Лошо ѝ е от възторг

Кой е „най-хубавият сред прекрасните филми“, създадени в последно време у нас, сподели Татяна Лолова пред медиите в навечерието на „Киномания“. Артистката бе сред официалните гости на пресконференцията, на която бе обявена програмата на фестивала. Той започва на 16 ноември, а Татяна Лолова ще видим във филма „Лили Рибката“* на режисьора Ясен Григоров. Лолова настоя филмът да не бъде наричан „детски“, а „семеен“, за да го гледат заедно с децата и техните майки, бащи, баби, дядовци, лели и чичовци.

Актрисата изнесе близо 15-минутен монолог във възхвала на българското кино. Предлагаме ви избрани части от него.

„Лили Рибката“, в който играя аз, е най-светлият, най-ведрият, най-хубавият филм, който ще видите. Да кажа, че филм, в който участвам аз, не е най-прекрасният, просто ще говори зле за състоянието на мозъка ми. Но той е най-хубав сред прекрасните филми, което имах възможност тази година да видя – съжалявам, че не бяхме всички заедно на „Златната роза“. Трябва да ви кажа, че българското кино е в такъв възход, че на мен ми стана лошо от възторг. Мъчно ми е, че майка ми избърза да ме роди толкова отдавна, че не започвам сега, за да мога да се влея в тази прекрасна вълна.

„Да кажа, че филм, в който участвам аз, не е най-прекрасният, просто ще говори зле за състоянието на мозъка ми.“

Благодаря на Ясен Григоров, който си мислел, че ще получи от мен отказ, защото аз съм била позната като госпожа Не. Не е вярно – „г-жа Не“ хиляди пъти е казвала „да“, за да я поканят сега в тази обстановка. Защото трябва да ви кажа, че досега на мен „Киномания“ никакво внимание не ми е обръщала. Но хубавият господин, който ме гледа и работи в Общината (бел. ред. – д-р. Тодор Чобанов, зам.-кметът по културата), е свидетел как аз присъствах на една „Киномания“ и там Стефан Китанов – Кита – както го наричат и го обичат всички, беше възхитен от моето участие. Аз говорих за нашия прекрасен режисьор Георги Стоянов, при когото много съм играла, и тогава както той, така и останалите, които бяха в залата, видяха какво съм аз.

Тодор Чобанов, „хубавият господин, който работи в Общината“

В същото време там беше и един режисьор, който ме беше поканил да играя, но докато събираше парите, главният герой порасна и не можа да играе главната роля. И тъй като аз говорех за Гошо Стоянов, когото много обичам, и който много ме е карал да играя във филми, така че да мога да получа тази година най-после „Златната роза“ за заслуги към развитието на българското кино… за ужас на всички прекрасни актриси, което наистина имат заслуги към развитието на българското кино. Но аз успях да присъствам и да получа, макар и незаслужено, напълно заслужено „Златната роза“ за цялостен принос за развитието на българското кино.

И така аз ви казвам, че нашият филм е най-хубав, но в същото време ви казвам и не изпускайте „Вездесъщият“. Вече няма кина, има големи молове и вътре е пълно с киносалони, които можете да  посетите и да бъдете облъчени от силния звук, който издава тяхната уредба. Но рискувайки слуха си, вие ще видите прекрасни български филми.

Тук наистина не се шегувам, казвам ви, българското кино е в невероятен възход! Като видях нашия филм и успеха, който той има – и това, че и аз играя… играя една циганка, за голяма моя радост, защото в едно интервю четох, че имам циганска кръв. То е вярно, защото аз преболедувах от една тежка болест, която се лекува с кръвопреливане. Тук ще направя малко реклама – няма нищо по-хубаво от човешката кръв! И тъй като аз получих язва и щях да умра за малко, и главният лекар дойде и казва: „Да идват тия от Сатирата да ти преливаме кръв“, и аз викам: „Ама, докторе, моля ви се, те са по-зле от мене“. И той каза: „Тогава донесете ѝ силна, мъжка, циганска кръв, за да я върне към живот“. Така че тази кръв им е отнета от циганите, които са я дали срещу някой лев, за да могат да нахранят семейството си и да върнат живота ми. Така мога да участвам в „Киномания“ най-после и аз…

Но сега пак да ви кажа, че нашите филми са великолепни! Гледах „Вездесъщият“ – щях да се побъркам. Накрая текат надписите, салонът е препълнен, всички са развълнувани и аз викам: „Кой е този? Кой е този актьор? Кое е това чудовище? Кое е това същество? Как може аз толкова години да работя в театъра и киното и да не го познавам? Ами кой е тоя Илиян Джевелеков? Кой е тоя Матей Константинов? Ами кой е тоя актьор???“. И до мен стои едно момче и казва: „Ами, аз съм“. Аз го погледнах и викам: „Кой си ти, бе? Как ще си ти? Я погледни на екрана – погледни този Аполон!“. Аз много обичам Робърт де Ниро и Ал Пачино. Аз цял живот чакам Мартин Скорсезе да ме режисира, а той бил тук и се казвал Илиян Джевелеков и въобще не ме е взел да ме режисира, но пък е направил страхотен филм.

И този до мен вика, че той бил героят. Викам: „Как се казваш ти?“. Велислав Павлов. Че кой ще те запомни с това име, бе? И се оказва, че това момче, което играе невероятно, и то в компанията на другата част от актьорите, които са прекрасни – с това момче 12 години ние делим една гримьорна в Театър „199“. Аз играя там от 15, той от 12 години – и не го познавам. Значи колко неща ни чакат още!

„Филмът „Лили Рибката“ не е тежък, а поетичен, ведър. А другите са тежки, защото животът е тежък. Но пък си заслужава да се живее.“

„Вездесъщият“ получи „Златна роза“ за най-добър филм, актьорските награди и на публиката. А там стои Стефан Командарев, който също не ми обръща никакво внимание. Повика ме веднъж да ме пробва за една роля и аз му викам – само ми кажете, ако не ме вземете, да знам, че няма да ме вземете – и той каза добре. После не ме взе и не ми каза – но направи прекрасен филм – шест истории с шест таксита, които завършват със смърт.

Нашият филм, който се казва „Лили Рибката“, е невероятно цветен, красив, хубав и трябва да се види от всички. След като видите „Лили Рибката“, можете и трябва задължително да видите останалите прекрасни български филми. За съжаление, нашият не е тежък, нашият е поетичен, ведър. А другите са тежки, защото животът е тежък. Но пък си заслужава да се живее.

Не давайте думата на Лолова, не я канете трети път в „Киномания“, но ѝ дайте да играе, докато още има сили,  докато още ходи по земята, докато още има желание да бъде с вас, при вас, за вас. Дайте ѝ една хубава роля да изиграе – я Жулиета, я на Жулиета баба ѝ!“

* „Лили Рибката“ ще бъде показан на 25 ноември от 16 ч. в кино „Люмиер“.