Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

„Лошите ти навици може да те убият, но добрите няма да те спасят“

Мартин Скорсезе и Фран Лебовиц в откровен разговор за Ню Йорк, представен под формата на сериал за „Нетфликс“ (видео)

Мартин Скорсезе и Фран Лебовиц. Снимка: „Нетфликс“ - „Лошите ти навици може да те убият, но добрите няма да те спасят“

Мартин Скорсезе и Фран Лебовиц. Снимка: „Нетфликс“

Изкуството на разговора и хумора е в основата на новия документален сериал „Pretend It’s a City“ на Мартин Скорсезе. Продукцията, в която режисьорът прекарва времето си в разговори с прочутата интелектуалка Фран Лебовиц, тръгна на 8 януари по „Нетфликс“ и омагьоса зрителите. В специализирания сайт „Rotten Tomatoes“ сериалът има 87% одобрение от критиците и 79% от публиката.

Фран Лебовиц има култов статут в Америка, най-вече заради хумористичните си коментари върху начина на живот на съвременния нюйоркчанин.

„Pretend It’s a City“ идва десет години след премиерата на документалния филм „Публично говорене“, отново посветен на Лебовиц. Фокус на продукцията тогава бе изчезващата порода нюйоркски знаменитости, както и портрет на самия град. Лебовиц разсъждаваше над многото си хобита, върху упорития си отказ да използва нови технологии, любовта си към добрите разговори и пристрастеността си към цигарите. Новият сериал може да се разглежда като продължение на този филм.

В седемте епизода Скорсезе и Лебовиц отново са главните герои, но темите са малко по-различни – пари, здраве, книги – които се обсъждат с лек тон и свеж хумор. Скорсезе участва предимно зад камера, но се появява и пред нея, за да се посмеят заедно с Фран или за да добави някой коментар.

„Хората непрекъснато ми се ядосват, защото имам мнение за всичко“, казва Лебовиц в трейлъра.

И още духовити реплики от краткото видео към сериала:

„На Далай Лама му трябва само един път да пътува с метрото в Ню Йорк, за да се превърне в лунатик, в беснеещ човек“.

„Аз съм единственият човек в Ню Йорк, който живее толкова дълго време в града и все още не е взел нито едно правилно решение, когато става дума за недвижимо имущество“.

На въпрос на Скорсезе дали оплакването е в състояние да промени реалността, Лейбовиц отговаря отрицателно. „Но все пак аз съм млада жена“, допълва тя през смях.

Скорсезе обича персонажите си и още повече обича да ги оставя да разкриват същността си с жестове и похватите на речта, пише Наоми Фрай в „Нюйоркър“. Това става ясно и в художествените му филми, запомнящи са монолозите на Травис Бъкъл (Робърт де Ниро) в „Шофьор на такси“, на Хенри Хил (Рей Лиота) в „Добри момчета“ и на Джордан Белфорт (Леонардо ди Каприо) във „Вълкът от Уолстрийт“.

Лебовиц се нуждае от много пространство за целта, всеки, който дори малко я познава, знае. А в последните 40 години работата ѝ се изразява в това да бъде Фран Лебовиц – кисела, волева, брилянтна личност, готова да даде саркастичното си мнение за всеки и всичко. Дъщеря на родители евреи, Лебовиц израства в Ню Джърси. Изключват я от гимназията – не само поради лош успех, директорът намира, че влияе негативно на съучениците си (за пример дава парти за Хелоуин, на което отишла облечена като Фидел Кастро). Около 1970 г. се премества в Ню Йорк и започва да поддържа колонка в списанието на Анди Уорхол „Интервю“. Има издадени сборници с есета – „Metropolitan Life“ (1978) и „Social Studies“ (1981), в които излага впечатленията си от съвременния градски живот. През 1994 г. излиза детската ѝ книжка „Mr. Chas and Lisa Sue Meet the Pandas“.

В последните години Лебовиц е изправена пред „писателска блокада“, както самата тя нарича състоянието си. Това я принуждава да се преориентира от автор в гост коментатор, който припечелва хляба си с ангажименти, включващи говорене.

„Това е чудесна работа, ако може да намерите такава, а доколкото съм запозната, засега само Лебовиц е успяла – обяснява Фран. – Бивши президенти са опитвали да изкарват пари на сцената на лекционното изкуство, но все пак е трябвало да бъдат първо президенти.“

„Да се отличавам е моята професия, да съдя някого или нещо е моя професия“, казва Лебовиц на Скорсезе във втория епизод.

Скорсезе я показва като почитател на категоричните максими.

„Лошите ти навици може да те убият, но добрите няма да те спасят“, казва тя за здравето.

Има само два типа хора на света – първите, които си мислят, че има нещо такова като „достатъчно пари“ и вторите, които имат пари“, разсъждава за благосъстоянието.

И докато самоувереността на Лебовиц е най-привлекателното ѝ качество според някои, за други това е отегчително.

„Лебовиц, писател, чиито книги са публикувани през 1978-а и 1981 г., непрекъснато се завръща към темата как Ню Йорк не е това, което е бил в миналото – пише Даниел Дадарио във „Варайъти“. – Тази сравнително простичка гледна точка е изказана с провокативен тон, наситен с инсинуации, че Лебовиц е последната инстанция за истината, а това говори за нейната непопулярност. На темите, по които разсъждава, често им липсва авторитът, коюто нейният апокалиптичен тон иска да им придаде: например поведението на хората в киното или трудностите при намирането на добър апартамент.

„Pretend It’s a City” се гледа бързо, но това не е комплимент, отбелязва критикът. Целта на всичко, което казва Лебовиц, е единствено да провокира и нищо повече, а след време това започва да се повтаря до втръсване, обобщава Дадарио.

Фран Лебовиц е интелектуалец, не е комедиант, нито експерт по дадена тема, отбелязва Даниъл Фийнбърг в „Холивуд Рипортър“. Тя не поддържа нито Туитър акаунт, нито подкаст и това е нещо, което едва ли ще имаме в обществото ни в бъдеще.

„Тя вече е реликва в инатливите си навици, независимо дали става дума за отказа ѝ да има телефон или за нейната отдаденост на тютюнопушенето (в една от историите си разказва как Леонардо ди Каприо ѝ подарил електронна цигара) и е цяло чудо, че все още е сред нас – пише Фийнбърг. – Сериалът предизвиква и меланхолия, предвид че част от него е заснета в Ню Йорк, дни преди обявяването на принудителния локдаун в града. Този свят ѝ позволява да се слива с тълпата, свят на публични събития, гала театрални премиери, претъпкани партита на манхатънския елит – свят, който вече не съществува.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах