Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Лола Монтескьо: Държавата отдавна е свършила, така че да обичаме кризата – тя си е наша

Една жена, един касетофон, една камера. Една жена на ръба на нервна криза. Една жена в разцвета на силите си – това е Капка Тодорова

„Има надежда. Остава само да променим граматиката и да забраним пасивния залог – и всичко ще  е наред. Защото той позволява да прехвърляме вината върху неизвестен извършител. „Българският народ беше съсипан и корумпиран“. Ама от кого, де?“, пита Капка Тодорова. Снимки: Личен архив - Лола Монтескьо: Държавата отдавна е свършила, така че да обичаме кризата – тя си е наша

„Има надежда. Остава само да променим граматиката и да забраним пасивния залог – и всичко ще е наред. Защото той позволява да прехвърляме вината върху неизвестен извършител. „Българският народ беше съсипан и корумпиран“. Ама от кого, де?“, пита Капка Тодорова. Снимки: Личен архив

Тези дни една шантава корица усилено обикаля социалните мрежи и край нея неистово се споделят абсурдно смешни откъси. Я, това била Лола Монтескьо, ами че ние отлично я познаваме – дългогодишното алтерего на журналистката Капка Тодорова, палачът на изконни български ценности и месомелачка за обществени стереотипи и всемирна глупост. Да, Лола вече е и на книга, нейната „Секс, мусака и революции“ е на пазара от 15 септември, а ние си говорим с писателката ѝ в сянка през около 1800 километра разстояние.

В неделя вечерта Капка Тодорова е в новия си дом в Берлин, тъкмо се прибира от Северен Рейн-Вестфалия, където през уикендите води университетски семинари. Сяда на чаша вино пред Фейсбук и разговорът потича, лъкатушейки от фейлетоните на Лола, революциите и самозабравата в социалните мрежи, малко за д-р Енчев и „Биг Брадър“, минава през ужасно смешните вицове от 8-годишния ѝ син Виктор и се стига до мрачни теми като българската журналистика, kleta majka balgaria, желанието на хората да чуват онова, което искат, а не действителността, пасивния залог – причина за лошия начин на живот, и, разбира се, държавата – вечно бореща се с кризата и вечно гонеща поредните реформи.

И така, представяме ви Капка Тодорова – „една жена, един касетофон, една камера. Една жена на ръба на нервна криза. Една жена в разцвета на силите си“, както я описва Лола Монтескьо.

– Лола, смях се с глас на книгата ти, страхотна е! Има ли рецепта за добър фейлетон?

– Рецепта? Затрудних се. Имам една, която спазвам винаги и върши работа – фейлетонът, както и всяко написано нещо с претенцията да е художествен или информационен текст, трябва да има начало и край. Между началото и края трябва да има водеща нишка. Тънка червена линия. И най-важното е да има какво да кажеш, все пак.

– А балансът между сериозните теми и стереотипи, които осмиваш, и остроумието, с което го правиш – лесно ли става ри теб или е предмет на размишления, подготовка, анализи?

– Пиша фейлетона в петък. През седмицата преди това чета всичко, което се случва в политиката, ако ще пиша политически фейлетон. Или запаметявам разни случки от ежедневието ми, ако ще е женски. Понякога събитията сами ме връхлитат. Например празнуването на детски рожден ден води до фейлетон със заглавие „Как да оцелеем при атомен взрив и детски рожден ден“. Но при цялото планиране, когато започна да пиша, фейлетонът си поема по свой път. Сядам да пиша за жени на ръба на нервна криза, а излиза нещо за Бойко Борисов.

– Като спомена премиера – какво е общото между него, Джордж Клуни и Брад Пит, освен че и тримата често срещат Лола?

– Обичат ги всички женички. Иначе сериозно – нищо общо няма, освен че и тримата са проекция за сексуалните фантазии на жени на ами… определена възраст.

– „Секс, мусака и революции“ излезе само преди няколко дни – имаш ли вече отзиви от читатели?

– Разпродава се. Харесват я. Смеят се. Четат я и мъже, и жени, но предполагам, че не една жена се вижда в тази книга и ѝ олеква. Поне на мен ми олекваше като ги пишех тези фейлетони.

– Явно е подходяща за широк кръг хора – но има ли някого, на когото никак не би я препоръчала?

– Тази книга не е за хора без чувство за хумор, глупави, грозни и с наднормено тегло. (Искам да кажа, че всеки, който я чете, е красив, умен и строен.)

– Тежка артилерия… Какво, мислиш, би станало, ако Лола влезе в „Биг Брадър“ при това положение?

– Не мисля, че Лола би влязала в „Биг Брадър“. 24 часа сарказъм не може да поеме дори д-р Енчев.

– Каза, че ти олеква като пишеш фейлетоните – има ли някой от книгата, който ти е особено присърце?

– Всъщност аз одобрявам малко от фейлетоните си. Понякога, когато ги чета година по-късно, се плесвам по челото и си казвам: ооо, защо така, можеше много по-добре… А понякога съм доволна. Харесвам си „Търси се българин за обичане“, макар че бих могла да го напиша по-добре.

– А би ли го направила – да пренапишеш някой фейлетон?

– Ако имах време – да. За книгата редактирах и стегнах по-голямата част. Но ми се ще да имам примерно 12 месеца, в които единственото ми задължение да е сутрин да ставам, да си правя кафе с мляко, да сядам на бюрото си пред прозорец с изглед към Алпите и да бродирам детайлите по фейлетоните.

– В един от текстовете се иронизира стремежа на някои жени към перфектност във всеки аспект, персонажът се превръща в същинска Жена котка, с лекота разкъсваща се между задълженията на бизнесдама, домакиня, майка, съпруга и мацка. Как всъщност протича един ден на Капка Тодорова?

– Горе-долу така, но завършва с поне един провал. Примерно вместо полезна вечеря, има пържени картофи. Най-голямото падение бе, когато детето ми поиска да яде нещо топло точно в момента, в който взимах интервю. Направих му пуканки. Но иначе готвя и следя да си изяжда зеленчуците, нека читателите са спокойни.

Може би тук е мястото да призова обществото и работодателите да дадат повече шансове на работещите майки, защото те могат невъзможното. Примерно, аз съм успявала дори да бъда на две места едновременно, да ме прощават законите на физиката. Пишех дописки на компютъра у дома и пазех децата от детската градина на сина ми в музея на 300 метра от нас. Изчаквах да ги настанят пред някоя картина, спринтирах до компютъра, предавах текст и се връщах обратно, за да ги заведа до следващата картина и следващите обяснения какво има на нея.

Сега си представете за миг, че светът се управлява от жени с подобни възможности?

– Някои от фейлетоните ти иронизират лошите майки. Какъв е идеалният родител, постижим ли е изобщо в днешния свят?

– Идеалният родител е като идеалното дете. Има ли го? Дете, което спи по 12 часа нощем още от раждането, мие си зъбите без напомняне, оправя си стаята и предпочита да решава уравнения, вместо да разцъква някакви игрички. Въпросът е какво е идеално – това, което работи безотказно или това, което ни изпълва с любов, пък дори и да не е точно по калъпа на книгите със съвети за идеални родители и идеални деца.

Въпросът е какво е идеално – това, което работи безотказно или това, което ни изпълва с любов, казва Капка Тодорова.

Въпросът е какво е идеално – това, което работи безотказно или това, което ни изпълва с любов, казва Капка Тодорова на въпрос има ли идеален родител. На снимката – със сина си Виктор и с едно лале

– Разкажи ми за сина си, как се казва, на колко е, какво обича?

– Виктор, на 8 години е и обича лего, „Звездни войни“ и „Майнкрафт“. Тренира хокей и свири на китара. (Добре де, влача го насила на хокей и почти не успявам да го накарам да се упражнява на китара.)

– Лего и „Майнкрафт“ са много креативни занимания. Виждаш ли нещо от своето богато въображение у него?

– Виктор е човек, който и на сън може да разказва вицове. Посреща живота с чувство за хумор, макар че е и много, много чувствителен. Но се пали повече по математиката, отколкото по литературата. А е билингви и му се отдава боравенето с езика. Абе вундеркинд!

1 2 3Следваща страница

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90