Локарно: България осмяна във филма „Слава“

Източноевропейското кино е несравнимо, когато става дума за изобличаване на социалната дистанция, която демократичната фасада не може да прикрие. Забележителен филм

Стефан Денолюбов в образа на железничаря във филма „Слава“ - Цанко е наказан от системата, въпреки че връща сак с пари, намерен на релсите. - Локарно: България осмяна във филма „Слава“

Стефан Денолюбов в образа на железничаря във филма „Слава“ - Цанко е наказан от системата, въпреки че връща сак с пари, намерен на релсите.

69-ият филмов фестивал в Локарно, Швейцария. Почти социологически сюжет: как да представим социалната дистанция, сегрегациите? Данните за жизнения стандарт, за образованието и за здравеопазването достатъчни ли са? И дали показват арогантността, глупостта, липсата на правосъдие? Формите на отхвърляне са толкова разнообразни и фини… Когато някоя политическа сила иска да се престори на ангел, тя най-често се превръща в звяр, тъй като силите обикновено са инструменти на принуда и потисничество.

Политиката, тази грозна игра

Двама български кинотворци, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, представиха в Локарно филма „Слава“ и откриха, че публиката е покорена от внушението на притчата им. Историята запазва комичен тон, но в нея ясно доловим е и трагизмът на всекидневната идиотщина. Цанко Петров (Стефан Денолюбов), железничар, живеещ със зайците си, открива сак с банкноти на релсите, които поддържа. От гледна точка на колегите си той е най-големият идиот в държавата, защото съобщава на полицията. Служителите на транспортния министър предлагат на бедния човечец награждаване с медал пред камерите и искат да устроят забавление от това, без да знаят, че Цанко заеква. Следват просташки и унизителни шегички, а Юлия Стайкова (Маргита Гошева), шеф на връзките с обществеността на министерството, разкрива целия си цинизъм, преструвайки се, че не осъзнава колко привързан е Цанко към своя съвсем обикновен ръчен часовник.

Поведението на министерството към Цанко, който не е искал нищо, е нелепо, грозно и брутално. Жестокият цинизъм, на който той е подложен, показва поведението на цялото съсловие, въплъщавано от Юлия Стайкова, в диаболична поредица постъпки, диктувани от корупцията и безотговорността на политиците.

Социална география на дистанцията

Социалните изследователи могат да се отдадат на професионалната си страст: целият филм маркира конструирането на дистанция между властта и хората. Тук мобилният телефон е страховит инструмент. Ефектът му е като този на лупата върху мравуняк: политическият макрокосмос превръща микрокосмоса на отделния човек в своя плячка. Тук има и опит от страна на един разследващ журналист да възстанови истината, а с това – да изкупи и себе си. Но корупцията е гангрената на тази система. В момента, в който Юлия Стайкова научава, че ще стане майка след дълги опити за асистирано майчинство, железничарят умира, сготвен на бавен огън, а достойнството му е отнето – като последно доказателство за политическия абсурд, който авторите на филма изобличават в страната си. През това време обикновените хора също се занимават с измами, защото всеки го прави.

Този забавен, отстранен, често весел и спасен от изпадането в мизерии филм можеше да бъде заснет от Бъстър Кийтън. От медицината можем да заемем метафората за скалпел, за да кажем, че с малки удари филмът надвива тази диаболична псевдодемокрация. Часовникът, марка „Слава“, на Цанко, е много по-ценен за него от отровната награда, получена от ръцете на министъра. В действителност какво е железничарят без уреда, с който измерва времето?

Демокрацията в Източна Европа е повредена като изоставащ часовник. В Швейцария, страна на точните часовници, притчата звучи съвсем уместно.

Bookshop 300×250 2

ДС