Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Лолита или триумфът на свободата

Красотата на романа расте с времето - така, както и съмненията дали днес, 60 години след първото му издание, би бил публикуван

Лолита на Стенли Кубрик във филма му от 1962 г. В ролята - Сю Лион. - Лолита или триумфът на свободата

Лолита на Стенли Кубрик във филма му от 1962 г. В ролята - Сю Лион.

„Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа“. С тези магически думи Набоков навлиза в света на „Лолита“, един от най-смущаващите и завладяващите романи в световната класическа литература. Роман, чиято красота расте с времето – така, както и съмненията дали днес, 60 години след първото му издание, романът би бил публикуван. Какво би загубила литературата, ако „Лолита“ не бе видяла бял свят?

Според някои писатели, мислители и критици, днес творбата трудно би била публикувана, пише „Ел Паис“. Дори и класическата й стойност едва ли би била достатъчна, за да я отпечатат, обяснява поетът Гонсалес Иглесиас – „защото враговете на свободата днес са много и са твърде силни. В дългата борба между свободата и пуританизма, „Лолита“ е на страната на свободата“.

Според философа Мануел Крус романът „показва, че привидността на свободата и на сексуалната и любовна толерантност, в която живеем, е всъщност замяна на старите видими табута с други нови и невидими“.

„Набоков – посочва писателката Марта Санс – приканва към размисъл върху значението на неприличното и на собственото ни лицемерие“.

Отвъд страстта, отвъд любовта, завладян от обсесия и болка, героят на романа, писател, прави публичен „греха“ си да обича и желае младо момиче чрез изкуството на писането, като създава – както написа Марио Варгас Льоса през 1987 г. – едно от „най-изтънчените и сложни литературни творения на нашето време“.

Отхвърлен от четири издателства, романът е публикуван от Olympia Press, малко парижко издателство, специализирано в еротични творби, на 15 септември 1955 г. Три години по-късно книгата излиза и в САЩ.

„Лолита“ сякаш се ражда прокълната, Набоков (1899-1977) един ден хвърля ръкописа в огъня и романът е спасен по чудо от съпругата му Вера. По-късно, вече в книжарниците, книгата поражда лавина от скандали и обвинения като предизвикателство срещу табутата и като огледало на обществото, разкриващо тъмните му страсти. Популярността на „Лолита“ се увеличава, когато Стенли Кубрик застава зад него с филма си през 1962 г. по сценарий на самия писател.

„Скандалът стига до там, че се питат кое по-непристойно и неморално – привличането към „малката нимфа“ или извършването на убийство. Повдига се въпросът кое е по-неморално – да вършиш такива деяния или да ги разказваш с цялата наслада, която изпитваш от тях“, обяснява Марта Санс.

Набоков не е бил доволен от популярността и някои от интерпретациите на романа му. В интервю пред френската телевизия, той казва:

„Извън маниакалния поглед на Хумберт (писателя-герой на романа) не съществува нимфетка, нимфетката се явява единствено в обсесията, която разрушава Хумберт. Това е същественият аспект на една особена книга, която бе опошлявена от изкуствена популярност“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах