Никой не знае колко точно души загиват в онази нощ. В една от най-шокиращите трагедии, които Средиземноморието е виждало, в нощта на 18 април 2015 г., риболовна лодка се сблъсква с кораб между Либия и италианския остров Лампедуза. Загиват най-малко 800 души (според други оценки може би са били повече от 1000) – сирийци, еритрейци, сомалийци, търсещи политическо убежище в Европа. Днес 27-метровата ръждива рибарска лодка, превърнала се в ковчег на стотици бежанци, посреща посетителите на едно от най-важните културни събития в света – Биеналето за съвременно изкуство във Венеция.
Когато се случи трагедията преди четири години, италианският премиер Матео Ренци сравни ситуацията с мигрантите, опитващи се да достигнат Европа, с избиването на босненски мюсюлмани в Сребреница по време на балканския конфликт.
„Преди двайсет години ние и Европа си затворихме очите за Сребреница – каза той. – Днес не е възможно да затворим очите си отново и само да отбелязваме тези събития по-късно.“
Лодката е докарана във Венеция, за да съкруши с мрачно напомняне за трагедията в проект, ръководен от швейцарско-исландския художник Кристоф Бюхел. Идеята му, пояснява британският „Гардиън“, идва по време на негов арт проект в Палермо през 2017 г. Но реалността да се изложи плавателният съд във Венеция е значително по-сложна, отколкото може да си представим.
През 2016-а лодката е откарана в сицилианската военноморска база на Мелили – там телата, все още затворени в трюма, са идентифицирани и извадени. В мащабната операция участват десетки специалисти от цял свят. По-късно тунизийският капитан на лодката Мохамед Али Малек е признат за виновен за убийство.
Появяват се различни предложения за това какво да се направи със съда. В крайна сметка италианските власти го отдават на 29 април за проекта „Наш кораб“ на Бюхел, градския съвет на сицилианския град Аугуста и други. Първият пристан е Венеция – за Биеналето. Планът е проектът да остане дългосрочна „градина на паметта“ в Аугуста.
Самият Бюхел отказва да дава интервюта, но сътрудникът му, кураторката Мария Киара ди Трапани, описва процеса по навигирането сред италианските власти.
„Никой не беше официален собственик на лодката – посочва тя. – Правителството я възстанови, но официално Министерството на отбраната не беше собственик, а я държеше под опека. По закон останките от корабокрушения в Италия следва да се унищожават. Тогава миналия петък, денят, в който тръгна от Сицилия за Венеция, се оказа, че лодката никога не е била декларирана като италиански предмет – и митническите служители във Венеция не могат да я приемат, освен ако не е италианска.“
Ди Трапани се изправя срещу всички тези бюрократични пречки с „откриване на добри хора от различни части на властта от другата страна на телефонната линия“.
Процесът е засегнат и от друга трагична загуба – смъртта на ключов сицилиански политик, който помага на проекта. Себастиано Туса е бил, преди да загине в самолетната катастрофа на „Етиопските авиолинии“ на 10 март, регионален съветник по културното наследство на Сицилия и уважаван археолог.
„Неговото последно обаждане и подпис на документ преди да се качи на самолета бяха във връзка с позволението лодката да се премести“, казва ди Трапани.
Остава да се види какъв ще е ефектът на призрачната лодка върху посетителите на Биеналето – най-известното международно събитие в света на изкуството. Неговото откриване е на 11 май, като ще продължи до ноември.
Биеналето идва на фона на продължаващото напрежение около политическите и хуманитарните отговори на проблемите с мигрантската криза.
В Италия крайнодесният вътрешен министър Матео Салвини провежда спорна политика по затваряне на пристанищата за мигранти и е обвиняван в разпалване на враждебност с ксенофобската си реторика.
„Живеем в трагичен момент без спомени – казва ди Трапани. – Всички ние гледаме новините и те ни изглеждат толкова далечни. Някой си е мъртъв в морето, просто сменяме канала.“
Физическото присъствие на лодката, усеща тя, може да помогне това да се промени. Надеждите на ди Трапани са, че гостите на Биеналето „ще питаят уважение към плавателния съд и ще го съзерцават в мълчание – просто две минути тишина и размишление“.
Ако не минава и ден, без да ни отворите...
Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение