Този текст е публикуван преди повече от 3 години

„Либерасион“ за Георги Господинов: Човече, как буди този свеж полъх!

Разказ, който се потапя в мита и поставя Минотавъра сред елементарните частици, ДНК и „Лолита“

Писателят Георги Господинов - „Либерасион“ за Георги Господинов: Човече, как буди този свеж полъх!

Писателят Георги Господинов

Трябва непременно да се прочете „Физика на тъгата“, последния роман Георги Господинов, преведен на френски език. Трябва, защото той ни носи наръч добри вести.

Първата е за литературната виталност на една страна и език, които както изглежда, ще раздвижат средиземноморското пространство.

Втората – за една памет, която не си спомня, но е синхрония между дълбока античност, съвремие и бъдно.

Третата – за разказ, който се потапя в мита и поставя Минотавъра сред елементарните частици, ДНК и „Лолита“.

Четенето е безопасно за вашето здраве

И накрая – за един игрив, кръшен, присмехулен и богат език, чиято пъргавина Мари Врина-Николов умее да ни предаде.

„Физика на тъгата“ е събитие, което откликва със своеобразно евро-славяно-средиземноморско ехо на това, което ни дава обикновено испано-португалският свят, а именно: литература като сърцебиене на живота, превъплътено в думи; като уникална възможност за живота – нашия – да почувства, че живее; или още като философия – да, всичко това е твърде неуловимо преплетено и затова се иска мъдрост, за да се разбере идеята за Минотавъра като дете, несправедливо отлъчено от род, който може да е и нашият. Една философия на веселата наука, така както искаше Ницше (появяващ се мимолетно в компанията на Сократ, Сенека, Хьолдерлин и естествено Гаустин).

Най-удивителното е, че четем книга, написана днес, предназначена и за настоящето, и за бъдещето, и която не иска нищо да ни съобщи, нищо да ни разкрие – тя само говори, просто ни говори, без да се сковава в „автофикция“, нито пък в „документалното“, още по-малко в някоя от днешните пози – присмехулно-ехидна или вятърничаво-повърхностна.

Човече, как буди този свеж полъх!

Colibri april 2017

Вестник „Либерасион“, 15 април 2015 г. Превод: Лилия ДОБРЕВА

Бел. ред. – Жан-Люк Нанси е философ. Заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Български кипеж“.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg