Този текст е публикуван преди повече от 3 години

„Либерасион“ за Георги Господинов: Човече, как буди този свеж полъх!

Разказ, който се потапя в мита и поставя Минотавъра сред елементарните частици, ДНК и „Лолита“

Писателят Георги Господинов - „Либерасион“ за Георги Господинов: Човече, как буди този свеж полъх!

Писателят Георги Господинов

Трябва непременно да се прочете „Физика на тъгата“, последния роман Георги Господинов, преведен на френски език. Трябва, защото той ни носи наръч добри вести.

Първата е за литературната виталност на една страна и език, които както изглежда, ще раздвижат средиземноморското пространство.

Втората – за една памет, която не си спомня, но е синхрония между дълбока античност, съвремие и бъдно.

Третата – за разказ, който се потапя в мита и поставя Минотавъра сред елементарните частици, ДНК и „Лолита“.

И накрая – за един игрив, кръшен, присмехулен и богат език, чиято пъргавина Мари Врина-Николов умее да ни предаде.

„Физика на тъгата“ е събитие, което откликва със своеобразно евро-славяно-средиземноморско ехо на това, което ни дава обикновено испано-португалският свят, а именно: литература като сърцебиене на живота, превъплътено в думи; като уникална възможност за живота – нашия – да почувства, че живее; или още като философия – да, всичко това е твърде неуловимо преплетено и затова се иска мъдрост, за да се разбере идеята за Минотавъра като дете, несправедливо отлъчено от род, който може да е и нашият. Една философия на веселата наука, така както искаше Ницше (появяващ се мимолетно в компанията на Сократ, Сенека, Хьолдерлин и естествено Гаустин).

Най-удивителното е, че четем книга, написана днес, предназначена и за настоящето, и за бъдещето, и която не иска нищо да ни съобщи, нищо да ни разкрие – тя само говори, просто ни говори, без да се сковава в „автофикция“, нито пък в „документалното“, още по-малко в някоя от днешните пози – присмехулно-ехидна или вятърничаво-повърхностна.

Човече, как буди този свеж полъх!


Вестник „Либерасион“, 15 април 2015 г. Превод: Лилия ДОБРЕВА

Бел. ред. – Жан-Люк Нанси е философ. Заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Български кипеж“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах