Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Събитията в БГ литeратурата през 2014-а, според Захари Карабашлиев

Писателят Захари Карабашлиев - Събитията в БГ литeратурата през 2014-а, според Захари Карабашлиев

Писателят Захари Карабашлиев

Езикът е този, който говори, а не авторът, гласи постмодерното разбиране за литературата, защото съвременният текст е тъкан от цитати, създадени в хиляди културни огнища… Раждането на читателя трябва да се заплати от „смъртта“ на автора. Авторът е функция на текста, той притежава стила си, но не и смисъла на онова, което е написал.

У нас обаче полето на литературата не се развива по Ролан Барт и Мишел Фуко. И ако сме съвсем актуални – в последните години авторът отново се завръща в отношението към един текст. Авторът определя до голяма степен събитието, в което се превръща неговата книга. Така е при утвърдените ни писатели. За щастие, на българската литературна сцена се появяват и нови текстове, чиято тъкан предизвиква вълнение, сътресение, тласък…, възвишение.

Кои са най-значимите събития в българската литература през годината? „Площад Славейков“ покани някои от професионалните читатели у нас, в чиито ръце попада може да се каже всичко, излязло от печат. Вижте очакванията от новата литературна година на писателят Захари КАРАБАШЛИЕВ, главен редактор на издателство „Сиела“.

За да пишеш добре днес, трябва да си добър читател

Догодина, мисля, ще се чете горе-долу същото, каквото и тази – човечеството не си мени вкусовете за една новогодишна нощ. От обиколколките си миналата година в Америка, а тази година в България, се уверих, че децата както в Калифорния, така и в Карлово четат горе-долу едно и също – Рик Риърдън, Сюзън Колинс, Джордж Мартин, Джон Грийн и т.н. Никога няма да излязат от мода увлекателните, майсторски написани четива. Истината е, че летвата за писателите е вдигната много. Да пишеш добре в днешни дни, означава да познаваш жанровете, да си добър и опитен читател, да работиш върху стила си.

С нетърпение очаквам романа на Деница Дилова, който спечели първия анонимен конкурс на „Сиела“. В момента се редактира усилено, в началото на годината ще е готов. Очаквам продължението на “Кастинг за месия” от Петър Делчев, очаквам нещо и от Деян Попов, Милен Русков обеща, че ще е готов с неговия роман. Ще има продължение и “Сестри Палавееви” на Алек Попов – имах късмета да прочета малко от него и мисля, че ще е едно от най-добрите неща следващата година. Талантливият български писател, живеещ в Щатите, Мирослав Пенков също излиза със своя първи роман в най-престижното американско издателство Farrar, Straus and Firoux – това, което прочетох от книгата, е блестящо по замисъл и изпълнение.

От световните автори на български излиза силен дебютен роман – All the light we cannot see на Антъни Доер – преплитащ съдбите на сляпо френско момиче и млад нацист през Втората световна война. Излиза “Петнайсетте живота на Хари Август” на Клеър Норт, един супер четивен роман, в който героят препуска през редица свои прераждания; излизa “Белканто” на Ан Пачет – един от най-награждаваните англоезични романи отпреди няколко години; “Момичето с часовниковото сърце” на Питър Суансън – жестока кримка; “Призракът” на Майкъл Пънк, приключенски, уестърн-роман, по който в момента се снима филм с Леонардо Ди Каприо и по всичко личи, че този път Оскарът няма как да го подмине. За най-малките – за пръв път на български ще излезе автор-институция на американската детска литература Доктор Сюс (познат с „Гринч); за тийнеджъри, написан от тийнеджърка, идва романът Popular; очакваме продължението на „Сезонът на костите“, както и това на „Ана в рокля от кръв“…

Детската литература е в традиционно добра форма – поддържат я сериите “Дръндьо”, “Тими Провала” и т.н…; юношеската само за 4 години в Щатите показа ръст от 30%, фентъзи цунамито завзема нови и нови територии, а благодарение на “Игра на тронове” стигна и до хора като мен, които никога не бяха посягали към този жанр.

Може би последните няколко години донякъде поизтощиха търсачите на нови и измислени светове и махалото се обърна, като дори мина от фентъзи, през суров реализъм и към почти негативните територии на sick lit* (Джон Грийн).

Еротичните, софт-садо-мазо-порн-нюанси на сивото (Е.Л. Джеймс) ще продължават да вълнуват както отличнички-гимназистки, така и техните преподавателки, още повече, че филмът се задава (в комплект с бич и белезници) през февруари.

„По-сериозната” литература също ще ни донесе нови заглавия през новата 2015-та. Джон Ървинг се очаква с роман до лятото, Джонатан Франзен с нова епична сага с работно заглавие “Чистота”, Умберто Еко с нов роман…

Старите кучета като Стивън Кинг, Джеймс Патерсън и Дейвид Балдачи сигурно също няма да пропуснат 2015-та. Тенденцията обаче е все повече да се търсят силни, вълнуващи нови автори. Идва смяна на поколенията, както при писателите, така и при читателите. Никога не е било по-добро време за дебютни романи.

Нашият пръв анонимен конкурс за български роман стана изключително популярен сред пишещите – получихме над 400 заглавия! Но и критериите вече са много високи. Не е достатъчно просто да пишеш на кирилица и да изливаш вълнения и тегоби – това не интересува никого, а и може да се прави доста по-бързо и лесно във фейсбук. Българският читател сега има достъп до най-доброто от световната литература и не се задоволява с полуфабрикати и литературни недоноси. Изповедални, безжанрови и като цяло безформени “текстове”, доскоро толерирани от критиката, сега са все по-нежелани от читателите. Българските писатели трябва да работят по-отговорно, да търсят добри редактори, да се занимават много повече с текстовете си, защото без добро писане няма добри резултати. А добри резултати се постигат с отлично редактиране. Читателите в България сравняват българските писатели с най-добрите световни образци. Като количество българската литература като че понамалява, но като качество имаме наистина стойностни неща. И има глад за повече такива.

Литературните събития на 2014-а

Между литературните събития на 2014 г. година беше акцията „Чети с мен“  – брилянтна инициатива, която въпреки нелепия начален пиар постигна своето. Можем да направим рекорд в 2015. Защо не? Зависи от нас, четящите.

Събитие беше и Международният литературен фестивал в НДК с акцент скандинавските литератури. Дано организаторите обаче прозрат, че сух и ветровит декември в София е далеч по-непрвилекателен от… края на май, да речем, с цъфнали липи.

„Пътуващите писатели“ беше великолепна инициатива на мецената на литературата Никола Николов от Разград, който пое разноските на петима български писатели да посетят училища и библиотеки в Делиормана, да се срещнат с деца и възрастни, които нямат достъп до това, което се случва в София, до книжарници, нови книги, разговори с писатели… Никола направи това, което очаквам, че ще вдъхнови и други хора на бизнеса в България.

Събитие бяха номинациите на Георги Господинов в двете най-престижни италиански литературни награди; стипендията на ROLEX, която направи възможно за младия писател Мирослав Пенков и неговия ментор класика Майкъл Ондатджи да работят над новия роман на Миро, да пътуват до България и се срещнат с читатели; наградата „Аполинер“ за поезията на Аксиния Михайлова; лекцията на Юлия Кръстева в СУ – това бе като да пиеш вода от лечебен извор; наградата от Европейския Съюз на Милен Русков; отбелязването 100 години от рождението на Павел Вежинов; създаването на Националния център за книгата в НДК. От тях тепърва ще очакваме да работят здраво, защото книгите са най-добрите и евтини български амбасадори по света; наградата на „Хеликон“ беше дадена на един силен роман – “В една и съща нощ” на Христо Карастоянов; връчването на наградата “13 века България” на Васил Георгиев за “Апарат”…

Също така, по някакъв странен начин едно от най-големите литературни събития у нас беше смъртта на великия наш интелектуалец Валери Петров.

Книгите на 2014 г.

Книгите-събития на 2015-а за мен бяха сборникът “Кривата на щастието” на Иво Иванов, стихосбирката “Нощта е действие” на Илиян Любомиров, който превърна поезията си в бестселър, романът “Отвътре” на Радослав Парушев, „Една необикновена съдба“ на Симеон II, който разказа своята версия на това да си роден в царско семейство в погрешното време.

В чужбина литературни събития бяха Джон Грийн с “Вината в нашите звезди”, заради това, че е Джон Грийн, а и поради едноименния филм, “Миниатюристът” на Джеси Бъртън (защото е отлична книга), “Щиглецът” на Дона Тарт (по същата причина), “Не казвай сбогом” на Джилиан Флин (филмът е убиец!), Реза Аслан – авторът на „Зилот“ бе един от най-канените и най-развлекателни писатели в ток-шоутата на Америка…

Подаръците за Коледа

Книгите, които подарявам за Коледа, са „Светът на огън и лед“ на Джордж Р. Р. Мартин, ”Кривата на щастието“ на Иво Иванов, “Абба” на Георги Тошев, “България” на Николай Генов и Румяна Николова, “Нощта е действие” на Илиян Любомиров, “Делнична библия” на Божана Апостолова, “Миниатюристът” на Джеси Бъртън, “Вечерята” на Херман Хох, “Симеон II” и сигурно още няколко книги, за които ще се сетя в последния момент…

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах