Лола Монтескьо: Държавата отдавна е свършила, така че да обичаме кризата – тя си е наша

Хората, които са превърнати в емблема на журналистиката у нас, аз даже не ги познавам. Не съм ги виждала на терен. Не съм им чела интервютата , разследванията, не съм ги чувала да си свалят записите от касетофоните под тотален стрес… Това е от една страна. От друга… Журналистиката у нас е същата като учителската професия, а и лекарската. Има добри учители и добри лекари, ама е пълно с неграмотни деца и сме сред най-ранно умиращите европейци…

Как в едно общество, в което нищо не е наред, медиите да са наред? И тук ще цитирам съученика си Илиян Хафузов от СМГ, много интересон наблюдение направи веднъж. Едно време имахме два вестника и една телевизия. И всички знаехме кое е лъжа и откъде да научим истината. Макар че информация се намираше толкова трудно. А днес информация ни залива отвсякъде, а всички се чувстват лъгани и предпочитат да посягат към най-невероятни източници, само и само за да чуят онова, което искат, а не онова, което е в действителност.

„Хората, които са превърнати в емблема на журналистиката у нас, аз даже не ги познавам.“

Иначе, по въпроса за медиите мога само да кажа, че без действаща съдебна система и прокуратура, няма да има медии „като на Запад“. Щом е възможно един човек да държи рапзространението и един рекламата, така ще е.

– Какво според теб кара хората в България да търсят да чуват онова, което искат, а не действителността? В Германия, на Запад като цяло, предполагам, че не е така. Същият този жертвен комплекс, за който спомена по-рано?

– Бих стоварила вината за това върху социализма и образователната система от една страна и върху българската граматика от друга. Образованието ни доскоро беше доста азиатско – един авторитет те кара да учиш неща наизуст, не се стимулира критичното мислене. Така беше и в университета, освен ако не попаднеш на точните учители и професори. Мисля, че това се променя през последните години обаче. Така че има надежда. Остава само да променим и граматиката и да забраним и пасивния залог, и всичко ще е наред. Защото той позволява да прехвърляме вината върху неизвестен извършител. „Българският народ беше съсипан и корумпиран“. Ама от кого, де?

– Последният фейлетон в „Секс, мусака и революции“ завършва с това, че щом кризата свърши и реформите приключат, то логично ще дойде и краят на държавата. Да се тревожим ли или кризата тепърва започва?

– А, тя държавата отдавна е свършила май. Така че ни остават само кризата и реформите – нека да ги обичаме, те са наши!

– Имам един въпрос за финал – как Лола Монтескьо би описала Капка Тодорова с три изречения?

– Една жена, един касетофон, една камера. Една жена на ръба на нервна криза. Една жена в разцвета на силите си.