Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Лорка – гениален непохватен лудетина

122 години от рождението на Федерико Гарсия Лорка

Федерико Гарсия Лорка е може би най-значимият поет в испанската литература, част от плеядата големи творци в световната съкровищница на словото. - Лорка – гениален непохватен лудетина

Федерико Гарсия Лорка е може би най-значимият поет в испанската литература, част от плеядата големи творци в световната съкровищница на словото.

Лорка е роден на 5 юни 1898 г. в една от най-нещастните за Испания години. САЩ печели войната и испанската империя се свива, лишавайки се от Куба, Филипините и Пуерто Рико. Може би затова Федерико Гарсия Лорка често отбелязва, че е роден по-късно – през 1900 г.

В детството си Лорка бил много непохватен. Проходил късно, чак към четвъртата си година, и куцал, защото единият му крак бил по-къс от другия. По тази причина не обичал спорта и свикнал да живее повече чрез въображението си, отколкото в игрите с приятели.

През 1919 г. в една от испанските войни на територията на Мароко, Федерико трябвало да отиде на бойното поле. Спасило го същото това куцане, което отровило детството му. Самият той бил противник на войните, избягвал да взима отношение по въпросите на политиката, не обичал конфликтите. По време на масовите стълкновения между студенти и полиция през февруари 1919 г. той се затворил у дома и не излизал изобщо в продължение на 2 седмици. Само един негов приятел минавал от време на време под прозореца му, за да го осведоми за развитието на събитията.

По това време Лорка живеел в „Студентската резиденция” в Мадрид, която се смятала за център на свободомислието. Но либералните настроения сред студентите нямали нищо общо с дисциплината, налагана от директора Алберто Хименес Фрод. Едно от най-строгите му изисквания било спазването на абсолютна чистота. Федерико бил доста разсеян, налагало му се да проявява допълнителна предпазливост, за да не допусне разсеяността му да го подведе. Един ден случайно изхвърлил фаса си на пода, точно когато директорът бил наоколо. Без да каже и дума Хименес Фрод вдигнал остатъка от цигарата и го хвърлил в кошчето. Никога повече през живота си Лорка не допуснал подобна грешка.

В мадридския колеж Федерико печели двама приятели до живот – Луис Бунюел и Салвадор Дали, негови състуденти. Сприятелява се и с Грегорио Мартинес Сиера, директор на мадридския театър „Еслава”. По негова покана пише и първата си пиеса – „El maleficio de la mariposa“, драма в стихове за любовта между хлебарка и пеперуда. Сюрреализмът вече е негово верую.

Федерико и приятелите му ходят редовно в кафене „Аламеда” – масата под стълбите става тяхното запазено място. Всяка вечер компанията, събрала личности, които един ден ще станат едни от най-значимите в културата на Европа, се събира там. Четат стихове, спорят, хрумват им лудории. Една вечер точно там те измислят забавна мистификация, влязла в историята. Създават апокрифния поет Исидор Капдепон. Мишената на тази измислица били испанските издателства, които пускали стихосбирки, пълни с досадна риторика и високопарни брътвежи. Капдепон почва да пише подобни стихове. Повечето от тях съчинява Лорка. Стихотворенията са в стилистиката на старомодния литературен вкус. Приятелите разпращат тези напудрени оди и сълзливи елегии до всички редакции на литературни списания. Без да усетят измамата, издателите с готовност отпечатват произведенията на Капдепон. Той става известен и е предложен за членство в Кралската академия. По-късно мистификацията била разкрита.

През 1927 г. Салвадор Дали и Лорка замислят да създадат опера „с голяма оригиналност”. Дори написват заедно няколко страници и кръщават произведението „Etre Dieu”. То остава незавършено, докато през 1972 г. Дали не се връща към него. Той пише ново либрето по музика на френския композитор Игор Вакевич. През 1974 г. „операта” е записана с участието на Дали, който просто произнася дълги монолози.

Салвадор Дали често употребявал думичката putrefacto („гнилоч”), дори злоупотребявал с нея. Твърдял, че я е измислил. Всъщност понятието е измислено от Лорка още в кафене „Алмеда”, за да обозначи с него всичко, което изглежда остаряло, буржоазно, отблъскващо и фалшиво. Но именно Салвадор Дали превръща това понятие в символ на мрачния си гений.

През 1931 г. студенти от факултета по философия и словесност в Мадрид създават пътуващия театър „Ла Барака”, с който възнамеряват да просвещават бедните слоеве от населението. Федерико става негов директор. Трупата се състояла от съвсем млади студенти, които можели да играят само по време на летните си ваканции. Националистическите сили в Испания ненавиждали театъра, който просъществувал в продължение на 5 години и обиколил почти цяла Испания.

По време на гастролите на „Ла Барака” в испанската провинция се случвали множество куриозни, смешни, а понякога и опасни ситуации. В едно от малките градчета десни консерватори почти завзели сцената и едва не смазали Федерико, който стоял там, покрит с тъмно покривало в ролята на Сянката от пиеса на Калдерон. Но точно това го спасява – нападателите, виждайки пред себе си силует с тъмно наметало и качулка, помислили, че се сблъскват със свещеник, който им крещи да се махат. Послушали го заради авторитета му на духовно лице.

През целия си живот Федерико Гарсия Лорка носи тайна, която остава неразкрита дълго след смъртта му. Чак през 80-е години на ХХ век изследователите започват да говорят за неговата хомосексуалност. Партньорът му от последните години от живота му е испанският журналист и критик Хуан Рамирес де Лукас. Двамата се срещат в Мадрид през 1934 или 1935 г. По това време Рамирес де Лукас е съвсем млад. Той и Лорка решават да заминат за Мексико, но по закон младежът трябвало да получи разрешение от семейството си. Родителите му са консервативни и му забраняват. Гарсия Лорка заминава за Гранада в опит да се скрие от националистите. Няколко дни след заминаването му започва Гражданската война. През 1936 г. Лорка е арестуван и разстрелян. Смята се, че една от причините за разстрела са и слуховете за неговата хомосексуалност.

Лорка е още жив и е само на 33, когато кметството на градчето Фуенте Вакероса преименува улицата, където поетът живее в ранното си детство, на „Федерико Гарсия Лорка”.

In memoriam
Федерико Гарсия ЛОРКА

Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев

Мила тополо,
мила тополо,
ти си цяла
от злато.
Вчера трептеше зелена,
лудо зелена
като на приказни птици
перата.
Днес повалена
лежиш под небето горещо,
както аз под небето
на мисълта си червена.
Благоуханието омайно
и нежно на ствола
пак ще спохожда сърцето
смирено.
Груба прамайко
на лъките зелени!
Ето ни двама
с теб позлатени!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg