Анджелина пак ревна. Що ревеш, бе? Казах ти, че си се отървала… И какво е това име „Анджелина“, няма ли хубави български имена, а? Мен си ми харесва, вика тя, на Анджелина Джоли ме кръстиха, виж ми устните. Какво да ти гледам на устните, бая дебели, сочни, браво. Анджелина спира да реве, стана й приятно, че ги харесах. Мама и татко взеха заем, за да си ги направя такива.

Ох, и ти ли, моме Анджелино, си тъпа като галош. Абе вие сте напълно изтрещели, бе. Майка й шофьор в градския транспорт, баща й пазач, имат и син, освен нея…, ти си Ангелина за мен, изобщо не ми се обяснявай, някога харесвах една с твойто име… Родителите й едва си плащат сметките, но взели заем, за да го налеят в джуките на дъщеря им. Потресен съм. А тя се бори за пинсетата с гаджето й. Ангелинче, мойто момиче, добре, че онзи те помля с колата, че да се махнеш от глупавия си живот.

И ми писна всяка година да пишат едни и същи глупости за мен във фейсбук. Левски е най-великият българин, най-смелият, най-честният, най-силният, най, най, най. Какво ме грее, че в един ден на годината си миете съвестите с мен, а? Не искам нито цветя на паметника, нито политиците да четат речи за мен и да се правят на загрижени за българския народ, нито нищо. Ако можех, щях една бомба да пусна и да унищожа този паметник, който не служи за нищо друго, освен на 19 февруари да се правят на добри българи, ама за съжаление тук няма бомби. Понякога се чудя как ме търпят в Рая, защото бая народ съм изклал, но ангелите са по-широко скроени от нас, хората.

Я да се махате от този паметник и да си вършите работата, и да не ми четете тъпи речи. Кого лъжете?! Като че ли не знам, че като оставите цветята и направите пет крачки встрани, ще извадите джиесемите и ще се започне пак с алъш-вериша. Да ви вземат дяволите всичките, България да си беше останала под турско робство май по-добре щеше да е, защото поне народът нямаше да бъде обиран от своите. Бесен съм! Ще взема да говоря с Господ да ви изпрати още наводнения, суши, земетресения, каквото там реши, да се свърши с тази мъка. Не ставате за нищо, а да пълним Ада с българи е срамота. Срамота, идиоти! Свобода или смърт! Понеже свободата я приемате като курва, по-добре смърт за вас.

А ти, Ангелино, спри да ревеш и затова, че в Рая няма кой да ти боде устните с игла, че ще ти обърша един шамар, избърши си сополите и осъзнай, че си една от малкото допуснати тук.

Ай да е…а тъпата жена. Вика ми, ама вие да не сте Левски. Ми Левски съм, ама ми писна да съм Левски. За какво да съм Левски.

Аре глейте си работата и ме оставете на мира. Бе не ме гледай влюбено, тук тези номера не минават, тук всички се обичаме еднакво. Сега ме остави да си живея със спомените, че ми се повръща от тоз народ… Ма не ми върви по петите, остави ме на мира, ти казах! Успокой се, няма от кого да те пазя тук, никой няма да ти направи нищо лошо. Сега ме остави да се поразходя да ми мине малко, а после ще те намеря да ми доразкажеш туй, дето вече не ми се слуша.

Айде със здраве… Аман.