Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Лиляна Стефанова към Блага Димитрова: Не ме обичай повече

Поетесата издаде мемоарите си „Моят луд век“. Предлагаме ви разказите й за прочути български писателки

Поетесите Елисавета Багряна и Лиляна Стефанова (вдясно) - Лиляна Стефанова към Блага Димитрова: Не ме обичай повече

Поетесите Елисавета Багряна и Лиляна Стефанова (вдясно)

Личности с легендарен статус в българската култура са развенчани в мемоарите на Лиляна Стефанова, отпечатани от издателство „Ентусиаст“. В „Моят луд век“ поетесата споделя истории за литературния ни елит от времето на тоталитарния режим и след освобождението от него. Стефанова разказва за живота на писателите от онова време в симбиоза с партийната върхушка.

L_Stefanova

Герои в книгата са Георги Джагаров, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев, Йордан Радичков, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Радой Ралин, Никола Фурнаджиев, Стефан Продев, Петър Динеков, Владимир Василев, Петър Увалиев, Тончо Жечев, Дончо Цончев, Златю Бояджиев, Борис Ангелушев, Ненко Балкански, Иван Фунев, Светлин Русев, Филип Кутев, Стефан Данаилов…, както и първите хора в социалистическата ни държава – Георги Димитров, Тодор Живков и дъщеря му Людмила, Вълко Червенков, дъщерите на Сталин, на Леонид Брежнев…

Стефанова е била изпратена да учи в Държавния институт за театрално изкуство в Москва, а по-късно и в Литературния институт „Максим Горки“. Специализира в Лондон и завършва писателската програма при Държавния университет в Айова, САЩ. Авторка е на повече от 50 книги с поезия, проза, есеистика, творби за деца. Стиховете й са преведени на 31 езика.

Предлагаме ви няколко откъса от „Моят луд век“, в които Лиляна Стефанова разказва за сблъсъците и приятелствата си с някои от големите български писателки – Леда Милева, Блага Димитрова, Елисавета Багряна и Дора Габе.

Зайченцето и кариеристката

След няколко по-уверени крачки, вече назначена във в. „Литературен фронт“, не бях така плаха и несигурна, както преди.

В редакцията късно следобед ме повика Главния.

– Имам добра новина – каза. – Павел Матев, Методиев и ти сте предложени за членове на Управителния съвет. За първи път ще приемем млади писатели в ръководството на Съюза. Утре ще има партиен актив в сградата на ЦК. Ще присъстват Тодор Живков и членове на Политбюро. Ще има широко обсъждане на предложения състав. Знам какво преживя. Но те съветвам да не си правиш отвод. Ще прозвучи грозно.

Говореше с оня негов отчайващо бавен ритъм. Не знаех какво да кажа. Гласът му кротко сееше в мен доверие. Колебанието навярно е шарело по лицето ми, защото той бързо допълни:

– Е, да се надяваме, че всичко ще мине добре. А сега се отбий до печатницата да си коригираш статията.

За първи път присъствах на подобно събрание, и то в зала на ЦК. Седяхме на един от последните редове с Веселин Йосифов и Емил Петров. Весо Кучето побърза да ме бодне с язвителна, но остроумна шега. Отдавна не се правя на „ощипана госпожица“.

После залата утихна. Георги Караславов, председател на Съюза, прочете предложение за нов Управителен съвет.

И започна.

Всичко се развиваше шеметно. Реплики от място, вдигнати ръце. Някой остро и грубо нападна Павел Матев. Други четирима обидно захапаха Димитър Методиев. Търсил ги по домовете с досадна молба да гласуват за него. Бяха известни писатели. После няколко души заявиха, че няма да гласуват за никого от нас тримата. Без да обяснят защо. Излезе Методиев да се защити, беше блед и разтреперан, говори хаотично. Разтреперих се и аз. Внезапно гласът му се разплака и без да довърши фразата, той излетя навън.

Тогава поиска думата Леда Милева. Блясъкът на очилата ѝ обиколи залата. Беше жена със самочувствие.

– Аз съм категорично против избора на Лиляна Стефанова – каза тя. – Срамно ще бъде за нас да включим в ръководството на Съюза такъв отявлен кариерист. Всички знаем за нейните безогледни амбиции. Вчера взе диплома, а днес иска да стане министър на културата. Тя трябва да бъде спряна. Ще направим огромна грешка, ако я допуснем в ръководството. Още е толкова млада, а единствената ѝ цел е високият пост. Неизвестно как е успяла да бъде включена в предложението за Управителен съвет.

Леда Милева продължаваше. Слушах, без да откъсвам поглед от нея. Мъчех се да проникна зад очилата ѝ. Никога преди не се бяхме срещали и не бяхме разговаряли, дори по дребен повод. Не бях изненадана. Не бях смазана, нито уплашена. Не ми се случваше за първи път. Само се молех да не се разцивря като Митко. Само това – не! Залата беше мъртво тиха.

Някой изръкопляска на Леда. След двама души ми дадоха думата. Преди да стигна до трибуната, не знаех какво ще кажа.

Замълчах за миг и направо, без никакво обръщение, заявих:

– Леда Милева е напълно права. Наистина съм безогледен кариерист. Близо три години, след като завърших образование, бях без работа. Хукнах да гоня високи постове в селата на Добруджа и Родопите. Задъхана от кариеристични амбиции, пращах репортажи и дописки на вестници и списания, за да преживявам, споделях болките и хляба на добри хора, които се изтрепват за два лева на трудов ден.

Тук замълчах. Усетих, че мога да бъда такава, каквато винаги съм искала да бъда. Гласът ми беше дрезгав, но очите сухи.

– У нас е лесно и със „Зайченцето бяло“ да бъдеш голям писател, когато имаш зад гърба си един Гео Милев. Но на мен тоя дългоушко не ми е достатъчен. Уважавам Управителния съвет, но не това е моята мечта. Искам неизмеримо повече. И не се боя да го кажа пред вас. Някои правят завидна литературна кариера и със зайченца. Но аз съм се устремила към най-високата власт. Моята Голгота е силата и властта на Словото. На Поезията. И нищо друго.

Залата се разшумя. Седнах на мястото си, без да съзнавам какво съм казала. Никой не се присъедини към Леда Милева. Но и никой не ме подкрепи. Нито звук в моя защита. Не прозвуча нито една добра дума за Павел и Митко. Членовете на Политбюро и Първия си тръгнаха усмихнати, като след театрален спектакъл. Предложението за нас тримата млади отпадна.

Леда Милева и Лиляна Стефанова

Леда Милева и Лиляна Стефанова

След една година с Павел Матев ни избраха в Управителния съвет на Съюза. Делово и просто, без декора на ЦК, без да присъстваме. Останах негов член до 1989 година.

В оная далечна 1957-а с Леда Милева бяхме безмилостно жестоки една към друга. И несправедливи.
Коя беше оная злосторна сила, която дълбаеше пропаст между нас двете и ни раздели, преди да сме си подали ръка? Как да благодаря на съдбата, която прехвърли красив мост над грозната бездна, за да се преоткрием завинаги? Прегазили превратностите на времето, ние и двете днес носим в себе си богатствата на безценна човешка и творческа близост. Тя е сред най-уважаваните и обичани от мен писатели и общественици. Когато ми подари четвъртия том на избраните си творби „Светлини и сенки“, написа: На Лиляна, с уважение към таланта ѝ и най-добри пожелания. Леда, 24.05.2011 г. Давахме автографи на децата в празничния 24 май.

Годините преобръщаха пластове. Враговете ми станаха приятели, мнозина от приятелите – врагове.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

1 2 3 4Следваща страница

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg