Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Лили Иванова: Аз принадлежа на България

Тишината е моята свобода, сподели певицата навръх своя рожден и имен ден

„Моята сила е моят дух. И здравият разум“, казва Лили Иванова. Снимки: Емил Георгиев и Личен архив на Лили Иванова - Лили Иванова: Аз принадлежа на България

„Моята сила е моят дух. И здравият разум“, казва Лили Иванова. Снимки: Емил Георгиев и Личен архив на Лили Иванова

Днес християните отбелязват влизането на Исус Христос в Йерусалим – дни преди да бъде разпнат и да възкръсне. Българите възприемат обаче този ден по-скоро езически, като празник на възраждащата се природа. Цветница символизира младостта, а у нас единствено Лили Иванова е от категорията на вечно младите. Тя носи и име на цвете, а тази година Цветница съвпада и с рождения й ден.

Пожелаваме й да бъде здрава и щастлива!

Честита Цветница и честита Лили Иванова!

– Честит рожден ден, Лили! Преди години сте пеели „Така ужасно е да си момиче“ – вероятно сте мечтаели по-бързо да пораснете. Какво е да сте момиче през 2016-а?

– Благодаря ви! Усещането за възраст е състояние на душата, през живота то не се променя. И тогава, и сега, през 2016-а, душата ми е същата.

– Днес е и Цветница, отново честито! На жената у нас обаче й е толкова трудно да бъде слабият пол, да живее като цвете, защо?

– За всеки човек има и лесни, и трудни времена. Важното е да можем да се зарадваме на прекрасните мигове в живота… Днес за мен е двоен празник. Бих искала да използвам този разговор с вас, за да поздравя всички с имена на цветя и да им пожелая най-вече здраве, щастие, обич и още повече красота в живота им.

– Като че ли винаги сте била много по-обичана от жените, отколкото от мъжете, имате ли обяснение?

– Не, нямам обяснение. Аз обичам всички.

1

Аз приличам само на себе си. Това съм аз – Лили Иванова.

– Как се променя образът на жената в песните ви през годините?

– Нейният вечен образ е любов.

– Началото на вашата кариера съвпада с разцвета на поп и рокмузиката по света. Повлияха ли ви най-големите като „Бийтълс“ и „Стоунс“, Тина Търнър, Арита Франклин, Барбра Стрейзънд?

– В самото начало съм слушала Елла Фицджералд, Шърли Беси, Сара Вон, Кони Френсис, „Бийтълс“, Тина Търнър, Барбра Стрейзънд и много други. Харесвам много Елтън Джон, Ани Ленъкс като отношение към дикцията при пеене, но от всички тях съм се научила нещо и съм се старала да го внедря в моя начин на пеене, доколкото това е възможно. Никога не съм имала желание да имитирам изпълнители, независимо колко много ми харесват. Никога не съм харесвала копия. И никога не съм била копие. Стремежът ми винаги е бил да изградя собствен стил. Аз приличам само на себе си. Това съм аз – Лили Иванова.

– Казват, че целият театър е произлязъл от Шинела на Гогол. Ще бъдем ли прави, ако заявим, че съвременната българска попмузика произлиза от вас?

– Не бих си позволила да давам оценка за себе си. Най-важният фактор е времето.

– Днес, казвате, се учите от младите. Кои – у нас и от световната сцена – са в състояние да ви разтърсят, да ви накарат да скочите, да ви вземат душата?

– Винаги съм се стремяла на сцената до мен да има добри музиканти. Щастлива съм, че и днес това е така. Мога спокойно да кажа, че музикантите, които са до мен на сцената – Огнян Енев, Веселин Веселинов-Еко, Росен Ватев, Орлин Цветанов и Ангел Дюлгеров, са моето вдъхновение. Освен хубавата композиция, силният текст и аранжимент, акомпаниментът е изключително важен за мен. Когато виждам, че музикантите ми се „палят“, и аз се чувствам така, за което им благодаря.

От световната сцена мога да откроя един много интересен музикант и изпълнител от Ирландия – Хозиър (Hozier).

Lili-new2-a

Лили, уловена „зад кадър“ на една от последните си фотосесии преди броени дни

– Откъде черпите силата, която ви държи толкова години на сцената?

– Моята сила е моят дух. И здравият разум – винаги съм била наясно коя съм, какво мога и къде искам да стигна. Никога не съм градила пясъчни кули.

– Обичате ли тишината?

– Обичам тишината. Без нея съм загубена. Това да съм сама с тишината, е една от най-големите свободи, които съм си извоювала и най-големият лукс, който имам.

– Отказахте ли се заедно с колегите ви музиканти да накарате държавата да ви възстанови изчезналия по нейна вина стаж от преди 1989 г. и така не можете да докажете с документи, че сте били на сцената?

– Аз лично не съм се отказала. Това, че липсват документи, е подмяна на истината. Ако една държава държи на творците си, тези документи са всъщност формалност. Нещата са пределно ясни и без документи.

– Безспорно е колко много ви обича и цени публиката, а чувствате ли се оценена на държавно ниво?

– Аплодисментите на публиката са моята най-голяма оценка.

– България се превърна в място за напускане, казва писателят Георги Господинов. С този талант вие бихте успели навсякъде, защо все пак останахте?

– Не мога да отрека, че съм имала възможност и предложения да опитам да се реализирам извън България. Моята отговорност към семейството и вътрешното ми усещане за принадлежност, достойнство и дълг винаги са били приоритет. Няма друга територия на света, чийто език да мога да усещам в такива нюанси, нито сетивност, която да успея да почувствам и предам така, както на български. Аз принадлежа на България.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Още по темата

Младост

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах