Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Локарно: България осмяна във филма „Слава“

Източноевропейското кино е несравнимо, когато става дума за изобличаване на социалната дистанция, която демократичната фасада не може да прикрие. Забележителен филм

Стефан Денолюбов в образа на железничаря във филма „Слава“ - Цанко е наказан от системата, въпреки че връща сак с пари, намерен на релсите. - Локарно: България осмяна във филма „Слава“

Стефан Денолюбов в образа на железничаря във филма „Слава“ - Цанко е наказан от системата, въпреки че връща сак с пари, намерен на релсите.

69-ият филмов фестивал в Локарно, Швейцария. Почти социологически сюжет: как да представим социалната дистанция, сегрегациите? Данните за жизнения стандарт, за образованието и за здравеопазването достатъчни ли са? И дали показват арогантността, глупостта, липсата на правосъдие? Формите на отхвърляне са толкова разнообразни и фини… Когато някоя политическа сила иска да се престори на ангел, тя най-често се превръща в звяр, тъй като силите обикновено са инструменти на принуда и потисничество.

Политиката, тази грозна игра

Двама български кинотворци, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, представиха в Локарно филма „Слава“ и откриха, че публиката е покорена от внушението на притчата им. Историята запазва комичен тон, но в нея ясно доловим е и трагизмът на всекидневната идиотщина. Цанко Петров (Стефан Денолюбов), железничар, живеещ със зайците си, открива сак с банкноти на релсите, които поддържа. От гледна точка на колегите си той е най-големият идиот в държавата, защото съобщава на полицията. Служителите на транспортния министър предлагат на бедния човечец награждаване с медал пред камерите и искат да устроят забавление от това, без да знаят, че Цанко заеква. Следват просташки и унизителни шегички, а Юлия Стайкова (Маргита Гошева), шеф на връзките с обществеността на министерството, разкрива целия си цинизъм, преструвайки се, че не осъзнава колко привързан е Цанко към своя съвсем обикновен ръчен часовник.

Поведението на министерството към Цанко, който не е искал нищо, е нелепо, грозно и брутално. Жестокият цинизъм, на който той е подложен, показва поведението на цялото съсловие, въплъщавано от Юлия Стайкова, в диаболична поредица постъпки, диктувани от корупцията и безотговорността на политиците.

Америка за България

Социална география на дистанцията

Социалните изследователи могат да се отдадат на професионалната си страст: целият филм маркира конструирането на дистанция между властта и хората. Тук мобилният телефон е страховит инструмент. Ефектът му е като този на лупата върху мравуняк: политическият макрокосмос превръща микрокосмоса на отделния човек в своя плячка. Тук има и опит от страна на един разследващ журналист да възстанови истината, а с това – да изкупи и себе си. Но корупцията е гангрената на тази система. В момента, в който Юлия Стайкова научава, че ще стане майка след дълги опити за асистирано майчинство, железничарят умира, сготвен на бавен огън, а достойнството му е отнето – като последно доказателство за политическия абсурд, който авторите на филма изобличават в страната си. През това време обикновените хора също се занимават с измами, защото всеки го прави.

Този забавен, отстранен, често весел и спасен от изпадането в мизерии филм можеше да бъде заснет от Бъстър Кийтън. От медицината можем да заемем метафората за скалпел, за да кажем, че с малки удари филмът надвива тази диаболична псевдодемокрация. Часовникът, марка „Слава“, на Цанко, е много по-ценен за него от отровната награда, получена от ръцете на министъра. В действителност какво е железничарят без уреда, с който измерва времето?

Демокрацията в Източна Европа е повредена като изоставащ часовник. В Швейцария, страна на точните часовници, притчата звучи съвсем уместно.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3