Kолко от вас са ходили на психотерапевт? Знаете ли, че в Америка всеки втори посещава такъв три пъти седмично? Може и да пресоляваме гозбата, но там никой няма да ви се присмива, че го правите, няма да ви гледа снизходително, нито пък ще ви обяви за луд. В България е тъкмо обратното.
Българинът обикновено ходи на невролог вместо на психотерапевт заради страха от т. нар. „психична стигма”. Затова броят на хората с проблеми като фобии, паника, депресии, биполярни разстройва у нас расте неудържимо.
А чудили ли сте се какво се върти из главата на човека, на когото доверявате най-съкровените си тайни?
Психотерапията е двустранен процес, но малцина досега са открехвали завесата, за да осветлят иначе неприкосновената територия на терапевта – неговите най-интимни чувства, мисли, опасения и… сметки. Е, Ървин Ялом не се свени да изложи на показ порочните практики в областта на психотерапията. При това е сред най-ярките имена в областта, гуру в съвременната невронаука, един от родоначалниците на груповата психотерапия, практикуващ психоаналитик, който става известен с романите си, смесващи правдиви истории с фикция.
„Лъжи на дивана“ е амалгама от психоанализа, трилър и драма и може да служи за модел на психоаналитичен трилър. Историите на трима психотерапевти се преплитат с тези на техните пациенти. Намесват се и двама находчиви измамници, които се оказват по-добри психолози от самите психолози – на моменти терапевти и пациенти сякаш сменят ролите си. В центъра на вниманието е амбициозният Ърнест Лаш, който прави всичко по силите си, за да помогне на своите пациенти, но изкушенията го дебнат на всяка крачка…
С тази книга Ялом сваля маските. Разбулва професионалните злоупотреби в психотерапевтичните среди, проблематизира морала на т.нар. бартерни сделки между лекари и пациенти, разкрива истината за сексуалните „ритуали” като част от терапията, грозните спекулации с доверието на пациента. Извежда шокиращи подробности за кариеризма, интригите и манипулациите в гилдията. Шокът произтича от факта, че психотерапевтичните сеанси по презумпция са много лични, като да допуснеш някого в спалнята си.
Възможно ли е да има пациенти, които дават цяло състояние за психотерапевтични сеанси в продължение на години, а лъжат през цялото време? Възможно ли е да има психотерапевти, които ограбват пациентите си, внушавайки им, че имат нужда от помощ, при положение че истината е съвсем друга?
Според книгата на Ървин Ялом истината за съвременната психотерапия е горчива. Днешният терапевт е притиснат от какво ли не: пациенти, които изкушават лекарите си с пари, секс и фанатична преданост. Задкулисието в психотерапията е разпространено точно толкова, колкото във всяка друга област на живота и Ялом е първият представител на тези среди, който слага пръст в раната. „Лъжи на дивана” неслучайно се заиграва с думите „лъжа“ и „лежа“ – на английски те се пишат и произнасят по един и същи начин.
Освен че се страхува да не стане за смях, българинът рядко ходи на терапия донякъде и заради свенливост. Ние не сме свикнали да споделяме „свещените” си мисли и чувства пред специалисти. (Всъщност не смеем да ги признаем даже пред самите себе си, но понякога изливаме целия си живот пред напълно непознат в купето на влака.) Пък и българинът разбира от всичко, включително от психотерапия.
В Америка не е точно така. Там всеки си гледа работата, знае докъде му се простират отговорностите и на кого следва да се отчете. Никой не е всезнаещ, не се меси, нито се бърка в работата на другите. С изключение на психотерапевтите.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение